Сърбия купува активно злато, подготвяйки се за финансови шокове, предизвикани от корона кризата, докато някои нейни съседи от Западните Балкани дават златото си в залог за кредити, а други от 20 години нямат никакъв златен резерв.
По данни на сръбската централна банка от 2013 г. до сега златният резерв на страната се е увеличил с 20,7 тона. Само през последните две години златният резерв е нараснал с 12 тона злато /9 т са купени през 2019 г., а 3 т – през ноември 2020 г./. Общият обем на валутния резерв в злато в момента е 36 тона на стойност около 1,7 милиарда евро, което е около 12 процента от общия валутен резерв.
Така Сърбия вече диша във врата на България по размер на златния резерв. От БНБ твърдят, че към момента златния ни резерв е около 42 тона.
Централната ни банка е придобила 11 113 тройунции злато през първата половина на миналата година, сочи официалната справка. Те са осчетоводени на 6 февруари т.г. по сметката на БНБ в Централната банка на Англия, където България държи от години около 60% от златния си резерв. Това става ясно от отчета на Българската народна банка за полугодието на 2020 г. Една тройунция злато се равнява на 31.1 грама, което означава, че резервът е увеличен с около 345 килограма.
На второ място в региона Западни Балкани е Република Северна Македония, която има 6,8 тона златен резерв. Следват Словения с 3,17 тона, Босна и Херцеговина с 2,98 тона и Черна гора с 1,09 т. На последно място е Хърватия, която е разпродала златния си резерв още през 2001 г.
Черногорският златен резерв, който е наследство от бивша Югославия, не е увеличен с нито грам и в момента е извън страната. През 2017 г. златният резерв за трети път е заложен за кредит от швейцарската банка Креди Суис и ще остане в нея до изплащането на кредита през 2027 г.
