Отношенията Изток-Запад, съюзници-врагове, както и основните приоритети на Евросъюза, като Зелената сделка, имат нужда от спешно преосмисляне. Без значение колко ще продължи руската окупация в Украйна и какъв ще е резултатът от нея, последствията ще тегнат още дълго и фокусът ще бъде насочен преди всичко към спасяването на европейските икономики.
Войната, разпалена от Путин и суровите санкции на Запада срещу Русия поставиха на карта енергийното бъдеще на Стария континент. Заради опасността от спирането на руските енергийни доставки, Брюксел бе принуден да търси начини за постигате на една, макар и относителна на първо време, енергийна независимост от Москва. Като начало в края на февруари Европейската комисия съобщи, че е взето политическо решение газът и ядрената енергия да бъдат възприемани като преходни ("зелени") горива при преследването на целта за природосъобразна икономика до 2050 година. Природозащитниците и асоциациите на производителите на възобновяема енергия реагираха бурно срещу това решение. В отговор еврокомисарят по финансовите въпроси Марейд Макгинес го определи като "несъвършено“, но пък реално, защото не може да се постигне въглеродна неутралност без преход.
Следващата стъпка беше реабилитация на въглищата. До неотдавна европейските институции много сериозно притискаха държави като Полша и България да закрият въгледобива си, а сега дори германският министър на икономиката Роберт Хабек, който е от партията на Зелените и един от най-гласовитите защитници на чистата енергия, заяви, че Германия ще запълни резервите си от въглища.
Първа стъпка – целите трябва да са изпълними
На практика бъдещето на Зелената сделка – голямата гордост на ЕС, бе поставено под въпрос. Тъй като производството на електроенергия е причината за над 75% от вредните емисии в съюза той се ангажира да намали емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г., да осигури 32% дял на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия, да подобри с 32.5% енергийната ефективност и в крайна сметка до 2050 г. Европа да стане.първия климатично неутрален континент. Всичко това паралелно с плановете за 60% ръст на икономиката. Само че на фона на войната в Украйна, огромните средства, които ще отидат за отбрана и посрещането на нуждите на милиони украински бежанци, тези намерения изглеждат утопия. Казано с други думи, необходимо е спешно преосмисляне на Зелената сделка и разработване на актуализиран план с реални цели. Разбира се, никой не говори за отказване от зелените проекти, а за включването им в бъдещата енергийна стратегия на Европа.
Според оценки на Европейската комисия за реализирането на зеления преход ще са необходими около 520 милиарда евро, като се очаква по-голямата част от финансирането да са частни капитали. В същото време обаче прогнозите са високите цени на енергията да се запазят поне до края на 2030 година. Което означава, че трябва да се инвестира разумно за осигуряването на възможно най-евтините независими доставки. Анализаторите изтъкват, че до същата до 2030-та. в европейските енергийни миксове ще останат ядрената енергия, ВЕИ, хидро енергията, както и въглищата.
Ренесанс на въглищата
Няколко държави от ЕС вече отложиха във времето постепенното спиране на добива на въглищата, тъй като това би означавало да се разчита само и единствено на вноса на природен газ от Русия. Вместо инвестиции в газова инфраструктура, възобновяеми енергийни източници или други алтернативи, продължаването на този добив се смята за най-бързото и жизнеспособно решение на този етап.
В България например амбициозните планове за изграждане на голяма парогазова електроцентрала, която беше включена и в националния ни план за възстановяване, също отпаднаха.
"Не можем да заменим независим български източник, каквито са въглищата в Маришкия басейн, с вносен източник. От тази гледна точка смятаме изграждането на парогазова централа за нецелесъобразно. Това беше прието от страна на Европейската комисия. Съвсем спокойно можем да заложим на 400 мегавата геотермална енергия, което да се случи до 2026 година. Така ще намалим зависимостта от въглища", обясни неотдавна финансовият министър Асен Василев.
По повод реабилитирането на въглищата, еврокомисарят по въпросите на зелената енергия Франс Тимерманс отбеляза, че страните могат да останат по-дълго на това гориво, но ако възможно най-бързо преминат към възобновяеми енергийни източници вместо газ. А чешкият пълномощен посланик по енергийната сигурност Вацлав Бартушка подчерта, че въглищата ще са необходими на Европа докато бъдат намерени алтернативни източници. „Дотогава дори и най-зеленото правителство няма да се откаже от тях“, категоричен бе той.
Опасения за продоволствената сигурност
Междувременно в съюза възникнаха притеснения и за продоволствената сигурност. Засега отделните правителства уверяват, че няма опасност от недостиг на селскостопански продукти, но Европейската комисия все пак обяви, че ще разгледа отново целите на основните си политики за устойчиви храни – стратегията от "От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие, за да се увери дали те могат да гарантират на Европа достатъчно продукти след войната в Украйна.
Прогнозите са, че селскостопанският сектор ще бъде сериозно засегнат в близко бъдеще заради санкциите срещу Русия, която е нaй-гoлeмия изнocитeл нa пшeницa в cвeтa и затрудненията при търговията с Украйна, която сама осигуряваше 19% от вноса на пшеница в ЕС и 13% от вноса на маслодайни семена. Комисията смята, че войната ще засегне държавите-членки по различен начин. Най-застрашени са Нидерландия, Германия и Полша, заедно с Естония и Латвия.
По данни на еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски търговията на общността със земеделски култури с Украйна и Русия възлиза общо на 10,5 милиарда евро износ и 8 милиарда евро внос.
Спopeд Opгaнизaциятa пo пpexpaнa и зeмeдeлиe нa OOH пък глoбaлнитe цeни нa xpaнитe ca ce пoвишили c цeли 28% пpeз 2021-а и ce oчaĸвa пoĸaчвaнeтo дa пpoдължи и тaзи гoдинa.
При всички положения Европа трябва да е подготвена за дълъг период на високи цени на някои основни продукти, за увеличаване на енергийната бедност и за проблеми с доставките. Така че Зелената сделка може да продължи да съществува като водещ европейски проект, но само ако бъдат проучени и развити всички възможни източници на енергия съобразно новите геополитически реалности. Не става дума за отлагане на климатичните политики, а за стратегия, която отразява реалността. Очевидно е, че дори войната да свърши скоро и дори режимът в Москва да бъде сменен, това въобще не означава, че Европа бързо ще се върне към нормалността.
