Щатските парични стратези все още не са убедени, че е настъпил точният момент за ново лихвено увеличение. Това със сигурност ще се промени, когато видят новия набор от фундаментални показатели. Те ще потвърдят предвижданията им или ще ги надхвърлят. Това е лаконичното заключение в публикуваното в късните часове на 22 февруари резюме от последното официално съвещание на паричния комитет на Федералния резерв. То се състоя в началото на февруари.
Всъщност от документа лъсва противопоставянето на членовете, които се притесняват от закъсняло увеличение на лихвите в условията на стабилен икономически подем срещу колегите им, които настояват за по-голяма яснота заради натрапчивите опасения от евентуален низходящ обрат. Не е за пренебрегване и голямата неяснота около фискалната и регулаторната политика на президента Доналд Тръмп и отражението им върху щатското стопанство.
Това означава, че първото за тази година повишение на щатските лихви ще се случи по-скоро през май. Което в никакъв случай не изключва и по-ранно раздвижване след официалното съвещание на монетарните експерти на 14 и 15 март, когато те ще разполагат с нов набор от данни за заетостта, за потреблението и за инфлационния натиск в страната.
Съвсем закономерно зелените пари се понижиха след публикуването на "минутите" на Федералния резерв, отчитайки несигурността и колебанията на централните банкери. По време на европейската търговска сесия на 22 февруари те пробиха за миг нивото на съпротива от 1.05 щ. долара за едно евро, после "омекнаха" до около 1.055 долара за евро и се задържаха в близост до тази котировка и през следващия ден. Американските рискови активи продължават да привличат купувачи, които залагат на усещането, че най-голямото световно стопанство е достатъчно силно, за да устои на по-високите лихвени проценти. А шефът на звеното за световна валутна стратегия на "Моргън Стенли" – Ханс Редекер, продължава да прогнозира изравняване на щатския долар и на еврото до лятото.
Политическата нестабилност в еврозоната заради изборите в Холандия, Франция и Германия продължава да разделя инвеститорите и да ги отклонява от солидни вложения в европейски активи, въпреки неочаквано силните икономически данни, огласени на 21 февруари. Те сочат, че през февруари икономическата активност в блока е достигнала най-високото си равнище за последните почти шест години. Националните индекси, отчитащи активността, показват, че Франция е изпреварила Германия за първи път от 2012-а, от което следва, че растежът на общността става по-обхватен.
Италия обаче получи предупреждение от Европейската комисия за прекалени икономически дисбаланси точно когато управляващата Демократическа партия се раздира от вътрешни борби. А някои нейни членове искат предсрочни избори, след като Матео Ренци подаде оставка като премиер на страната, а на 19 февруари – и като лидер на политическата сила. Публикуваната на 22 февруари оценка на Брюксел е, че италианските проблеми, включително и необслужваните банкови задължения, се прехвърлят и към други държави от общността. Италианският публичен дълг се очаква да скочи до 133.3% от БВП през тази година срещу прогнозираните 132.8% през 2016-а. Очертава се тазгодишният растеж на Ботуша да достигне едва 0.9%, а лошите заеми на италианския банков сектор, които са в размер на 360 млрд. евро, подкопават рентабилността и доверието на инвеститорите и възпрепятстват отпускането на нови кредити.
ЕК ще обяви през май дали ще подложи Италия на по-стриктен надзорен режим, включително и придружен с глоби, задето не е успяла да снижи публичния си дълг. Той, според изискванията на Пакта за стабилност и растеж, не трябва да надхвърля 60% от БВП за страните от ЕС.
Италианският финансов министър Пиер Карло Падоан пък написа в "Туитър" след публикуването на доклада на ЕК, че съотношението на дълга към БВП най-накрая е започнало да се стабилизира, а ефектът от италианските реформи "е видим: растежът се е върнал, заетостта нараства, кредитите работят по-добре".
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1802 млн. евро (3524 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.85% дял от купената и продадена валута.
