Магистратите, срещу които се води дисциплинарно производство за тежки нарушения, изтеглиха печеливша карта. Те ще могат да напуснат съдебната система преди приключването му, като си вземат и полагащото им се обезщетение – от 10 до 20 брутни месечни възнаграждения – според броя на прослужените години. Това реши с пълно единодушие Конституционният съд по делото срещу наложената със Закона за съдебната власт забрана за напускане на системата преди приключване на започнало дисциплинарно производство. Текстът беше атакуван от пленума на Върховния касационен съд (ВКС), който поиска да бъде обявен за противоконституционен – с мотива, че според основния закон подаването на оставка е безусловно основание за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател.
Искането на ВКС беше подкрепено от съдийските и от прокурорските асоциации, както и от университетските преподаватели проф. Васил Мръчков и проф. Емил Мингов. С отрицателни становища излязоха Министерството на правосъдието и Висшият съдебен съвет, които поставиха в центъра на проблема именно полагащото се на магистратите еднократно парично обезщетение при напускане на системата. Защитниците на атакувания текст подчертават, че отмяната му ще доведе до злоупотреба с право – "подгонените" дисциплинарно съдии, прокурори и следователи ще се измъкват със солидни суми, които не биха получили при дисциплинарно уволнение. Същата теза споделя и друг университетски преподавател – проф. д-р Красимира Средкова.
Като изхожда от особения ред за назначаване на магистратите, Конституционният съд напомня, че за работата им са приложими Кодексът на труда и международните актове относно правото на труд и неговата защита. Основанията за освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи са изчерпателно уредени в конституцията и подаването на оставка е едно от тях. В предишни свои решения Конституционният съд вече се е произнесъл, че оставката е едностранно волеизявление, чиито мотиви са без значение. При ясно изразена воля тя трябва да бъде приета като механизъм за доброволно прекратяване на правоотношението. При него се запазва моралното и професионално достойнство на напускащия, а в определени случаи се подобрява и функционирането на съответния орган на съдебната власт.
Конституционният съд напомня историята на атакуваната разпоредба. Тя е приета през 2009 г. в края на мандата на тройната коалиция. Дотогава освобождаването на магистрат който е подал оставка, е обвързано с шестмесечно предизвестие. В този срок той трябва да си изпише делата. Със сегашната промяна срокът на предизвестието е намален на един месец, но пък е въведена забраната за освобождаване, преди да приключи започнало производство за налагане на най-тежката дисциплинарна санкция – уволнение. Установено е, че във въпросния законопроекта липсват мотиви, а такива не са приведени и при обсъжданията му в парламента.
Но пък по същото време гърмят скандали с подали оставки и получили обезщетения магистрати – съдии, срещу които се водят дисциплинарни производства за тежки нарушения – прилагане на схема за назначения в съдебната власт. В края на 2010 г. режимът е затегнат допълнително. Забраната обхваща не само дисциплинарните производства с предложение за освобождаване от длъжност, но и всички останали – забележка, намаляване на основното трудово възнаграждение, понижаване в ранг или в длъжност, освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител.
Според Конституционния съд тази уредба накърнява принципите за правовата държава и за свобода на труда, прогласени както в основния ни закон, така и в международни актове. Правото на свободен труд подлежи на различни ограничения, но не и ако с тях се преследва нелегитимна цел, каквато се явява възможността Висшият съдебен съвет да задържа магистрат в системата, за да не му изплати дължимото обезщетение при напускане. Изрично е посочено, че обществените очаквания за лишаване на дисциплинарно наказаните магистрати от парично обезщетение при напускане на системата, също са нелегитимни.
"Ако законодателят счита, че трябва да има негативни правни последици за съдиите, прокурорите и следователите, които при наличието на образувано срещу тях дисциплинарно производство подават оставка, той може да ги уреди в Закона за съдебната власт или в други закони, без обаче да ограничава правото им на освобождаване от длъжност поради оставка", мотивират се конституционните съдии. И добавят, че въпросът с получаването на еднократното обезщетение при напускане на системата е извън спора за конституционносъобразност на атакуваната разпоредба и подлежи на уреждане от законодателя.
Наред с правната обосновка Конституционният съд привежда и чисто практически доводи в подкрепа на тезата си. Посочено е, че ако не бъдат освободени поради подадена оставка, магистратите – обект на дисциплинарна проверка, работят неефективно или въобще не изпълняват функциите си, демотивирани са. Но продължават да получават пълното си възнаграждение в продължение на месеци. При това изобщо не е сигурно, че образуваното дисциплинарно производство за освобождаване от длъжност ще приключи с налагане на това наказание от ВСС. Нито пък е ясно кога и дали решението на съвета ще влезе в сила с оглед на възможността за оспорването му по съдебен ред.
"Едно бъдещо несигурно събитие не е основание за ограничаване на права, закрепени в конституцията. В подобна хипотеза за предпочитане е по възможно най-бързия и сигурен начин несменяемите съдии, прокурори и следователи да бъдат отстранени от органите на съдебната власт и този начин е подаването на оставка. Юридически неиздържано и житейски невъзможно е да се изисква те да продължат да заемат длъжността и да изпълняват функциите си, след като не искат вече да работят и са изразили волята си с подаването на оставка", мотивират се конституционните съдии. И отново указват на законодателя, че е негово право да уреди по своя преценка правните последици.
Срещу подобна аргументация възражения трудно може да се намерят. От една страна, в решението е дадено да се разбере, че ВСС редовно злоупотребява със сроковете по дисциплинарните производства, чийто изход остава неясен с месеци (а при съдебен контрол – с години). От друга страна, проблемът може да бъде решен лесно с промяна в съдебния закон – като например принудителното задържане на магистрата в системата да бъде заменено със задържане единствено на полагащото му се обезщетение при напускането й. В този случай неизплащането му преди края на дисциплинарното производство би служило отново като обезпечителна мярка. Освен че така няма да се нарушава правото на свободен труд, тази мярка ще пести на съдебния бюджет средства за заплати.
Докато законодателят предприеме мерки за запушване на отворената с конституционното решение законова "дупка", магистратите с дисциплинарни производства ще могат да напуснат системата. А за ВСС остава единствено възможността да бави изплащането на дължимото им обезщетение до влизане в сила на евентуално наложено дисциплинарно наказание. Малкият проблем е, че ако това бавене не бъде уредено в закона, освободените магистрати ще са в правото си да търсят полагащото им се обезщетение по съдебен ред. Съществено в случая е дали решението на Конституционния съд не е постановено избирателно в удобния момент – точно след разпускането на Народното събрание. Може да звучи като теория на заговора, но като знаем на какви "изненади" е способна родната ни действителност, тази версия не е за подценяване. Пълноценен парламент ще има след повече от два месеца и всеки от заплашените с дисциплинарна санкция магистрати може да се възползва от ситуацията. ВСС е вече освободен от задължението да го задържа на работа и е в правото си да му изплати дължимото при освобождаване обезщетение. Това отваря възможности за задкулисни договорки, в резултат на които някои ще напуснат системата с пълни джобове, други – не. И във всеки път няма да има нищо случайно.
