На 8 юни 20 държави-членки на Европейския съюз се споразумяха за създванатето на Европейска прокуратура European Public Prosecutor's Office (EPPO). В списъка на държавите, приели да учредят новата структура чрез процедура по засилено сътрудничество, са 18 държави: Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Германия, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Латвия, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Словения и Словакия. А Италия и Австрия са изразили намерение да се присъединят към нея.
Eвропейската прокуратура ще разследва трансгранични измами, свързани с източване на структурните фондове, както и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Идеята е държавите-членки да могат по-лесно да си сътрудничат при разследването и наказването на трансграничните финансови престъпления, от които страда бюджетът на ЕС. Същевременно европрокуратурата ще допълни и работата на OLAF, Европол и Евроюст, които не могат да извършват наказателно преследване на виновните лица. Европрокурорите всъщност ще получат право да провеждат разследвания и да повдигат и поддържат обвинения за престъпления, засягащи бюджета на Съюза.
Още преди да е стартирала европейската прокуратура обаче към нейната ефективност вече се поставят множество въпроси. А един от първите сред тях е каква ще е ползата от съществуването й, след като тя няма да функционира във всички държави-членки на ЕК. Което пък заплашва автоматично да "прелее" незаконните практики към тези държави, в които новата структура няма да има правомощия.
Логично е и притеснението откъде ще се вземат честните и независими магистрати, които ще влязат в новото ведомство, както и кой, как и по какви критерии ще ги избира и назначава. Защото "просмукването" на политическа поквара в съдебната власт далеч не е "патент" само на България.
Юристи са разколебани и за това дали след като разследванията реално ще се извършват от местните полицейски и следствени органи, а репресивните мерки – включително задържането в арестите, ще се налагат според националните закони и с решения на националните съдилища, няма да се стигне до толкова разнопосочни практики по места, че да се компрометира до крайност самата идея за общоевропейска прокуратура, а оттам да се доразклати и без това все по-силно атакуваният имидж на ЕС.
Правилата за работа на европрокурорите – поне във вида, в който те към момента битуват в публичното пространство, също предполагат възникването на немалко спорни ситуации – например предвидените възможности да се преразпределя дело на прокурор в друга сдържава или на изземване на дела от националните прокуратури в Европейската прокуратура отсега будят напрежение….
Всичките тези въпроси тепърва ще получават своите разрешения. Засега е сигурно само едно: че европрокуратурата няма да е нито евтино, нито бързо, нито безконфриктно разрешение на проблемите с с трансграничната финансова престъпност – ако въобще се окаже такова.
Стара идея, засега само на хартия…
Справките сочат, че годишно съюзът губи около 500 млн. евро само от измами с ДДС, но едва 10% от тези суми се връщат обратно в бюджета на ЕС след приключването на делата срещу престъпниците с "бели якички". Според първоначалните планове, новата институция ще има за разглеждане до 2 500 случая на година – горе-долу толкова са делата с тази специфична материя, по които се работи в държавите-членки в момента, като тук се включват и разследванията на службата за борба с измамите OLAF.
За европейска прокуратура се говори (досега безрезултатно) от 2009 година насам. Повече от пет години държавите-членки така и не успяха да се споразумеят за приемането на един общ, задължителен за всички регламент, който да уреди нормативно структурата и правомощията на новата институция. Голяма част от тях отказваха, защото смятат, че техните прокуратури работят самостоятелно достатъчно добре, за да защитават както националния, така и общоевропейските интереси. Други пък отказаха да ограничават допълнително суверинитета си и да делегират още правомощия на националните ведомства на ЕС. Трети се притесняваха за бюджетната страна на въпроса…
Така или иначе – до общозадължителен регламент не можа да се стигне. Затова се мина към План"Б": процедурата по "засилено сътрудничество". Тази процедура позволява на минимум 9 държави от ЕС да вземат решение за по-тясно сближаване помежду си в дадена област, без това да касае останалите. Точно тази възможност бе използвана, което пък дава шанс европейската прокуратура да заработи – макар и само в държавите-членки, които желаят да се присъединят към това споразумение. Засега те са 20, включително и България.
Процудурата по създаването на европрокуратурата обаче съвсем не е приключила: тепърва предстои по нея да се произнесе и Европейският парламент. Той трябва да даде съгласието си за уредбата на новото ведомство. Парламентът може да приеме или отхвърли идеята за създаването на прокуратурата. Очаква се решението му да бъде взето още преди лятната ваканция на евродепутатите, за да може окончателното споразумение да бъде изготвено още тази есен.
