Шпионската афера в Служба "Военно разузнаване" е логичният край на развиваща се от няколко години истерия около най-важната разузнавателна структура в сектор "Сигурност".
В началото й бе ожесточената политическа крамола дали шефът на службата да е униформен кадър на разузнаването, или да е цивилна гарга (какъвто е популярният термин за цивилните в армията).
После дойдоха скандалните разкрития на прокуратурата, че началникът на службата ген. Пламен Ангелов, както и бившият й шеф – ген. Светослав Даскалов, нерегламентирано са издавали достъп до класифицирана информация.
Накрая – през есента на 2020 г., избухна медийния гейзер с голите снимки на вр.и. д. шефът на СВР Велко Атанасов.
И когато тъкмо взехме да си отдъхваме, че дори и най-болния мозък вече не би могъл да съчини нищо омаскаряващо по адрес на военното разузнаване, ни връхлетя мартенската шпионска афера.
В хронологичен ред скандалите около Служба "Военно разузнаване" (СВР), която до лятото на 2020 г. беше известна под името "Военна информация", разкриват очевиден факт: през последните четири-пет години някой дава мило и драго, за да я дестабилизира. С активното участие на т. нар. политически елит, който – по един или по друг начин – не позволи на СВР да се съсредоточи върху тежките си задачи дори за миг.
Знак, че военното разузнаване се е превърнала
в обект на задкулисни политически игри
бе даден още през есента на 2015 година. Тогава начело на Служба "Военна информация" бе цивилна гарга Йордан Бакалов – депутат на СДС в общо четири парламента (от 1997 г. до 2013 г.) и служебен министър на вътрешните работи в кабинета на Георги Близнашки (6 август – 7 ноември 2014 година). Той зае поста през месец май с.г. – след скандал за досиетата на РУМНО (по времето на соца службата се казваше Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана), избухнал между тогавашния началник Веселин Иванов и военния министър Николай Ненчев.
Тогава Иванов се беше запънал и отказваше да освети действащите агенти, останали под прикритие от Тодорживково време, и да предаде архива в Комисията по досиетата. Военният министър Ненчев настояваше точно за обратното с мотива, че около 40% от ръководните кадри са наследени от тайните служби на тоталитарната държава, а най-малко 6% от тях са минали през специални обучения в разузнавателни школи на СССР.
Няколко месеца по-късно – през септември 2015 г.,
управляващите от ГЕРБ се прегърнаха с враговете си от БСП
и зад гърба на коалиционните си партньори от Реформаторския блок пробутаха в чисто новия Закон за военното разузнаване текст, който изхвърли всички "цивилни гарги" от началническите кабинети във военното разузнаване. Начело с Йордан Бакалов, разбира се. Съвсем естествено, опразнените кабинети тутакси бяха напълнени с офицери от кариерата.
След Бакалов, от април 2016 г. до 21 май 2018 г. началник на СВИ стана бригаден генерал Светослав Даскалов, а след него – бригаден генерал Пламен Ангелов. И двамата обаче станаха клиенти на държавното обвинение, управлявано по онова време от главния прокурор Сотир Цацаров и неговия заместник Иван Гешев. Това се случи през лятото на 2019 г., а обвиненията бяха стандартни: началници на СВИ, генералите са разрешавали нерегламентиран достъп до класифицирана информация. И по-конкретно (по думите на зам.-главния Гешев) – "Служител на "Военна информация" е бил изпратен в приятелска държава от ЕС да шофира автомобила на известен бизнесмен и да го снабдява с информация…"
Според сервилните медии бизнесменът, тъй старателно обслужван от военното разузнаване, бил Цветан Василев, собственик на скандално затритата КТБ, но… толкоз. Нито се разбра
коя е приятелската държава от ЕС,
която е оставила издирвания с червена бюлетина Василев да ходи където си иска, нито пък някой си направи труда да обясни защо му е на Василев информация от военното разузнаване.
Служебните досиета на мишените на прокуратурата Даскалов и Ангелов бяха образец за служба.
Преди да се отправи в запаса, ген. Даскалов получил почетен знак на Министерството на отбраната „Свети Георги“ първа степен – за големи заслуги за развитието и укрепването на въоръжените сили, принос за националната и колективната сигурност, за проявен висок професионализъм и личен принос в процеса на реформиране и изграждане на българското военно разузнаване. Той е и първият български висш офицер, награден през 2018 г. лично от президента на Италия с най-високото държавно отличие – "Офицер на Ордена на Звездата на Италия".
Бригаден генерал Пламен Ангелов също олицетворява професионализма в тази важна за отбраната служба. При встъпването си в длъжност той обяви пред Комисията по отбрана в Народното събрание, че грешките при защитата на информацията във военното разузнаване са съизмерими с провал. С цел защита на информацията, Ангелов предложи като четвърти зам.-директор на СВИ бившия кадър на МВР и ДАНС Янко Златанов и го натовари с ръководството и организацията на вътрешната сигурност и контраразузнавателното обезпечаване на разузнавателната дейност. Тоест – цялата дейност по проучванията за надеждност и достъп до класифицирана информация, заради която по-късно – по черна ирония на съдбата – изгърмя самия ген. Ангелов…
Бурята около службата продължи и след това. Този път в окото й попадна временно изпълняващият длъжността началник на СВИ – полк. Велко Атанасов. През есента на 2019 г. в публичното пространство бяха тиражирани негови голи снимки и пикантен чат с неизвестна жена. Кадрите били направени
по време на служебно пребиваване в Брюксел,
свързано с разузнаването и НАТО, демек – сещай се снахо… За пикантната раздумка обаче никой нищо не уточни, нито пък някой направи сензационно разкритие. В крайна сметка военният министър Крacимир Кaрaкaчaнoв преглътна горчивия хап и прeдлoжи "пробития" Aтaнacoв зa титулярен шеф на разведките.
Голяма част от скандалите във "Военно разузнаване" се случиха преди, по време и след информацията, че България купува от САЩ бойни изтребители Ф-16, ще модернизира военноморския си флот и въобще армията си. Факт, който никак не се харесва на Русия и нейната пета колона у нас. А скандалите удариха по авторитета на тайните ни служби, изграждан бавно и мъчително от началото на прехода пред евроатлантическите ни партньори. Авторитет, който понесе загуби и заради неяснотите около прочутия "Турски поток – 2", за който неофициално се говори, че си е чисто "Руски поток", макар управляващите да го нарекоха "Балкански"…
