Г-жо Иванова, каква е основната разлика между финансирането, което ЕС предоставя по грантови схеми, и това, което идва по линията на инвестиционните схеми?
– Финансовите инструменти, за разлика от грантовете, не са безвъзмездно предоставени средства. Това са пари, които получателите възстановяват, защото ги получават под формата на заеми, гаранции и дялови участия. Европейското финансиране по инвестиционни схеми е познато като инструмент от 1994-а. Още тогава се използва понятието финансови инструменти като механизъм за ползване на пари от европейския бюджет по различни проекти. Но ако през програмния период 1994-1999 г. те са били само 600 млн. евро за целия ЕС, през следващия период между 2000-2006 г. стават 1.3 млрд. евро, а през периода 2007- 2013 г. вече говорим за 16 млрд. евро. На фона на общия европейски бюджет, разбира се, това не е чак толкова много, но безспорно става дума за голям ръст. Оценката е, че за сегашния период до 2020-а за такива финансови инструменти ще бъдат ангажирани около 26 млрд. евро. Тези инструменти обаче няма да изместят другото европейско финансиране, което идва под формата на грантове или, казано иначе, под формата на безвъзмездни пари. Ще бъде запазена по-популярната в момента схема на грантовете, при която от европейския бюджет по определена оперативна програма заедно с националното съфинансиране се отпускат безвъзмездни средства на спечелилите проекти получатели. Но наред с нея все повече ще се разширява използването на схемата с финансовите инструменти.
С какви проекти може да се кандидатства за получаване на средства чрез тези финансови инструменти?
– Например в България са познати програмите "Джереми" и "Джесика", по които със свои проекти могат да кандидатстват общините. Те имат възможност за получаване на заеми по тези финансови инструменти, за да изграждат спортни и образователни обекти. След което обаче заемите трябва да се върнат на този, който ги е предоставил.
Значи ли това, че при този тип финансиране проектите трябва да са толкова ефективни, че да носят достатъчно приходи, с които получателите да могат да върнат парите?
– Да, бенефициентите трябва много добре да си помислят къде ще инвестират средствата, за да могат да ги възстановят и трябва да са иновативни.
На кого трябва да възстановят финансирането?
– На съответния фонд или на посредник, който го е предоставил. Отпускането на такива средства предполага държавата да създаде определена структура, която да ангажира нужните й средства по съответните европейски програми от европейския бюджет. В България тази структура се нарича "Фонд на фондовете". Тя е от холдингов тип, защото обединява в себе си различни фондове, специализирани в отделни европейски програми, по които се предоставя финансиране чрез различните финансови инструменти. Например "Джереми" е за гаранции, а "Джесика" е за заеми към общините и към частни ползватели. След това тези фондове или направо холдингът, който ги обединява, наемат финансови посредници – банки, инвестиционни дружества, които се занимават с предоставянето на средствата за конкретни проекти, предложени от различни бенефициенти – частни или публични. Идеята на цялата тази схема е първоначално акумулираните средства в холдинга и в неговите фондове, след като бъдат реализирани и възстановени от получателите, да се използват след това отново. Това е револвиращата функция на финансовите инструменти.
В доклада на Европейската Сметна палата, в чието изготвяне сте участвали и Вие, се констатира, че при използването на средства чрез тези финансови инструменти са установени доста проблеми? Какви са те?
– Структурата на тези фондове предполага те да бъдат захранвани с първоначално финансиране от европейския бюджет. То всъщност формира първоначалния капитал на отделните фондове. И тук идва първото предизвикателство, което установихме. Анализът, който направихме за периода 2007-2013 г., показва, че няма правилни разчети за пазарните потребности, които трябва да обслужат тези фондове. Поради това често в тях се заделят прекалено много средства, които далеч надхвърлят пазарното търсене на такива пари и не могат да бъдат усвоени. Много пъти дори липсва пазарна преценка за това какви пари са необходими за дадено направление, към което е насочена определена европейска програма. Например за определена програма са заделени 100 млн. евро, пазарът обаче има нужда от инвестиции в това направление от 30 млн. или 40 млн. евро. – толкова е търсенето. И останалите 60-70 млн. евро стоят неизползвани във фонда.