А датата, на която европейската прокуратура ще се заеме със своята работа, ще стане ясна тепърва – това трябва да стане не по-рано от три години след влизането в сила на регламента за създаването на прокуратурата.
Що за птица ще е
Централният офис на новото ведомство ще се намира в Люксембург. Европейската прокуратура ще работи като колегиална структура, която ще се състои от две нива: централно и децентрализирано.
Централното ниво ще се представлява от главния прокурор на Европа, който ще носи цялата отговорност за службата. Това ниво ще наблюдава, ръководи и контролира всички разследвания и наказателни преследвания, предприети от европейските делегирани прокурори по места, като по този начин ще осигури последователна политика на разследване и наказателно преследване в цяла Европа.
Децентрализираното ниво пък ще се състои от делегирани от Европейския съюз прокурори, разположени в държавите-членки, които ще отговарят за ежедневното провеждане на наказателни разследвания. Делегираните прокурори се избират от европейския прокурор по предложен от съответната държава членка списък с кандидатури.
Европейската прокуратура да се ползва с изключителна компетентност да разследва, да повдига и поддържа обвинение за престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, при това независимо от това дали от съответното престъпление са засегнати интересите или фискът н асъответната държава. Нещо повече: ако Европейската прокуратура реши да упражни своята компетентност, местните национални органи няма да могат да упражняват своите правомощия по отношение на същото престъпление и за същото лице.
Общото правило е, че европейската прокуратура ще се намесва само ако престъплението е застрашило интерес или причинило финансови вреди на ЕС на стойнаст над 10 000 евро. Но са възможни и изключения – например когато в случая са замесени длъжностни лица от ЕС – тогава също ще разследва европрокуратурата. Също така ако вредата е в размер до 100 000 евро, според тежестта и сложността на производството в конкретния случай и ако при разследването му не е необходимо да се впряга целият ресурс на общността, случаят може да се предаде на националните власти.
И още един принцип: делото ще трябва да се разследва там, където е концентрирана престъпната дейност или където е концентрирана поне по-голямата част от извършените престъпления. Но и тук ще са възможни отклонения – производството ще може да започва в друга държава ако там е обичайното местопрребиваване на обвиняемия или гражданството му, както и според мястото, на което е настъпила най-голяма вреда.
Европейската прокуратура ще има възможност да "изземва" дела от националните прокуратури – в рамките на 5 дни, след като получи информация за съществуването на казус, който е от нейните компетенции.
Как ще изглежда на практика
На практика европейските "делегирани прокурори" ще са си български прокурори. Те ще извършват оперативната дейност по разследването, повдигането и пъддържането на обвинението. Те ще искат мерки за неотклонение и подслушване пред националните съдилища. Разликата обаче ще бъде, че по отношение точно на тези разследвания теще бъдат независими от националния главен прокурор и ще изпълняват указанията на европейския главен прокурор. европейската прокуратура да бъде сезирана от всички ведомства, през които минава информация за европейските финанси, но те ще могат и да се самосезират. Те ще могат да възлагат действия по разследването на националните разследващи органи. Предвидена е и защита – например при дисциплинарно производство срещу такъв "европейски прокурор" ще се изисква разрешение от еропейския. ПОО ще разчита главно на национални правила за разследване и процедура, които ще се прилагат, ако в регламента не се предвиждат по-конкретни разпоредби. Регламентът въвежда европейски правила, когато това е абсолютно необходимо, за да се гарантира ефикасността и ефективността на разследванията / наказателните преследвания на EPPO и за да се гарантира високо ниво на процесуални гаранции за заподозрените лица. В частност:
Регламентът изброява правомощията на EPPO за разследване и предвижда общи условия за тяхното прилагане. Регламентът съдържа и разпоредби, определящи хомогенните процесуални права на заподозряното лице.
Регламентът съдържа правила относно доказателствата за допустимост. В Регламента за ЕРПО се посочва, че доказателствата, събрани законосъобразно в една държава-членка, са допустими в съдилищата по всички държави-членки, при условие че признаването не засяга справедливостта на процедурата или правото на защита, залегнали в Хартата на основните права.
Европейските делегирани прокурори ще правят искания до националните съдилища за претърсване, изземване, събиране на доказателства, СРС, замразяване на банкови сметки и други.
И още една "дребна" подробност: Европейската прокуратура ще носи извъндоговорна отговорност и ще поправя всяка вреда, причинена от нея или нейните служители при изпълнение на задълженията им, доколкото вредата може да им бъде вменена. Но делата за тези вреди ще се гледат пред Съда на ЕС в Люксембург.
