Френският „ядрен парадокс“

френска ядрена енергетика

Президентът на Франция Еманюел Макрон обяви през изминалата седмица амбициозни планове за развитието на ядрената енергетика в страната. Ще се удължи жизненият цикъл на съществуващите реактори до над 50 години, ще се построят шест нови реактора и ще се проучат още осем.

Работата по изграждането на първия реактор ще започне през 2028 г. и той ще влезе в експлоатация през 2035 година.

Това означава, че третият по големина промишлен сектор във Франция ще трябва да се подготви, мобилизирайки необходимата работна сила за успешния завършек на амбициозните си проекти.

Ще са необходими над 30 000 нови назначения – от тях 20 000 ще са ангажирани в строителството на новите реактори, а над 10 000 ще са заети с експлоатацията и поддръжката.

 Само за централата в Пенли (Сен-Маритим), където се очаква да има два реактора, ще бъдат създадени 10 000 работни места.

Ксавие Урса, изпълнителен директор по атомните проекти във френската енергийна компания EDF, коментира, че в скоро бъдеще ще започнат да привличат нови кадри.

В момента във френския ядрен сектор работят около 220 000 души в над 3000 компании, разположени по цялата територия на страната.

Призовавайки за създаване на истински план "Маршал" преди месец, френският орган за ядрена безопасност прогнозира, цитиран от БТА, че ще трябва да бъдат наети 4000 инженери, както за новите проекти, така и за поддръжката на съществуващия парк.

В края на 2019 година EDF представи плана "Ексел", разполагащ с бюджет от 100 милиона евро за периода 2020-2021 година и целящ да подсили производственото качество, квалификацията на персонала и управлението на големите ядрени проекти.

Междувременно EDF намали производствения си обем за 2023 година, нещо, което бе направил и за 2022 година. По-конкретноEDF понижи с 11 на сто прогнозата си за ядреното производство за 2023 година заради "натоварена промишлена програма". За идната година вече са предвидени 43 спирания на реактори за поддръжка и контрол.

Това означава, че през 2022 и 2023 година ще има спад с 20 на сто на количеството ядрена енергия спрямо 2019 година, преди пандемията, и с 25 на сто спрямо равнището от 2012 година.

Тези спирания намаляват производителността на ядрения парк до 57 на сто от мощностите спрямо 80 на сто преди 10 години. Дори и никога да не достигнат 100 процента заради неизбежната поддръжка, американските централи, например, работят с 85% от капацитета си. Преди затварянето си германските реактори са достигали дори до 90% от него. Анализаторите прогнозират, че EDF ще има пропусната печалба от около 15 милиарда евро за 2022 и 2023 година и наричат това „ядрен парадокс“.

Освен това енергийната компания ще трябва да се справи с "дупка" от 8 милиарда евро в сметките си. Според специалисти през идните седмици ще е крайно необходимо увеличение на капитала с 4 или 5 милиарда евро. На първо време до април EDF ще трябва да купи липсващите количества електричество, за да покрие само нуждите си за 2022 година.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че резкият спад на туристи на българското Черноморие ще се оправи с правителствени решения?

Подкаст