Бившите управляващи накараха институциите, гражданите и бизнеса да изработят "антикризисни" условни рефлекси точно като кучетата на Павлов. Щом настъпи някаква криза и премиерът Борисов се качи в джипката, всички започват да потриват ръце и да чакат великодушието му.
В интерес на истината, късметът спохождаше част от тях просто така – без да са направили задълбочени разчети на нуждите си, без да съчинили дори бледо подобие на финансова обосновка. Повечето от надяващите се обаче така и не се усетиха кой знае колко подпомогнати. Защото парите им или не идваха – заради бюрокрацията на ГЕРБ, или пристигаха чак когато никой нямаше нужда от тях.
Временното антикризисно хвърляне на пачки си остана запазена марка на ГЕРБ. Ето защо в ролята си на опозиция, те не спират да роптаят, че новите управляващи не раздават пари за щяло и за нещяло. И да наливат масло в огъня на общественото недоволство, предлагайки постоянно да се отпускат помощи… за какво ли не.
И тъй като високите сметки за ток не подминаха дори храмовете Господни, опозицията побърза да се застъпи и за тях. И това никак не е случайто, защото лидерът на ГЕРБ продължава да демонстрира отявлено страхопочитание към религиозните храмове, а и три папи са го милвали в главата, все пак.
Спомените за представителите на Българската православна църква, участващи в правителствените заседание по времето на Борисов все още са пресни. Помним и бюджетните екстри, с които
Той ощастливи владиците от Светия синод
– било за строежи на църкви, било за заплати на свещеници, било за покриване на нечии режийни разходи. Днес обаче църквите и манастирите се оказаха сред най-силно засегнатите от скока на цените в енергетиката. И тъй като част от сметките минаха и заминаха чутовните 40 000 лв. на месец, от БПЦ забравиха за страстно прокламираната си финансова независимост и потърсиха "стотинките" на държавата.
Енергийната комисия в парламента отхвърли предложението на ГЕРБ да бъдат компенсирани общини, църкви, болници, социални домове, детски градини, транспорт заради високите сметки за електроенергия. "За" предложението гласуваха седмина народни представители, "Против" нямаше, а всички останали (общо 12-има на брой) се въздържаха. ГЕРБ искаше министрите на енергетиката и на финансите да изготвят механизъм за компенсиране в пълен размер на разликата между прогнозната пазарна цена, определена с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране от 1 юли 2021 г., и средномесечната пазарна цена, определена на "Пазар ден напред" на платформата на Българската независима енергийна борса.
Депутатите искаха цената на енергията, заплащана от определени небитови потребители, да не е по-ниска от тази, определена от КЕВР с посоченото по-горе решение. Това трябваше да се отнася за: общини, общински предприятия и търговски дружества, в това число детски градини и ясли, старчески домове и други общински социални заведения;
обектите от чл. 12, ал. 3 на Закона за вероизповеданията;
болници и болнични заведения; университети и училища, включително студентски общежития; музеи, библиотеки читалища театри и други културни обекти. Предложението беше компенсаторният механизъм да действа шест месеца от 1 януари тази година.
От управляващата коалиция нарекоха идеята популизъм. Възникна и спор колко би струвала предлаганата мярка, като бяха изказани предположение в диапазона между 150 и 200 милиона. На дискусията присъстваха омбудсманът Диана Ковачева, представители на църквата и общините. Според ГЕРБ компенсациите в размер на 100% от надценката се налагат, тъй като обществени структури не успяват да си покриват сметките за ток. А според опозицията цената на тока ще засегне косвено гражданите чрез тези обществени институции. Митрополит Антоний посочи, че Българската православна църква не е подмината от високи сметки, някои от храмовете не могат да си платят тока.
"Храмовете да бъдат причислени към битов ток, защото не са производствени предприятия", каза митрополит Антоний. Същото поискаха и от Сдружението на общините, защото
повече от половината градове вече са с ограничения
заради ценовата криза.
Религиозните храмове и социалните домове – училища и детски градини, болници и други, да бъдат приравнени на домакинствата и върнати на регулирания пазар, предложиха също от ГЕРБ-СДС.
От 1 юли 2021 г. обаче небитовите клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниско напрежение, са задължени да изберат своя доставчик на свободния пазар на електрическа енергия. Това е част от либерализацията на пазара и следваща стъпка е излизането на битовите потребители на свободния пазар. В момента плановете в момента са пълната либерализация да се случи до 2025 година. Така че това предложение е трудно изпълнимо и логично то
беше отхвърлено от мнозинството в енергийната комисия.
Второто припомняне, че смелото раздаване на средства се оказа нож с две остриета, ни споходи тия дни. По линия на НОИ и Сребърния фонд, разбира се.
Освен пенсията за февруари, Националният осигурителен институт ще изплаща още три добавки: 60 лв. – заради корона пандемията; доплащане до достигане на декемврийските нива с индивидуален размер за всяка пенсия; доплащане за януари – за достигане до размера на декемврийската пенсия с размер на февруарското доплащане.
Допълнителните плащания се правят, тъй като ковид добавките бяха намалени от 120 на 60 лева. И затова през януари немалка част от пенсионерите получиха по-малко пари от декември.
Че голяма част от пенсионерите живеят с крайно недостатъчно средства е неоспорим факт. Няма две мнения и по другия въпрос – че за социални домове, болници и училища
енергийната криза може да се окаже пагубна,
защото и те са на промишлен ток.
Живият живот обаче учи, че веднъж дадените "на ръка" средства трудно се взимат. Вместо това, по-логично би било да се подходи така, че ситуацията на изнемога да бъде трайно преодоляна. А в условията на криза да има механизъм за справяне с проблемите. Към това засега се стреми управляващото мнозинство. Но и вътре в коалицията трябва да удържат на популистките пориви, подобно на случая, в който се подхлъзнаха по ГЕРБ с мораториума върху цените на тока, парното и водата за домакинствата е факт. В противен случай проблемите остават, а подхвърлянето на трохи продължава да се разминава с представите за адекватна помощ. Защото, освен по предизборно време, то не работи.
