В началото на пленарното заседание Жечо Станков от ГЕРБ-СДС и Радослав Рибарски от „Продължаваме промяната“ изнесоха декларации от името на парламентарните си групи, посветени на цената на електроенергията. Станков обърна внимание, че в началото на седмицата, в деловодството на Народното събрание, от ГЕРБ-СДС са внесли проект на решение, свързан с компенсацията на небитовите потребители, които страдат от високите цени на електроенергията.
Станков се обърна към председателя на парламента с думите, че не е видял преписката да бъде насочена към някоя от ресорните комисии – енергийна, икономическа, или бюджетна. След декларацията му Михаела Доцова направи уточнението, че той прави невярно внушение и че от ГЕРБ-СДС са внесли предложението в понеделник – 2 ноември, в 16.44 часа, а принципно разпорежданията за разпределяне на проектите на решения и проектите на закони се издават в тридневен срок. „Разпореждането вече е подготвено“, увери Доцова депутата от ГЕРБ-СДС.
Преди това – в декларацията си – той напомни, че през октомври средната борсова цена на електрическата енергия е 232 евро на мегаватчас, което представлява значително повишение в сравнение с предходните месеци. Става въпрос за над 150% или 2.5 пъти повишение на цената на електрическата енергия спрямо летните месеци.
Именно заради този ръст от ГЕРБ-СДС предлагат механизма, който през 2025 г. е работел безотказно, а именно – компенсация на небитовите потребители със 100% за цената над 92 евро на мегаватчас. Избрали са да е 92 евро, защото това е приблизително около 180 лева на мегаватчас, каквато стойност е била заложена в програмата от 2025 година. Станков потвърди, че и в момента има действаща програма, но тя, по думите му, не дава сигурност на бизнеса. Очаква се той да бъде компенсиран в някакво бъдеще -евентуално след 10 месеца. Според депутата от ГЕРБ-СДС, ако цената на електрическата енергия не бъде компенсирана месец за месец, това ще намери отражение по рафтовете в магазините още следващата седмица. Ето защо от ГЕРБ-СДС предлагат проект на решение за компенсация от над 92 евро на мегаватчас, като тя трябва да бъде ежемесечно предоставяна.
Жечо Станков обясни, че решението за компенсация няма да се отрази на бъдещия проект на бюджет за 2027 г., защото назад във времето от коалицията ГЕРБ-СДС създали Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и неговото предназначение е да може да се използва именно в подобни моменти. Причината е, че когато цената на електрическата енергия е висока, той получава и по-високи приходи. В тази връзка Станков обясни, че всеки производител на електрическа енергия в страната е длъжен да внася 5% задължение към обществото от своите приходи във фонда. Съответно, след като цената на електрическата енергия спрямо летните месеци е скочила два пъти и половина, приходите също са скочили два пъти и половина. По разчети на ГЕРБ-СДС, във фонда се очакват допълнителни около 400 милиона евро.
Допълнително, с повишението на цената на квотите за въглеродни емисии, ще има и допълнителен приход от поне още 100 милиона, продължи Станков и пресметна, че цялата програма, която от ГЕРБ-СДС предлагат, е значително по-малко от 500 милиона евро на година, което означава, че във фонда дори ще останат и допълнителни средства за други мерки, като например за компенсация на битовите потребители, които са на газ. По този повод Станков цитира данни, че 255 000 битови потребители страдат от повишението на цената на газа. Само за 6 месеца тя се е повишила със 100 процента.
След това декларация по темата за високата цена на електроенергията изнесе и Радослав Рибарски от „Продължаваме промяната“. И той напомни, че през октомври средната борсова цена на електроенергията е достигнала 230 евро на мегаватчас, а в пиковите часови диапазони тя дори достигнала 350–400 евро на мегаватчас. Рибарски отчете, че от април насам цената се покачва последователно от около 90 евро на мегаватчас до над 300 евро в края на октомври.
„Какво означава това за един производител? Означава, че трябва да плати електроенергията днес, да изплати заплатите днес, да внесе осигуровките и данъците днес„, подчерта Рибарски колко важно е да се помисли за навременни мерки сега, а не когато компенсацията дойде евентуално през 2027 година.
