Г-н Хаджимишев, едно от културните и научни събития на изминалата година бе българският превод на мемоарите на дипломата Чарлс Болън „Свидетел на историята“*. Като инициатор на изданието как обяснявате неговата закъсняла поява?
Книгата е издадена в САЩ в началото на 1970-те години и у нас беше известна в много тесен кръг на експерти по отношенията САЩ – СССР. Как аз стигнах до тази книга. Не съм историк, но винаги съм ровил за интересни факти на различни места и различни нива. Връзката в случая е през контакта ми с Ейвис Болън в края на 1990-те години, когато тя беше посланик в България. В рамките на своя мандат, въпреки сериозната съпротива на „добронамерените“ хора в България, тя успя да помогне на един чудесен проект, който представя българската античност, да обиколи осем от най-големите музеи в САЩ. Преди откриването на един от тях, в неформален разговор, аз зададох любимия си и особено нетактичен въпрос какъв е бил бащата на Ейвис Болън. Тя скромно отвърна, че бил дипломат, казвал се Чарлс Болън. Участвал в първия екип на американското посолство в Москва след откриването на дипломатическите отношения между САЩ и СССР през 1934 година. После по време на Втората световна война бил много близо до Рузвелт. Оставил и книга със спомените си. Години по-късно се сетих за този разговор и потърсих книгата.
Междувременно добихте ли по-пълна представа за фигурата на Чарлс Болън?
Първоначално имах представа само от личността на дъщеря му и това беше достатъчна гаранция. В случая не беше валидно правилото на известните фамилии, че всяко следващо поколение е по-бледо копие на предишното – Ейвис Болън беше изключителен дипломат, който напусна кариерата си скандално и от много висока позиция, след несъгласие с политиката на Джордж Буш-баща. Когато прочетох книгата на Чарлс Болън, разбрах, че това е безценен текст, който трябва да достигне до българските читатели. За реализацията на проекта помогна Александър Чакмаков, рядко коректен човек. Намери се и отличен преводач – политологът Явор Сидеров.
Прави впечатление тънкият език и на автора, и на преводача.
Дори не си личи, че е превод. А авторът е с невероятна езикова култура. Бележките към текста на Сидеров също са много точни и професионални. Накрая се появи издателството на СУ “Св. Климент Охридски“ – проф. Валери Стефанов заключи, че този труд задължително трябва да види бял свят. Накрая книгата попадна в лапите на разпространителите-монополисти, но това вече е друга тема. Всичко се случи с местни усилия, умишлено не сме търсили помощ от американски фондации, които с удоволствие биха сложили логото си на тази корица.
От съдържанието на книгата лъха атмосфера, доста различна от учебниците по история.
Чарлс Болън е бил свидетел на някои от ключовите събития през XX век. Той се е посветил на изучаването на Русия много преди да пристигне в Москва. Бил е наясно, че да скъсаш със СССР съвсем не значи да скъсаш с Русия. И е бил невероятно подготвен, преди да отиде да чиракува в американската мисия в Москва при първия посланик в СССР Уилям Булит. И двамата са привързани към Русия и разочаровани от болшевизма. Детайлите при Болън са невероятни.
Болън разказва за срещите си с Булгаков, Литвинов, Будьони, Сталин, сякаш говори за неща от всекидневието.
Да, сред обкръжението му се появява и знаменитият българин Джордж Андрейчин, присъстващ дори в автобиографията на Чарли Чапин. Що се отнася до Булгаков, описаните в „Майстора и Маргарита“ пищни балове всъщност са действителни преживелици от балната зала на американската резиденция в Москва, на които бъдещият класик лично е присъствал. По-късно, по време на ВСВ Болън е на Техеранската конференция не само като преводач, но и като човекът, който трябва да изработи обобщенията от историческото събитие – неговата отговорност е много голяма, защото заедно с превода, трябва да запомни детайлите и нюансите на разговорите между Сталин, Рузвелт и Чърчил.
Този човек е присъствал в точките, от които се е завъртало земното кълбо по онова време.
Не само това, той е предвиждал събитията, гледал е отвъд хоризонта. Той е един от тримата, които дават идеята за плана за съвземане на Германия след войната. Пак той е един от хората, които внушават на Джон Кенеди начина на поведение по време на Карибската криза, който предотврати световния атомен сблъсък.
