Изплаши ли се от нещо или от някого президентът Румен Радев, че така бързо пусна спорните и определяни дори като "скандални" промени в Наказателнопроцесуалния кодекс без вето? И то въпреки силните настоявания на куп организации, включително и на професионални юристи, да спре закона?
Ами депутатите юристи вкупом ли ги хвана амнезия та те забравиха азбучните принципи в правото, които са учили? Къде се скатаха така хлевоустите в други случаи оратори точно когато трябваше да се говори за НПК?…
Спазари ли се Корнелия Нинова с правителството на Борисов за нещо, че загърби обичая си да свиква за щяло и не щяло "трибунки" в парламента, или пък промените в НПК й се сториха маловажни?
Всъщност БСП беше единствената политическа сила в парламента, от която се очакваше да стреля с достатъчно, и то убедителни правни аргументи срещу спорните текстове в преправения за пореден път НПК. И да гласува против. Но тя не го направи. Вместо това депутатите от партията се задоволиха да гласуват с "въздържал се". И после (колкото да не е без хич) обявиха, че "изразяват несъгласие" с част от предлаганите промени. Толкоз.
После пък президентът явно реши, че мненията срещу поправките в НПК, изразени от видни юристи и магистрати, при това далеч не само от членуващите в Съюза на съдиите в България, не следва да се вземат предвид. И така, под благосклонния поглед практически на всички политически сили плюс държавния глава поредните кръпки в НПК бяха приети, а след това и обнародвани в "Държавен вестник" – на 4 август. Остава само да влязат в сила – три месеца след публикуването им, в началото на ноември.
А въпросът дали законът ще бъде атакуван пред Конституционния съд, все по-ясно върви към отговора "не". Нежеланието на "държавните" мъже и жени да се занимават с това поправките в НПК да бъдат пратени в Конституционния съд става все по-видимо, а тази възможност – все по-незначителна, по-скоро – само теоретична.
Според основния ни закон право да сезират КС имат президентът, МС, омбудсманът, 1/5 от народните представители, главният прокурор, ВКС, ВАС и адвокатурата.
Президентът очевидно няма да прати НПК в Конституционния съд – ако искаше да го направи, щеше да упражни своето право на вето и да спре закона още сега, преди поправките в НПК да бъдат обнародвани. От Министерския съвет, който е вносител на голяма част от промените, също не може да се очаква подобен ход. И главният прокурор Сотир Цацаров едва ли ще посегне на поправките в НПК – той вече неколкократно обяви, че ги подкрепя. В подобна акция надали ще се впусне и омбудсманът Мая Манолова – това е материя, която е, меко казано, неразбираема за обикновените граждани, а това значи, че намесата й не би прибавила каквито и да било дивиденти към имиджа й. Върховният административен съд пък няма да може да сезира КС, защото промените в НПК въобще не засягат неговата правораздавателна дейност. ВКС обаче може и да го направи. Но дотогава ще мине време – доста по-дълго от трите месеца, които остават до влизането на закона в действие.
Що се отнася до възможността една пета от народните представители да сезират КС – тя също изглежда все по-нереална. Защото, като се види коя от партиите как е гласувала при приемането на промените в НПК, единствените, от които би могъл да се очаква такъв ход, са депутатите от БСП. Тези дни обаче Корнелия Нинова дипломатично се измъкна от директен отговор на въпроса дали БСП ще атакува поправките в НПК, с обяснението, че все още въпросът не бил обсъждан. Който иска – да вярва в това.
Остава и още един шанс – Висшият адвокатски съвет. Който вече прати унищожително становище срещу предложените промени в процесуалния закон. Дали ВАдС ще посмее да сезира КС – тепърва ще се види. Дори и да се случи обаче, Конституционният съд също е в лятна ваканция. И каквото и да реши по казуса, ако все пак бъде сезиран с него, то ще е далеч след началото на ноември, когато преправеният НПК трябва да влезе в сила.
