Министър Бозуков, при ограничените правомощия на служебния кабинет, какво успяхте да свършите досега?
За два месеца показахме, че системата на министерството може да работи в полза на земеделските стопани. Успяхме да водим политика в тяхна подкрепа. И не само, подобрихме комуникацията между администрацията и бранша. Както знаете, диалогът е в основата на добрите резултати. Надявам се, че следващият кабинет ще продължи да води политика в полза на земеделците, защото секторът носи една голяма част от брутния вътрешен продукт на страната и се нуждае от сигурност.
А нерешените въпроси?
Има и доста нерешени въпроси, предвид ограничената перспектива на едно служебно правителство, но за повечето от тях ще оставя предложения към следващия министър, вкл. за изменения в нормативната уредба. Екипът ни работи усилено в тази насока, защото бяха открити доста пропуски и неясноти.
По две от оперативните програми имаше сериозни забавяния. Заговори се, че едната от тях е Програмата за развитие на селските райони. Бихте ли посочили днешното финансовото изпълнение при нея ?
Към днешна дата разплатените средства са 61,9 % при договорирани 80,3 % по програмата. За сравнение, в средата на май тези проценти бяха съответно 58,1 за разплатените и 78,8 за договорените пари. Общата сума на изплатените субсидии за последните два месеца е близо 216 млн. лева. Ясно личи раздвижването в процесите, като се има предвид, че се съпоставя един кратък период – от средата на май до момента.
Проблемът със забавянията ще може ли да се реши?
Още в самото начало на мандата установихме, че има забавяния при разглеждането на проектни предложения от порядъка на 30 месеца в някои от случаите, което е абсолютно недопустимо. Направеният анализ в ДФ „Земеделие“ показа, че има забавени над 400 проекта, които са на обща стойност близо 40 млн. лева. Поради една или друга причина, тези пари не са стигнали до земеделските стопани, каквото е тяхното предназначение. Особено в постпандемичната ситуация пред която е изправен не само секторът, а цялата икономика на страната, е важно средствата да се разходват целенасочено и да се подпомагат земеделците. Затова и разпоредих да бъде изготвен „екшън план“ за преодоляване на забавянията. Ако той бъде изпълняван, всички проектни предложения ще бъдат разгледани най-късно до края на годината.
Очакванията ми са усвояването на средствата по Програмата за развитие на селските райони да продължи в положителна тенденция и те да достигнат до максимално голям брой земеделци. Особено след като Управляващият орган на програмата увеличи бюджетите на някои мерки.
С каква сума са увеличени бюджетите и по-конкретно от какви инвестиции ще могат да се възползват земеделските стопани?
Бюджетите на няколко мерки са увеличени общо с над 120 млн. лева , като това стана възможно чрез преразпределение на неусвоени средства.
Над 20 млн. лева повече ще има за стопаните по подмярка 4.2, чрез която те имат възможност за инвестиции в модернизиране на преработвателните предприятия. Това ще осигури устойчивост и оптимизиране на икономическите връзки с производителите на суровини.
Най-голяма сума бе преразпределена за подмярка 4.1 „Инвестиции в материални активи“ – близо 63 млн. лева, които са целево насочени към инвестиции в земеделски стопанства от сектор „Животновъдство“.
За подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ осигурихме 5 млн. лева, с които ще подпомогнем още 158 проектни предложения.
Инвестициите, свързани със „Социални грижи с настаняване на възрастни лица и хора с физически увреждания“ и „Дневни грижи за малки деца“, както и за микропредприятия, са с увеличен бюджет от над 32 млн. лева по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони.
Освен подобряване на комуникацията с бранша, какво е необходимо, за да е успешна работата на земеделското ведомство?
Виждате, че за да се случат нещата, е нужна само воля. Ако има желание и се работи в полза на земеделците, а не за собствените си интереси, могат да бъдат намерени правилните решения.
***
Проф. д-р Христо Бозуков е роден на 14 януари 1960 година. Завършва висшето си образование през 1985 г. в Аграрния университет в Пловдив със специалност „Инженер-агроном по защита на растенията и почвата” и специализация – „Растителнозащитни технологии при полските култури”.
От 1985 г. е стажант-агроном в Института по тютюна и тютюневите изделия в Пловдив, а от 1986 г. е назначен за научен сътрудник по растителна защита.
От 1999-та е доктор по фитопатология, а от 2003 г. му е присъдено научно звание "Старши научен сътрудник втора степен" (доцент) по научна специалност "Растителна защита". От 19 ноември 2014-та е назначен на академичната длъжност „професор“.
От 2013 до 2015 г. е председател на Селскостопанската академия в София.
Председател e на Управителния съвет на Научно-техническия съюз на специалистите от земеделието – Пловдив, член на Управителния съвет на Научно-техническия съюз на специалистите от земеделието – София и член на Съюза на учените в България. От 2015-та е професор в Института по тютюна и тютюневите изделия в Марково, Пловдив.
От януари 2018 г. е член на Съвета за икономическо и социално развитие към Президента на Република България. Бил е министър на земеделието и храните в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков.
Има редица отличия и награди.
