Какво разделя десницата в България? На този въпрос търси отговор заместник-председателят на ДСБ Радан Кънев в последната си публикация в социалните мрежи.
"Вчерашните бълнувания на Божо Лукарски, че СДС било разделено на либерали и консерватори, отразяват бълнуванията на цялата ни десница", коментира Кънев по адрес на бившия си колега в "Реформаторския блок" и лидер на СДС Божидар Лукарски.
Радан Кънев все пак споделя, че СДС си остава основата на дясното, тъй като в 2/3 от България всички десни се определят като "седесари", независимо за кого гласуват.
"Не, няма такава разделителна линия. Нито един десен в България не приема Путинския "нелиберален" модел, по който се прехласват "патриоти" и откровени комунисти. Нито един десен не приема авторитарната структура на ГЕРБ и култа към личността на Бат'Бойко, камо ли модела на партийни чиновнически назначения и бизнес обръчи, характерен за Борисов и Доган. Всеки десен цени свободата и законността над всичко", пише още зам.-шефът на ДСБ
Кънев изтъква, че всички десни партии са по-либерални от ГЕРБ, ОП, БСП и ДПС. И всички са икономически много по-десни от "изброените социалистически структури."
"Нещо повече – всички сме по-националистически настроени от тях, защото не приемаме връткането пред султаните от Москва и Анкара, независимо с какви пораженски аргументи е мотивирано. Защото не приемаме и мълчанието в Брюксел, мотивирано от алчност и гузност на корумпирани тунеядци, за които Европа е кинти за гепене. Защото имаме ясна дефиниция на националния интерес, която е непроменена повече от век и половина, откакто е дефинирана от националистите ни през Възраждането…", добавя Радан Кънев.
Според него обаче разделителните линии за десницата са други.
"Едната е отношението към Борисов. И това е нормална разделителна линия, защото ГЕРБ доминира политиката ни вече дузина години. Да си десен и да подкрепяш Бойко не е нито "консерватизъм", нито "патриотизъм", а обикновен конформизъм, интересчийство или просто бездушие. Другата е отношението към единството вдясно. Сто и четиридесет годишен разлом между стремежа към обединение и градивно лидерство от една страна, и партизанската страст да водиш собствена вярна котерия, от друга. Двете са, прочее, дълбоко свързани. Разделението на дясното на различни вождистки фракции, мотивирани от дребни икономически интереси или пък зелотски претенции за морална уникалност, го обрича на подчинение не само на Бойко, но и на всеки следващ "Голям мъж"( Lugal на шумерски, изписва се просто и ясно – ?? ). И съответно – обрича политиката ни на примитивни кланово-феодални нрави", казва в заключение Кънев.
