Очаква ни фундаментално разделечаване на паричните стратегии на ЕЦБ и на Федералния резерв и нов сериозен срив на еврото към щатския долар. Докато отвъд Океана с надежда очакват решението на ФЕД в средата на март да доведе до повишаване на лихвите, то европейските централни банкери не се и надяват на нормализиране на паричната политика, респ. на прекратяване на паричните стимули за стопанството на общността и за последващо повишение на лихвените проценти.
Паричните и валутните пазари са под максималния стрес от ранните дни на пандемията, защото търговците купуват ударно долари в хода на засилването на санкциите срещу Русия.
Руската инвазия в Украйна води до коренен обрат за пазарите, посочва Робин Брукс – главен икономист на Института за международни финанси.
Всъщност, поведението на самите финансови пазари вещае тежки времена и решения.
Американската парична единица проби поредното психологическо ниво на съпротива от 1.11 долара за едно евро и в обедната търговия на 2 март се разменяше срещу 1.1090 долара за едно евро. Щатският долар заличи спечеленото от японската валута предимство и се върна на нива над 115 йени, което показва, че йената вече не се смята за достатъчно надеждно спасително убежище. А цената за конвертиране на плащанията в евро и в йени в щатски долари на база на тримесечните валутни суапови контракти, скочи до най-високата си стойност от март 2020-а.
Затова пък другият първокласен спасителен пристан – швейцарският франк, достигна нови рекорди и се изкачи до 1.0190 франка за едно евро. Това е далеч по-силно ниво от "забранителния" праг 1.03 франка за едно евро на Националната банка на Швейцария, под който тя традиционно интервенира, за да овладее поскъпването на националната парична единица и да съхрани конкурентната мощ на местните износители.
Растящата инфлация обаче промени приоритетите, защото по-силните парични единици помагат за овладяване на инфлационния натиск като правят вносните стоки по-евтини.
В анализ, озаглавен "Реверсивни валутни войни предизвикаха смут на пазарите", анализатори от водещата канадска инвестиционна банка "Торонто доминиън сикюритис" констатират, че в момента предпочитанията са към по-силните валути заради "инфлационния подем, оказващ натиск на пазарите през последните няколко тримесечия". И че напиращата инфлация преобръща дефиницията за валутни войни като ги превръща в състезание за по-скъпи вместо за по-евтини парични единици. В този смисъл по-високите лихвени проценти на централните банки могат да помогнат за постигането на тази цел.
Ако разсъжденията на банкерите са верни, Европа има сериозен проблем, защото се намира в ранните фази на голям негативен икономически шок, който ще напрегне дебата за паричната политика на Европейската централна банка. И шумът около високата инфлация и призивите за по-високи лихви вече не са актуални, което ще обезцени еврото. Особено на фона на подновения интерес към най-сигурния актив – държавните облигации на най-мощните стопанства, основно на САЩ, които тласнаха нагоре цените им и понижиха тяхната доходност.
Възвръщаемостта на базовия десетгодишен американски дълг падна до 1.73% след като в средата на февруари надхвърли 2% в очакване на сериозно повишение на лихвените проценти заради високата инфлация.
Доходността на аналогичните по срочност германски облигации, които са базови за еврозоната, отново стана отрицателна след като на 7 февруари се изкачи до 0.268 процента. Това означава, че централните банки ще трябва да избират между растеж и инфлация: ако повишат лихвените проценти, ще задушат подема; ако оставят без промяна щедрата си парична политика, няма да овладеят инфлационния натиск, който ще продължи да се засилва заради качващите се цени на енергията, на храните и на суровините.
Всичко това, естествено, е валидно единствено, ако тази тенденция се запази и несигурността остане висока. Защото в подобна обстановка пазарите реагират спонтанно и с високи колебания до котировки, които са просто моментни.
Има обаче фактори, които налагат особено внимание и преосмисляне.
Единият е свързан с инфлацията в еврозоната и прегряването на цените, особено в Германия. Тя обаче сега е на предната линия на конфронтация с Русия и е една от най-уязвимите на конфликта стопанства, изправени пред дълбока рецесия. Което автоматично променя инфлационния дебат, защото вторичните ефекти от него, при които по-високите производствени разходи се прехвърлят на потребителите, се случва при силно търсене. В условията на нарастваща несигурност обаче доверието на домакинствата пада, при това не само заради очевидния геополитически риск, но и заради далеч по-дълбоко вкоренени проблеми.
Държави като Германия и Италия са изградили големи части от икономиките си около евтината енергия от Русия. Което сега трябва да се промени и означава по-нисък растеж, по-големи фискални дефицити и по-голямо количество дълг.
До неотдавна имаше силни критики за ниските равнища на германските правителствени задължения. След COVID-19 и особено след руската инвазия обаче желаещите да купуват дългови книжа оредяват. А за ключовите периферни страни от еврозоната, каквато е Италия, новите дългови емисии се финансират индиректно чрез програмата за покупка на активи на ЕЦБ. След последния шок това нежелание да се кредитират силно задлъжнели държави ще се задълбочава.
Тази дилема със сигурност ще се разнищва разгорещено на предстоящото в средата на следващата седмица официално съвещание на управителния съвет на ЕЦБ, при това след публикуваните поредни рекордни стойности на инфлацията от 5.8% годишно през февруари. Което означава, че европейските централни банкери не трябва да се надяват на нормализирането на паричната политика, респ. за прекратяването на паричните стимули за стопанството на общността и за последващо повишение на лихвените проценти.
