Сборището, титулувано като нашенско народно представителство, с всеки изминал ден заприличва на изпуснато от психодиспансер. Водачите му пък, воглаве с най-изявените мераклии за властта, очевидно не знаят как да излязат на прав път и все се препъват в канавки, където се разпадат собственоръчно сътворените от тях "научни" и "политически" биографии.
Този невиждан по своята „атрактивност“ (поне в новата история на страната ни) водевилен спектакъл, в който главните роли сякаш са раздадени от битпазара на посредствеността, вече е на път да завлече и този парламент. В мръсния канал на историята се отправя и доскорошната народна любов, която ги изпрати на сцената.
И докато битките за властта по високите етажи днес пораждат – меко казано – отвращение у всеки останал все още с акъла си български гражданин, той продължава да се изправя пред други редица нерешени с години проблеми. Корупцията, битовата престъпност, цените на тока, на парното, на водата. Шуро-баджанащината, "калинките" и канцеларщината в управлението се навират под носа му буквално всеки ден. На този административен рекет, независимо дали той е от държавните или общинските чиновници, човек трудно оцелява. Затягащата се примка около врата на малкия и среден бизнес, далаверите в енергетиката, схемите в концесиите, дупките по пътищата, авансово раздаваните милиони на близки до властта всичко това отнема енергията на нацията. Но изброяването на проблемите може да продължи до безкрай.
Изброени, описани и прошнуровани, те влизат в торбата с предизборни лъжи на всеки новоизпечен мераклия за властта. И дотук. А в това време, със съучастието на т.нар. политически елит, който освен собствения си интерес не гледа нищо друго, задкулисието придърпва държавата в задушаващата си прегръдка и няма изгледи скоро да я изпусне от контрол.
И каква е файдата, че подпяваме нестройно "Няма такава държава"?