„Хората не плащат сметките с обещания за бъдеща компенсация. Те ги плащат с доходите си, които все повече изостават под натиска на цените„, продължи Рибарски. След това той припомни накратко какво предлага настоящото правителството – през септември бе предложен механизъм за компенсиране на небитовите потребители с бюджет до 140 милиона евро за периода от септември до юни 2027 година. Проблемът, според Рибарски е, че компенсациите ще бъдат изплащани до 31 декември 2027 г., а това означава, че бизнесът ще трябва да издържи поне една година на високи цени, без да знае какъв точно процент от разходите ще му бъдат компенсирани и дали в крайна сметка ще има и достатъчно средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Рибарски обърна внимание, че бизнес организациите вече поставят въпроса за размера на бюджета, който е отделен за компенсации, и за липсата на ликвидна подкрепа. Той предупреди, че обещаните 140 милиона евро трябва да бъдат съпоставени с очакванията на бизнеса.
След това той постави въпроса защо през 2022 г., 2023 г. и 2024 г. държавата е намерила механизми за подкрепа на бизнеса чрез извънредни постъпления от свръхпечалбите в енергийния сектор и въглищата, а днес управляващите демонстрират колебание да приложат подобни практики.
Рибарски се обърна към управляващите с питането защо не поставят на масата въпроса за свръхпечалбите от експлоатацията на системи за съхранение на електроенергия, които са били изградени със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост? И тъй като нямаше как да получи отговор на въпросите си, Рибарски даде пример с поведението на управляващите по отношение на природния газ: На 2 ноември КЕВР утвърди цена за ноември от 58.43 евро на мегаватчас, с 32.5% повече от предходния месец.
Той обърна внимание, че това решение е било съобщено след балотажа на президентските избори и целенасочено тази важна информация е била пропусната за обществото. Според Рибарски още по-проблематичното е как цената на природния газ се вдига с над 30%, а цената на парното няма да се вдигне? Как „Топлофикация София“ ще посрещне този разход? И кой ще е отговорен за новото ценообразуване, което ще ощети общинското дружество?
След това Рибарски обрисува и друга нерадостна картина – не е ясно дали страната има достатъчно запаси за зимата и при евентуално продължително поскъпване дали нагнетеният природен газ ще стигне за успокояване на цените. На следващо място 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ е спрян за годишен планов ремонт от 8 октомври до края на ноември. Отделно 5-ти блок е с ограничена мощност, като доста месеци наред е работил с над 80 мегавата под номиналната си мощност. Сега това води до над 2000 мегаватчаса пропуснато производство, което всеки ден ощетява атомната електроцентрала с по не по-малко от 600 000 евро ежедневно според сегашните цени.
АЕЦ „Козлодуй“ е ощетена и по друга линия – не може да се възползва от високите цени на пазара, защото предоставя по-голямата част от електроенергията за бита. И от друга страна – отделя голяма част от приходите си за Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Тук Рибарски спомена споразумението с „Боташ“, по което, по думите му, България все още продължава да не получава доставки на природен газ.
В края на декларацията Рибарски настоя от името на „Продължаваме промяната“ управляващите да представят работещ компенсаторен механизъм, с ежемесечни плащания, ясни критерии и реалистичен финансов план. На второ място той призова за публичен план за осигуряване на природен газ през зимата, с график за освобождаване на запасите от хранилището, цената на закупените количества и сценарии при кризисни ситуации.
На трето място Рибарски поиска конкретен план за гарантиране на достатъчно електропроизводство през зимата, като той трябва да включва налични резерви, мощности и мерки при аварийни или извънредни ограничения на ядрените мощности.
И на четвърно място Рибарски настоя за пълна финансова прозрачност и отчетност по договора с „Боташ“, както и информация за напредъка по предоговарянето.
Преди декларациите депутатите отхвърлиха предложението на Ивайло Мирчев и група депутатите от „Демократична България“ да се проведе изслушване на министър-председателя Румен Радев, на министъра на отбраната Димитър Стоянов, на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и на директора на служба „Военно разузнаване“ бригаден генерал Венелин Венев във връзка с атаките с морски дронове срещу континентална зона на 28 октомври 2026 г. и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море.
По-специално депутатите искаха да зададат въпроси по повод информация за получена предварителна информация за приближаващите се дронове, действията и решението на българските компетентни органи преди и по време на атаката, взаимодействието със съюзническите сили на НАТО, наличните възможности за противодействие на непосредствената заплаха за гражданското корабоплаване, както и приложението на международното право и българското законодателство за неутрализиране на подводна заплаха.
