В обръщението си преди деня за размисъл, предшестващ балотажа, кандидатът за президент Андрей Гюров бе избрал да излъчи видеозапис на изказването си от събитието в Пловдив, с което закрива предизборната си кампания. От записа се вижда препълнената зала, а накрая до него на сцената застава и кандидатът за вицепрезидент Георги Кандев и те заедно скандират „Победа“.
В началото на излъченото обръщение Андрей Гюров говори за първите нагласи в предизборната кампания и за онова, което е научил от нея:
Започнахме с ясна представа какво не върви в държавата. Но по пътя чухме много повече. И ако трябва да събера всичко чуто в едно изречение, то е изречение, което ни струва твърде скъпо: „Тук е така“.
Казваме го след поредната несправедливост, пред затворената врата на някоя институция, когато честният човек пак трябва да отстъпи пред онзи, който познава когото трябва. И малко по малко започваме да приемаме, че толкова ни се полага. Аз не искам да предадем това изречение на децата си. Искам да им оставим държава, в която няма да им се налага да го казват и в която няма да имат причина да го казват.
След това Гюров говори за сигурността и какво разбира под това понятие:
„Когато говорим за сигурност, говорим за живота си, за онова, което остава след касата в магазина, за спокойствието да направиш план за следващата година, за увереността, че когато се разболееш, има кой да се погрижи.
Това не са капризи. Не е прекалено да искаш трудът ти да стига за достоен живот, да искаш законът да те защитава, а не да те пита кого познаваш. Да искаш детето ти да успее според способностите си, а не с нечие благоволение.
Човекът, който е свършил своята работа, има право да очаква и държавата да свърши своята. За това ви казвам. Няма да свикна да живея в несигурност.
След това Гюров говори и за още няколко неща, освен за несигурността, с които няма да свикне:
Няма да свикна с мисълта, че за едни правилата са задължение, а за други – неудобство. Няма да свикна да наричаме бездействието – търпение. И няма да приема примирението за единствената възможност пред България.
Защото когато видим несправедливост и я подминем, тя не изчезва. Тя остава тук и руши света, в който искаме да живее. Но отказът да се примириш, има смисъл само когато си готов да поемеш отговорност.“
В следващата част от обръщението си Гюров говори за работата, която предстои да свърши по време на бъдещия си 5-годишен мандат:
„Аз знам за каква работа заставам пред вас. Президентът не определя цената на хляба. Той не управлява болниците и не може с указ да прекрати война. И определено не може да забрани кирилицата. Но правомощията, които дава Конституцията, не са оправдания за бездействие. Когато закон застрашава правата на хората, ще го връщам за ново обсъждане с ясни мотиви.
Когато има основания да смятам, че закон нарушава Конституцията, ще сезирам Конституционния съд. А когато сигурността изисква обща реакция, ще използвам всички правомощия, за да бъде нацията ни защитена. Не искам повече власт, искам повече отговорност.
И тази отговорност започва от мен. Знам, че държавата може да се управлява по-добре. Не го казвам като обещание. Казвам го, защото го видях отблизо като служебен премиер„, отбелязва Гюров и следващата част от речта му е посветена на свършеното от него на този пост:
„Когато цените на горивата скочиха, направихме план на принципа на светофара. Хората и бизнеса знаеха какво да очакват, знаеха какво следва, нямаше паника и нямаше инфлационен шок.
Когато общините чакаха замразени проекти, отпуснахме 180 млн. евро за 179 общини, с едни и същи правила, независимо от партията на кмета. И всички данни бяха публични. Когато трябваше да пазим парите на хората, спасихме 400 млн. евро от Плана за възстановяване.
А когато 2600 българи бяха в опасност във време на кризата в Иран, ние ги прибрахме у дома. Не беше магия – просто е – правила, които важат за всички и решения, които се взимат навреме. И точно за това ме тревожи какво виждам сега.
Следващата част от обръщението си Гюров посвещава на онова, което го тревожи днес:
„Високи цени на горивата, прекъснати вериги на доставки, затворени транспортни коридори към съседите ни и опасности в Черноморе. Всичко това стига до всяко семейство, до всяка сметка, до всеки бизнес. А България няма авариен план.
Не виждам мерки, които да защитят хората. Не виждам мерки, които да защитят бизнеса, преди да е станало късно. Имаме двама души с 10 години опит на върха на държавата. И точно когато най-много трябва да има решения, ние виждаме колебание.
След това Андрей Гюров отново се връща на въпроса за работата, която би свършил като президент:
Всеки президент би настоял правителството да действа бързо. Всеки, освен онзи, който няма мнение по важните въпроси и който няма куража да поиска отговори. Спокойствието не се създава с премълчаване на риск, а с подготовка за него.
Времената на Чернобил остават в историята. Народът ни не заслужава друго и вече няма да прости друго. Искам България със собствен глас в Европа, надежден съюзник в НАТО, който защитава интересите си с подготовка, силна дипломация и ясна позиция. Европейският път не е идеология. Той е по-високи доходи, повече инвестиции, общ пазар, в който нашите граждани и нашите фирми печелят.
Независимостта не е да стоим сами. Тя е да вземаме решенията си свободно и да ги отстояваме достойно. Скъпи приятели, президентът трябва да обединява.
Но обединението не означава да мълчим, за да не се скараме. Не означава да примирим човека, който спазва закона с онзи, който го погазва. Означава да има правила, на които можем да разчитаме.
И общи цели, за които да работим, без да се отказваме от убежденията си. Мога да разговарям с всеки, но няма да се съглася с всичко. Ще подкрепям доброто решение, независимо кой го предлага.
И ще се противопоставям на несправедливостта, независимо кой стои зад нея. Включително ако идва от хора, които са ме подкрепили. Президентът няма свои и чужди граждани. Има една България, за която отговаря. Затова протягам ръка към всеки. И към съгласните с мен, и към онези, които имат съмнение.
В последната част от обръщението си Андрей Гюров споделя какво иска от потенциалните си избиратели, започвайки с уговорката:
Не ви искам доверие на сляпо. Искам да ме държите отговорен. Да питате какво съм направил. Да не ми спестявате критика, когато съм я заслужил. Вашият глас не губи значението си след изборите. Тогава започва задължението на избрания да ви отговаря.
Накрая – след призива подкрепящите двойката с бюлетина № 4 да говорят и убедят още четирима души да го направят и след благодарностите към инициативния комитет и доброволците – Андрей Гюров описва каква България иска:
„Не обещавам България без трудности. Искам България, в която човек не е оставен сам срещу тях. България на знанието, на културата, на градежа. В която децата ни могат да избират къде да живеят и имат всички основания да изберат това да е тук. Съединението прави силата трябва да бъде повече от надпис.
Трябва да бъде начинът, по който работим заедно. С президент, който не е на някой. С президент, който е на всички. За България, с която се гордеем. И която с гордост ще оставим на децата си. Гюров, Кандев и Вие.„
