Днешният ден отбелязваме като Международен ден на Дарвин. Той е посветен на годишнината от рождението на Чарлз Дарвин, известен още като Ден на еволюцията.
Чарлз Робърт Дарвин (Charles Robert Darwin) е роден на 12 февруари 1809 г. в град Шрюсбъри, графство Шропшър, Англия.
Английският учен и естествоизпитател, живял през XIX век, пръв дава идеята за еволюцията на всички видове в течение на времето от общ прародител посредством процес, който той нарича естествен отбор. Фактът, че еволюцията съществува, е приет от научната общност още докато Дарвин е жив, но теорията му за естествения отбор започва да се приема за основно обяснение на еволюционния процес през 30-те години на XX век. Днес теорията на Дарвин е в основата на съвременната еволюционна теория. В своя съвременен вид тя представлява основата на биологията, като дава единно логично обяснение на биоразнообразието.
Дарвин развива интереса си към естествената история по време на следването си по медицина в университета в Единбург и по теология в Кеймбридж.
По време на петгодишното плаване с кораба „Бийгъл“ Дарвин се утвърждава като специалист по геология. По-голямата част от времето прекарва на сушата, като прави геоложки проучвания и събира животински и растителни експонати. Публикацията на пътеписа от пътуването прави Дарвин широко известен. Всъщност още преди завръщането на „Бийгъл“ на 2 октомври 1836 г. в родината, Дарвин вече е станал известен в научните среди.
Озадачен от географското разпространение на дивите животни и фосилите, които събира по време на пътешествието, Дарвин започва да изследва трансмутация на видовете, което дава начало на неговата теория за естествения отбор през 1838 година. Терминът се използва от Жан-Батист Ламарк през 1809 г. в теорията му, описваща превръщането на един вид в друг. Бил е широко използван в изразявяне на еволюционните идеи през XIX век, преди публикуването на "Произход на видовете" (1859 г.) на Чарлз Дарвин.
Въпреки че обсъжда идеите си с естествоизпитатели, Дарвин се нуждае от време за задълбочено изследване, като геоложките му проучвания остават в центъра на дейността му. През 1858 г., докато дописва теорията си, Алфред Уолъс му праща екземпляр от свое есе, в което описва същата идея. Вследствие на това същата година Дарвин и Уолъс публикуват и двете теории в съвместна статия.
В книгата си „Произход на видовете“ Дарвин дава доказателства за това, че еволюцията от общ прародител е основното научно обяснение на разнообразието на живота в природата. Той изследва еволюцията на човека и половия отбор в „Произходът на човека и половия отбор“, след това публикува „Изразяване на емоциите при човека и животните“. В книги публикува изследванията си за растенията, а в последната проучва земните червеи и влиянието им върху почвата.
На 22 ноември 1859 г. книгата на Дарвин „Произход на видовете“ (пълното заглавие е „Произход на видовете посредством естествен отбор, или запазването на облагодетелствани породи в борбата за живот“) излиза от печат в тираж от 1250 екземпляра, който още същия ден е изчерпан. В нея Дарвин излага „един дълъг аргумент“ от подробни наблюдения, заключения и обсъждане на възможни контрадоводи. Единственият намек, който Дарвин прави за еволюцията на човека, се заключава в сдържаното изказване „ще се хвърли светлина върху произхода на човека и неговата история“. Дарвиновата теория е изказана още в самото начало на книгата:
„Имайки предвид, че от един вид се раждат повече индивиди, отколкото е възможно да оцелеят, следователно, отново и отново възниква борба за оцеляване. От това следва, че всяко същество, ако се изменя слабо в посока, в която му носи полза, под влиянието на комплексните и понякога променящи се условия на живот, ще има по-добри шансове за оцеляване, в което се изразява естественият отбор. Съобразно строгите закони на наследствеността, всеки отбран вариетет ще се стреми да разпространи своята нова модифицирана форма.“
Книгата събужда международен интерес, но обществената дискусия е по-слаба от тази, с която е удостоена „Следи от естествената история на творението“. Поради здравословни проблеми, Дарвин не участва лично в публични дебати, но енергично изследва отговора на научните среди, чете коментарите от пресата, списанията, статиите, сатиричните издания и разглежда карикатурите.
Дарвин е много плодовит автор. Дори без капиталния му труд за еволюцията, неговата репутация би била голяма – като автор на „Пътешествието с Бийгъл“, като геолог, изследвал обстойно Южна Америка и разрешил загадката с образуването на кораловите атоли и като биолог, автор на капиталния труд за ракообразните от инфраклас Cirripedia. Въпреки че „Произход на видовете“ е определяща в оценките на неговия научен принос, останалите му трудове (някои от които напълно новаторски, като този за движението при растенията) оказват също значително влияние върху научната мисъл.
В научната литература приносът на Дарвин се обозначава с Darwin при цитиране на неговите ботанически трудове.