Няма ли възможност тези пари да се прехвърлят към фондове, където търсенето на средства за инвестиции е по-голямо?
– Когато едни пари са сложени в даден фонд, те стоят там „заключени“ и могат да се използват само за проекти, за които е предназначен този фонд. Ако тези пари надхвърлят нуждите на пазара, това води до ниската им усвояемост. Тук трябва да кажа, че данните за България, която не е част от одита на Европейската Сметна палата, са много добри. По данни на Европейската комисия страната ни е доста напред в усвояването на средствата по финансови инструменти. Средното равнище на усвояемост на финансови инструменти за ЕС е 75% към края на 2015 г., а нашата страна е на седмо място с усвояемост от 96 процента. В челните места са Португалия, Дания и Полша.
Какви са другите проблеми, свързани с финансовите инструменти?
– Съществен е проблемът с разходите за управление на парите във фондовете. Анализът ни показа, че разходите и таксите за управлението на много от тези финансови инструменти са доста завишени. Натъкнахме се на такъв случай: срещу 28 млн. евро изплатени разходи и такси за управление, бенефициентите са получили едва 4 млн. евро. Този проблем е свързан с неправилното планиране на парите, които са нужни на фонда, и за което споменах. Защото разходите, които се плащат за управление, са свързани с обема на парите, които инвестиционните посредници управляват. И тук стигаме до втори проблем. Очевидно, ако възнаграждението на инвестиционните посредници бе обвързано не с обема на средствата, които фондът се ангажира да управлява, а с приходите, получени от инвестицията на тези средства, нямаше да се стига до констатираните от нас аномалии – разходите за управление да са с пъти по-високи от обема на средствата, предоставени на крайни получатели. Сега в новата регулаторна рамка този проблем е решен, но в предишния програмен период той е съществувал. Според мен и в момента обаче липсва нещо много важно – няма финансови санкции за мениджърите на фонд, ако той има лоши финансови резултати.
Другият основен проблем, който Европейската Сметна палата установи при одита си, е свързан с привличането на допълнителен капитал. Един от основните положителни ефекти, заложени във философията на европейските финансови инструменти, е чрез тях да се привлича допълнителен частен капитал за проектите. Установихме обаче, че при проверените 1025 финансови инструменти, предоставени по Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, привлечените частни капитали са едва 2 на сто.
Два процента са изключително малко. Какво според Вас може да се направи, за да стане използването на финансовите инструменти по-ефективно?
– На първо място трябва да се създават реалистични очаквания у хората за ефекта от проектите, които се финансират с пари от ЕС. Не може например да се говори, че една програма като младежката гаранция например ще реши цялостно проблем за 45-50 млрд. евро годишно, а по нея да се заделят 12.5 млрд. евро за целия период. Разминаването между очаквания и реалности създава разочарование и недоверие към ефективността на европейските политика. Затова в доклада си за финансовите инструменти Европейската Сметна палата отправя 12 препоръки към Европейската комисия. Препоръчваме да не се дава финансово възнаграждение за мениджърите на фонда за управлението на средства, които не са използвани по конкретни проекти, а просто стоят във фонда. Европейската комисия също така трябва да дава по-ясни насоки към отделните държави как да привличат повече частен капитал за изпълнението на проекти, ползващи европейските финансови инструменти.
Важно е да се знае, че европейските финансови инструменти могат да бъдат много ефикасно средство за ползване на парите от европейския бюджет, но установените от Европейската Сметна палата проблеми при използването им трябва да бъдат своевременно решени. Тези финансови инструменти учат получателите на европейски средства да прилагат пазарните принципи и допринасят за увеличаване на конкурентоспособността. Защото едно е да знаеш, че като получиш пари за даден проект, трябва да ги върнеш, а съвсем друго е, когато вземаш тези пари безвъзмездно.