Така че… новите правила в НПК вече са факт и по всичко изглежда, че няма да има измъкване от тях. А комуто не харесва – да се жали в Страсбург…
Спорните промени
Без съмнение най-щекотлива е промяната в подсъдността на делата по т. нар. "корупционни престъпления", които ще се водят занапред срещу "висшия ешелон" на властта, при това в трите й разновидности: законодателна, изпълнителна и съдебна. Освен народните представители, министрите и магистратите обаче на такова "специално отношение" ще се радват и други категории хора: председатели на държавни агенции и държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции, директорите на териториалните дирекции на Националната агенция за приходите, шефовете на митнически бюра и пунктове, че даже и кметовете и председателите на общински съвети. В случай че някой, принадлежащ към тези групи хора, извърши "корупционно престъпление", занапред с него ще се занимава Специализираният съд. От текстовете в закона става ясно, че това ще се случва не само когато има обвинение за престъпления по служба или за подкуп, а и за цял списък други правонарушения: сключване на неизгодни сделки, документи престъпления, лично укривателство и други. Според много юристи изпращането на делата за корупция само до определен кръг от хора в един-единствен съд създава на практика една "извънредна" подсъдност, която според конституцията ни е недопустима. А е и твърде нелогична на фона на, меко казано, нелицеприятните констатации за дейността на специализираните съдилища, които станаха общоизвестни в последните години.
Другата много важна промяна, която буди съмнения за противоконституционност, е свързана с налагането на мярка за неотклонение "задържане под стража". Занапред ще се приема по презумпция, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление и всеки ще може да бъде задържан, ако обвинението срещу него е повдигнато "задочно" – т.е. ако той не е открит на домашния си адрес, местоживеенето му в страната не е известно или се намира в чужбина. Без да е ясно дали човекът въобще е наясно с това, че го търсят за нещо, или че се е превърнал в обвиняем.
Твърде щекотлива е и въведената възможност прокуратурата практически да бави колкото си иска едно досъдебно производство. Първо, защото наказателните производства вече по правило – а не по изключение, ще се образуват, без да се посочва име на извършителя – целта е очевидно по този начин да се "избяга" от лавината осъдителни решения срещу България на съда в Страсбург заради неразумно дълги процеси. Освен това се дава възможност разследването да бъде удължавано, колкото е "необходимо" – всеки шеф на прокуратура ще може да удължава сроковете за разследване до два месеца, но без ограничение колко пъти може да прави това. И като за капак – законът връща "вечния обвиняем" – при това под нелепото обяснение, че така се "ускорява" наказателното производство. С две думи: и занапред обвиняемият за тежко престъпление ще може да поиска производството срещу него да се задвижи по-бързо, ако са минали 2.5 години от повдигането на обвинение. Подобна възможност вече се предвижда и за съдебната фаза на процеса – искане за ускоряване може да се направи, ако делото все още "виси" две години пред първа инстанция и една година пред въззивна. Но съдът вече няма да може да застави прокурора или съдиите да се забързат – под страх делото да не бъде прекратено заради допуснатата бавност. Защото, когато констатира неоправдано забавяне, съдът ще може сам да определи подходящ срок за извършване на необходимите действия. Но санкции за неизпълнение на тези съдийски "препоръки" не са предвидени.
За капак драстично се орязва възможността съдът да връща на прокуратурата дела, по които са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на разследването. Това ще може да се прави само в предварително "разпоредително" заседание, и то само пред първата съдебна инстанция. По-нататък, пред горните инстанции не могат да се правят възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата. Това предварително заседание ще бъде и крайният момент, в който ще може да се възрази за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на разследването, да се предяви граждански иск или да се поиска конституиране на частен обвинител.
Законът изрично въвежда и какво се приема за нарушение на процесуалните правила: когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник и да получи писмен или устен превод на обвинението на разбираем за него език. За съществено ще се брои и нарушението на правото на пострадалия или на неговите наследници да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство, да бъде уведомен за правата си и да участва в производството, да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език. Толкова.
И още нещо важно: ефективните присъди няма да се публикуват на интернет страницата на съответния съд, докато не се получи уведомление от прокурора за предприети действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание. Доколко тази "превантивна мярка" ще помогне срещу скандалните бягства от правосъдието, е по-скоро реторичен въпрос…
