Федералният резерв има хартиена загуба в размер на 330 млрд. щ. долара от вложенията си в американски държавни облигации и гарантирани с ипотеки ценни книжа към 31 март, показват най-новите финансови справки, публикувани в края на миналата седмица. Те са свиделество за влиянието на повишаващите се лихвени проценти върху пазарната оценка на баланса на институцията.
Американската централна банка притежава активи за почти 9 трлн. щ. долара, които са й позволили да преведе 32.2 млрд. долара към държавната хазна през първите три месеца на годината, сочат още документите. Но загубите от инвестициите, раздули портфейла й до 8.5 трлн. долара в резултат на покупките на активи, целящи да поддържат стабилността на финансовите пазари по време на пандемията, могат да се окажат сериозен политически проблем за институцията.
Изчисленията на Бил Нелсън – главен икономист в Института за банкова политика – сочат, че коригираните съобразно поскъпването на активите на Федералния резерв до края на миналата година нереализирани загуби през първите три месеца на 2022-а са дори по-големи – на стойност 458 млрд. долара. И ако централните банкери решат да ускорят процеса на редуциране на баланса чрез продажба на част от вложенията, въпросните "хартиени загуби" могат да се превърнат в реални.
Анализ на Нюйоркския клон на Федералния резерв предупреждава за потенциално по-високи загуби на портфейла на институцията заради очакваното повишение на лихвените проценти. Задава се и още един свързан с този процес проблем: успоредно с увеличението на краткосрочните лихвени проценти би трябвало да започнат да се предлагат и по-високи плащания на банките за депозираните им резерви във Федералния резерв, което ще увеличи и разходите. И в комбинация с "вталяването" на баланса, лихвените приходи ще намаляват и в определен момент могат да принудят централните банкери да осчетоводят оперативни загуби. Това няма да спре финансирането на операциите и провеждането на паричната политика, но ще редуцира рязко преводите към хазната.Те скочиха рязко по време на "ерата на лесните пари" и достигнаха рекордните 107 млрд. долара през 2021-а, но могат да паднат до нула след промяната на паричната стратегия.
Междувременно, в резултат на препускащата инфлация, спрените "пандемични" стимули и връщането на обичайните навици на потребление на домакинствата, персоналните спестявания на американците са паднали до най-ниското си равнище от 2008-а от 4.4% след като през април 2020-а бяха скочили до рекордните 33.8%, показват данни на министерството на търговията.
Този факт засега не безпокои банкерите, защото и банковите и семейните баланси са в далеч по-добра форма отколкото при избухналата по онова време световна финансова криза. Въпреки че делът на спестяванията е под натиск, икономисти изчисляват, че потребителите все още имат неизползвани заделени средства на стойност 2.2-2.3 трлн. щ. долара над предпандемичните количества.