Излиза, че Болън е не само свидетел на историята, но и пряк участник в нея?
Той е архитект. И съучастник. Когато в САЩ започва макартизмът и ялтенските договорености са свирепо нападани заради отстъпките на Рузвелт към Сталин за Полша и Япония, Болън, който участва и в Ялта, едва минава през ситото на комисията, за да отиде посланик в Москва, макар и по личното настояване на Айзенхауер. Руснаците пък са били доволни от посланичеството на Балън при тях, защото са имали опонент, на когото имат доверие.
Що за човек е бил Чарлз Болън извън професионалната си работа?
Преди две години случайно попаднах в дома на Селестин Болън, другата дъщеря на Чарлс и сестра на Ейвис, която живее в Париж. Как стана това. Общувах с представителката на „Ню Йорк Таймс“ в Париж, покрай моя изложба за рода Карастоянови – опитвам се трайно да прокарам идеята, че българската фотография стои не по-ниско от европейската. Разказах, че подготвям издаването на „Свидетел на историята“ у нас. Тогава журналистката ми каза, че Селестин е нейна близка приятелка със сходна съдба: когато Чарлс Болън бил посланик на САЩ във Франция, нейният баща представлявал Франция в САЩ. Оказа се, че Селестин е женена за руснак, къщата й приличаше по-скоро на руски дом, с много книги и малко вещи. Артистичен безпорядък. Руската и американската интелигенция си приличат много. Знак на съдбата и историята.
В книгата си Болън поднася изключително любопитни социално-психологически разсъждения. Така например той казва, че на руснаците им липсва културата на компромиса, характерна за западната цивилизация, покрай развитието на търговските отношения. Дали това не се отнася донякъде и за нас – народ също така живял, капсулиран цели столетия?
Въпросът е в какви моменти трябва да се прави компромисът. Ако говорим за структурата на болшевишка Русия, никак не е чудно, че даже и да иска, нисшестоящият ръководител няма право на едноличен компромис. В това отношение много интересни са наблюденията на Болън върху Сталин. Имало е рязка граница между отношението на Сталин към неговите съотечественици и начинът, по който той общува със съюзническите политици. В такива ситуации Болън видял, че този човек не само може да се усмихва, но дори да допусне, че греши. Въобще неговите характеристики на хората, с които историята го среща, са изключително точни и щадящи. Дори да има несъгласия с позициите на другия, той на първо място изтъква положителните му качества.
Наскоро попаднах на друг исторически бестселър – книгата на личния юрист на Хитлер Хенри Пикер, в която той разказва как от устата на фюрера е чул за покана за сепаративен мир от страна на Сталин и то през пролетта на 1943 г., веднага след спечелената от съветската армия Сталинградска битка. Това звучи сензационно, има ли в свидетелствата на Болън следи от такава инициатива?
Действително Сталин силно е подозирал съюзниците в техни сепаративни намерения. Болън се измъква и не казва нищо по въпроса. Но такива опити е имало много, знаят се и пронацистките настроения в някои елитни британски кръгове още преди войната.
С това се свързва и неразшифрованата до днес мисия на Хес. Но историците често са ревниви към различните видове мемоари. Къде по-точно намира мястото си „Свидетел на историята“ – в науката или в изкуството?
Текстовете на историците в повечето случаи са минирани от цитати и препратки. В случая с Болън това отсъства. Той, както и Стивън Рънсиман, когото фамилно познавам, имат куража да разказват историята така, както говорят и не мислят как да изглеждат научни и сериозни. Болън е бил на мястото на събитията и няма нужда да се доказва. Това е англо-саксонският начин на изразяване.
Разговора води: Емил Янев
Иво Хаджимишев е художник фотограф, журналист, документален изследовател.
* Мемоарите на известния американски дипломат Чарлс Е. Болън „Свидетел на историята“ стават достъпни за българския читател едва днес, с почти петдесетгодишно закъснение.
Името на този забележителен човек доскоро бе известно в нашата страна само на професионалистите, които отдавна задълбочено следят развитието на отношенията между двата колоса Русия и Съединените щати.













