Тъмни облаци се скупчиха над сградата в центъра на столицата, обозначена с надписа "Съединението прави силата". Този път причина за плътната облачност не е очевидната липса на каквото и да е съединение вътре, а цената на депутатските кюфтета.
Общоизвестна тайна е, че българинът мило и драго дава, за да разбере какво се случва под юргана на комшиите. Другото му любимо занимание е да занича в чинията на другите. Плод на това хоби са периодичните скандали, свързани с изхранването на людете, които народът е избрал и пратил в Народното събрание да го представляват.
Цени на кюфте от 1.28 лв и 3.58 лв за френска селска торта в стола на народните избраници обаче на обикновения българин му си видят твърде скромни. Даже неприлични, на фона на бушуващата инфлация, скъпи горива, все по-високите разходи на българското домакинство. При това плащани от същите онези заплати, които по волята на суверена любимите му избраници са си гласували сами и редовно индексират при всеки инфлационен скок.
В същото време, докато депутатинът хапва евтино кюфтенце, суверенът маа сух хлеб от 2 лева с намалено ДДС, омесен от нискокачествено украинско зърно. За кашкавал и дума да не става – при цена от 30 лева на кило и минимална заплата от 710 лева няма начин. При сиренето горе долу е същата работа.
Ако суверенът почне да смята, ще излезе, че цената на един литър краве мляко би трябвало да е близо 4 лева, тъй като според експертите килограм качествен кашкавал се прави от около 8 литра мляко.
Да, ама не – от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) в средата на 2022 г. прогнозираха, че до край на годината изкупната цена на кравето мляко се очаква да е около 0.80 – 0.90 стотинки на литър. А на овчето да варира между 1.60-1.80 лв на литър.
Тогава откъде се появява разликата до 4 лева на литър, при необходими 8 литра за направата на кило кашкавал?
И докато българинът си блъска главата да разгадае мистерията дали тези три лева и нещо са производствени разходи или си е чиста спекула, изведнъж разбира, че представителят му хич не го е еня, защото кюфтето му е евтино, а заплатата-висока и подлежаща на индексиране.
Ето точно в този момент суверенът се чувства така, сякаш е настъпил мотиката. И със размътена глава му се ще да я грабне и да тръгне към своите избраници.
Не за друго – да им покаже от кой край се държи.
