В началото на новата година Министерството на финансите гледа напред с нагласата финансовата система на страната ни да устои на ковид кризата, както през предишните две трудни години. Надяваме се, благодарение на адекватните и навреме предприети икономически и социални мерки на правителството за подпомагане и възстановяване, както и с подкрепата на банковия сектор, да внесем надежда и успокоение в реалния живот на хората. Така също бизнесът да може да поеме дълго чаканата глътка въздух, за да видим първите добри икономически резултати. Това заяви вицепремиерът по еврофондовете и министър на финансите в последния бюлетин на Асоциацията на банките в България.
Основните приоритети и предизвикателства, пред които ще се изправи Министерството на финансите през годината, са в няколко посоки. Първата задача е да бъдат остойностени и заложени в проектозакона за бюджета всички политики на новото правителство. Разбира се, поради ограниченията във времето и необходимостта от бързо приемане на бюджета в началото на годината, голямата част от тези политики ще се реализират в пълнота в актуализацията на бюджета в края на месец юни, както е предвидено в коалиционното споразумение, обясни финансовият министър.
Другото голямо предизвикателство ще бъде продължаващата подготовка за въвеждането на еврото: "Предстоят широки обществени обсъждания, които смятаме да организираме по въвеждането на единната европейска валута, така че да стане възможно най-плавен преходът от лев към евро. Тук е мястото да посоча, че подготовката за членството ни в еврозоната върви добре, техническата работа се изпълнява по план. Надяваме се тази пролет и през лятото да можем да направим това широко обществено обсъждане, така че всички граждани и фирми да са наясно какво означава членството на България в еврозоната и по какъв начин то би засегнало техния бизнес и техния живот. Както и да са спокойни, че приемането на еврото като национална валута няма да предизвика финансови трусове."
Не на последно място, приоритет за правителството през годината ще бъдат структурните реформи, които трябва да се направят в социалната сфера, в сферата на здравеопазването, както и част от инициативите в образователната система. Те трябва да бъдат подкрепени с достатъчно финансов ресурс, от една страна, и да гарантират устойчивост във времето, от друга страна. Банковият сектор ще има и през 2022г. ключова роля за възстановяването на икономиката, както през 2021г.
Дълговата ни политика е другият важен момент в работата на Министерството на финансите. Емисионният ни календар за тази година е готов. Публичният интерес е в посока дали страната ни ще направи излизане на международните финансови пазари, предвид че миналата година такова не се наложи. "Смятам, че емисии на външните пазари най-вероятно ще има, защото предстоят падежи на дълг – външен и вътрешен от порядъка на близо 3 млрд. лева. Мисля, че по-голямата част от погашенията по дълга ще се реализират в първото тримесечие на годината, а по-малката част от тях – по-късно през годината. Най-малкото, този дълг трябва да бъде рефинансиран и ще използваме всички инструменти, които Министерството традиционно залага в дълговата си политика. Освен това очакваме дефицитът на бюджета, без ковид мерките, да е под 3 %, а с ковид мерките – около 4 %. Този дефицит ще трябва да бъде финансиран чрез дълг, така че държавата ще участва на дълговите пазари по много предвидим начин, който се е случвал и предишните години", посочи още Асен Василев.
Програмата “Възстановяване“, която започнахме миналото лято с Фонда на фондовете и ББР, в партньорството с няколко търговски банки за отпускане на кредити на фирмите, върви изключително добре. В контекста на продължаващата ковид криза програмата дава възможност на фирмите вече да излязат от тежкия период на ограничения и локдауни, отбеляза вицепремиерът. Правителството има намерение да увеличи тази програма, като това ще е в посока да се разшири допустимостта до нея и да се даде допълнителен финансов ресурс, с който да се помогне на повече фирми да могат да вземат от тези кредити. В момента върви последният лот от средства по програмата, за който има по-голям интерес, отколкото са наличните средства. И това е основният аргумент да се осигури допълнителен ресурс, за да продължи програмата и тази година.
"Освен по разширяването на Програма “Възстановяване” работим и за това секторните политики да бъдат включени в нея, да бъдат подпомогнати с кредити отделните браншове. Защото, когато се използват европейски средства, там има ограничения за определени сектори, а като се отпускат национални средства, тези ограничения отпадат. Уверен съм, че 2022г. може да бъде положителна година за развитието на финансовия и банков сектор. Нещо повече, смятам, че банковият сектор ще бъде много ключов за възстановяването на икономиката, каквато роля изигра и през 2021г., и това ще е добре както за банките, така и за българските фирми", увери вицепремиерът.
