Централата на Google в Маунтийн вю, Калифорния, може да е на другия край на света, но случващото се там ехти по-силно от истинска бомба. От средата на март ИТ гигантът е буквално пометен от експлозията, която предизвика разследването на The Times, че реклами на сериозни брандове се появяват върху, меко казано, неподходящи видеоклипове – с послания на екстремистки групировки, с нецензурно съдържание, с политическа пропаганда и т.н. Само за дни сайтът за видеосподеляне YouTube (който е собственост на Google) загуби някои от най-големите си рекламодатели, чийто бюджет възлиза на стотици милиони долари. Акциите на търсачката пък се сринаха с около 5%, поради което компанията майка Alphabet загуби 25 млрд. долара от пазарната си капитализация. И ако приемем, че бизнесът на Google е една своеобразна вселена, то последните събития наподобяват Големия взрив, който несъмнено ще я промени из основи.
Скандалът с позиционирането на рекламни съобщения в YouTube до радикални, хомофобски и антисемитски послания започна на 16 март, след като се разбра, че банери на BBC, Transport for London, Visit Scotland, L'Oreal, Британския финансов регулатор, Honda, веригата супермаркети Sainsbury's и изданието The Guardian се показват до нежелателно съдържание. Британският кабинет моментално поиска обяснение от технологичния гигант как реклами, платени с пари на данъкоплатците, се визуализират върху неподходящи клипове, включително и върху видео на бившия лидер на Ку-Клукс-Клан Дейвид Дюк. "Наложихме временни ограничения на нашите реклами в YouTube, очаквайки уверение от страна на Google, че посланията на правителството могат да бъдат доставяни по сигурен и подходящ начин", се казваше в изявлението на британските власти.
От Google обявиха, че разчитат на "строги насоки", за да дефинират къде точно трябва да се появи дадена реклама. "Приемаме, че невинаги сме прави и понякога рекламата се появява там, където не трябва. Ние сме ангажирани с това да се справяме по-добре и ще предприемем промени в нашите политики и управления на бранда за рекламодатели", допълни компанията. Въпреки обещанията стотици големи фирми от цял свят започнаха да оттеглят рекламните си инвестиции от платформата. Сред тях са най-големите американски телекоми AT&T и Verizon, автомобилните концерни Volkswagen и Toyota, както и търговци като PepsiCo, Wal-Mart Stores, Starbucks, Tesco, Marks & Spencer, Johnson & Johnson, GSK, Enterprise и McDonald's.
Основният проблем е, че за разпределянето на рекламите Google разчита предимно на автоматизиран софтуер, тъй като работата е прекалено много, за да се върши от служители. Всяка минута в YouTube се качват видеоклипове с обща продължителност от 400 часа и просто няма как всички те да бъдат прегледани и категоризирани дали са подходящи за реклами, или не. Точно затова решението ще се търси в разработването и предлагането на допълнителни контроли за рекламодателите, чрез които те да могат сами да избират къде точно да се появяват рекламите им в YouTube и другите канали на Google.
Ако си мислите обаче, че цялата тази олелия изобщо не ни засяга, дълбоко грешите. Почти целият бизнес с онлайн рекламите у нас също е в ръцете на Google и каквито и промени да бъдат предприети, те неминуемо ще засегнат и българския пазар. Както е известно, у нас има цяла плеяда от "знаменитости", които бълват видеа в YouTube и разчитат на печалбите от рекламите, които търсачката позиционира при тях. Същото се отнася и за множеството анонимни сайтове, които се опитват да манипулират общественото мнение с лъжливи или изкривени факти и прокарват политически, идеологически, религиозни и всякакви други интереси. Всички те печелят добри пари от Google AdSense и евентуалното затягане на режима значително ще затрудни съществуването им. Което пък, в крайна сметка, ще е добре за всички – рекламодателите ще са спокойни, че посланията им не се асоциират с нежелани субекти, а потребителите ще бъдат избавени до голяма степен от интернет пропагандата. Полза ще има и за истинската журналистика, на която няма да й се налага да залита в крайности и да прибягва до простотии само и само за да привлече по-голяма аудитория.
