Войната в Украйна ще заличи растежа на Източна Европа

свят

Виенският институт за международни икономически изследвания публикува на 27 април прогноза, че Украйна ще загуби 38% от БВП през тази година дори да се договори прекратяване на огъня през идните месеци, бюджетният дефицит ще набъбне до една четвърт от БВП, а безработицата ще достигне 25 процента. 

Учените смятат, че няма да започне силно възстановяване на страната преди 2024-а дори при политическо решение на конфликта, защото частните инвеститори ще изчакат преди да се завърнат в нея. Те вещаят също, че ако бойните действия продължат, украинският икономически продукт ще падне с 45 процента. 

Русия също ще понесе сериозни, но не чак толкова драстични щети – БВП ще се свие с 9% при основния сценарий на института, а безработицата ще е почти колкото в еврозоната: около 7.5 процента. При налагане на енергийно ембарго руският БВП вероятно ще падне с 15 процента. 

Според базовия икономически сценарий на Виенския институт за международни икономически изследвания след Украйна най-висока ще е безработицата в Косово – 24%, и в Босна и Херцеговина – 17.5 процента. Следват Албания – 12%, Сърбия – 11%, Румъния – близ 6%, България – 5%, Беларус – 4% и Унгария – под 4 процента. Средната безработица за 27-е страни членки на Европейския съюз се очаква да достигне грубо 7% през 2022-а.  

Въпреки че западните правителства ще успеят да управляват по-добре последствията от войната, части от техните стопанства като автомобилния сектор, ще потрадат от болезнените сривове на доставките и на пазарите. Енергийно ембарго пък ще донесе по-големи загуби на региона, като при най-песимистичния геополитически вариант подобна забрана ще тласне Източна Европа в нова рецесия точно когато тя се възстановява бързо от пандемията. 

Най-уязвима на ембарго на петрол и природен газ е Унгария, чийто БВП се очаква да падне по-рязко отколкото на съседите й. Поради това преизбраният преди около месец за премиер на страната Виктор Орбан е сред най-активните противници на санкциите.

Другата държава в риск от забраната на руските енергийни доставки е Сърбия, чийто растеж ще бъде изсмукан през тази година. Сръбският президент Алексанър Вучич е заявил за "Файненшъл таймс", че отхвърля каквито и да било наказателни акции срещу Москва, защото иска съгражданите му да са на светло.

Най-слабо засегната държава от региона ще е Словения, чиято икономика е дълбоко свързана със стопанствата на Германия, Австрия и Италия, въпреки че и в нея растежът ще се забави. 

Инфлацията обаче ще достигне двуцифрени стойности в почти всички европейски държави, особено ако се забрани вноса на руска енергия, предупреждава виенският институт. В Турция инфлационното равнище вероятно ще достигне 55% без енергийно ембарго и 67% с него.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст