Макар и да не го свърши лично, председателката на Софийския апелативен съд Даниела Дончева "оправи" нашумялото дело за 102 млн. лв., свързано с апетитни активи на Корпоративна търговска банка (КТБ). Сред тях е и централната й сграда на софийския площад "Гарибалди", ипотекирана в полза на дружество, собственост на Бисер Лазов. Като главен прокурорски свидетел по делото срещу Цветан Василев, Лазов е водеща фигура в битката за въпросните активи след погрома върху банката през лятото на 2014 година.
В случая Бисер Лазов е признат за длъжник в размера на огромната сума тъкмо според неговите и на менторите му желания. Лазов, разбира се, няма да плати нищо, най-малкото защото притежаваното от него дружество – длъжник е в несъстоятелност. Целта на операцията е контролът върху въпросните активи да бъде отнет окончателно от Василев. Всичко това под благовидния предлог за връщането им в масата на несъстоятелността на КТБ и удовлетворяване на нейните кредитори. Само че става въпрос за поредния порочен акт в история, ознаменувана с шумен скандал.
Предметът на делото доби публичност през октомври 2017 г., когато съдията в САС Милен Василев уличи председателката му Даниела Дончева в корупция. Василев окачи в коридора на съда заявление, в което изля възмущението си от нейна заповед, чрез която той е отстранен от търговско дело с голям материален интерес, свързано с несъстоятелността на КТБ. Със заповедта си председателката разпорежда Милен Василев да бъде преместен от досегашния 6-и състав в 11-и състав в търговското отделение на САС. Освен това със същата заповед Даниела Дончева заема мястото на Василев и поема разпределените му вече дела, сред които и въпросният спор с цена на иска 102 млн. лева.
Ръководството на САС отрече да има нарушения, но Дончева беше принудена да си направи отвод по делото, без да пристъпи към разглеждането му. Делото беше преразпределено, а след това настъпи затишие – до миналия месец, когато съдебният инспекторат откри куп нарушения. Прокуратурата отказа обаче да започне разследване срещу Дончева с аргумента, че няма данни за извършено престъпление.
Търговският спор е по иск срещу едно от ключовите дружества в орбитата на КТБ – "Евробилд 2003" ЕООД. След погрома над банката то беше пререгистрирано в Кюстендил и именно Кюстендилският окръжен съд се произнася по спора на първа инстанция, преди решението му да бъде обжалвано пред САС. Ищецът е софийското "Ню кооп инвест" АД, което твърди, че дългът произтича от сключени с ответника две споразумения от края на 2014 г., обезпечен е изцяло както с договорна ипотека, така и с особен залог.
С обявяване на "Евробилд 2003" в несъстоятелност дългът станал предсрочно изискуем и софийското дружество предявило правата си. Но въпреки че процесуалният представител на ответника признал изцяло многомилионния иск, съдът го отхвърлил поради недоказаност на единните им твърдения. Нещо повече – съдия Татяна Костадинова подозира, че е налице симулативна сделка, въз основа на която се претендира обезпечение за сума, която кредиторът не е предоставил на длъжника.
От решението на съда в Кюстендил става ясно, че ищецът е предявил вземанията си още в производството по несъстоятелност на "Евробилд 2003", но те не са приети от временните синдици Людмила Лозанова и Боривой Миланов. Основанието за отказа е, че не са приложени всички документи, свързани с предявените вземания. Кредиторът подава възражение срещу този отказ пред Кюстендилския окръжен съд, пред който се води производството по несъстоятелност. Но то е оставено без уважение. След като изчерпва тази възможност за доказване на правата си, кредиторът завежда дело по общия исков ред.
За да се стигне до споразуменията, "Ню кооп инвест" АД придобива вземания към "Евробилд 2003" чрез поредица от цесии и прихващания, направени след затварянето на банката през юни 2014 година. Като основание за тях е посочен договор от края на 2013 г. между "Евробилд 2003" и трето дружество, а вземането по него е придобито от "Ню кооп инвест" АД чрез договори за цесия. Кюстендилският окръжен съд обаче отказва да приеме, че сумата по този договор е реално платена. Нещо повече – съдът приема, че всички цесии и прихващания въз основа на този договор са нищожни, тъй като не са имали реален предмет.
В добавка съдът стига до извода, че договорът за заем е симулативен. Той е подписан от лице, което представлява и двете дружества – заемодател и заемател. Не са предвидени обезпечения, а поредицата цесии са направени в кратък период точно преди да бъде сключено споразумение, по силата на което "Ню кооп инвест" АД придобива правото на вземане срещу "Евробилд 2003". По договора за заем не е извършвано и никакво погасяване на сумата. Изводът на съда е, че още при сключването му ответното дружество не е имало намерение да върне парите.
Очевидно целта на сделката е симулативен кредитор да бъде признат за реален в несъстоятелността на "Евробилд 2003" със съдействието на неговия синдик. Ако това се случи, ще бъдат признати за валидни и направените последващи обезпечения, с което синдиците на КТБ ще бъдат предредени. И понеже тези обезпечения са върху реални и скъпи имоти, а обезпеченията в полза на банката (ако изобщо има такива) най-вероятно са върху акции на дружество в несъстоятелност, резултатът е ясен – увреждане на масата на несъстоятелността на КТБ.
“Евробилд 2003” ЕООД е една от перлите между активите на КТБ. Строително-инвестиционната компания купуваше активно имоти преди удара срещу банката, а след него започна бързо да ги разпродава. Едноличен собственик на “Евробилд 2003” от март 2015 г. е “Иновейшън Трейд” ЕАД, представлявано и управлявано от Бисер Лазов.
Междувременно в играта се намесва и "ДИВАЛ 59" ЕООД. То е собственост на сръбското "Ботса ДОО", което купи акциите от близкия до Лазов Емил Галов. Именно "ДИВАЛ 59" поиска да започне производство по несъстоятелност срещу “Евробилд 2003”, и то от първоначална дата на неплатежоспособност след всички осъществени продажби на имоти. А точно преди молбата за несъстоятелност седалището на "Евробилд 2003" е преместено от София в родния град на Бисер Лазов – Кюстендил.
Междувременно държавата в лицето на квесторите на КТБ Станислав Лютов и Елена Костадинчев проспа грабежа. Те поискаха банката да се присъедини в производството по несъстоятелност на "Евробилд 2003" едва в края на януари 2015 г. – в последния момент и благодарение на адвокат, който настоятелно приканваше квесторите да действат. Продадените имоти, сред които 8-етажната сграда на "София прес" на бул. "Цариградско шосе" и централите на ул. "Граф Игнатиев" и на пл. "Гарибалди", попаднаха у свързани с Бисер Лазов подставени лица и дружества. Съдът по несъстоятелността (отново окръжният в Кюстендил) определи за начална дата на свръхзадълженост на "Евробилд 2003" 30 ноември 2014 г. – когато имотите бяха разпродадени, а наложеният запор беше вече безпредметен.
По това време задълженията на дружеството към КТБ възлизаха на повече от 92 млн. лв. – по 11 договора за кредит. Приетото вземане на банката към "Евробилд 2003" беше обаче намалено с 27 млн. лв. заради признаване на прихващане във връзка с развален едностранно договор за подчинен срочен дълг, както и за задължения за наеми. А наред с вземанията на КТБ бяха приети и такива на дружества, управлявани или свързани с Бисер Лазов. Целта се подразбира – делът на банката във вземанията на кредиторите срещу фалираното "Евробилд 2003" да бъде сведен до равнище, което да я елиминира при бъдеща подялба на имотите, ако се стигне до разваляне на сделките за тях.
През февруари тази година делото за 102-та милиона от КТБ беше разгледано при закрити врата в разрез с анонса на Дончева, че по желание на страните заседанието може да е публично. Междувременно стана ясно, че сградата на "Гарибалди" е станала предмет на нова сделка – този път между сегашните синдици на КТБ Кристи Маринова и Ангел Донов, от една страна, и "Ню кооп инвест" – от друга. С тази сделка дружеството, чийто управител е Ненчо Трифонов (близък на сестрата на Лазов), прехвърля обезпечените с ипотека върху сградата на "Гарибалди" свои вземания за въпросните 102 млн. лв. от "Евробилд 2003" на КТБ за… 1 лев. Основанието е: вместо частично изпълнение на задължение на "Евробилд 2003" към КТБ.
Сградата на "Гарибалди" беше ипотекирана от "Евробилд 2003" в полза на "Ню Кооп Инвест" броени месеци след поставянето на КТБ под особен надзор. Обезпечението е договорено въз основа на съмнителен разчет между двете дружества, които по този начин уреждат отношенията си. Споразумението е сключено по повод на договор за цесия между "Ню Кооп Инвест" и кипърската офшорка "Кастамо Трейдинг Лимитид", което цедира на първото дружество вземането си към "Евробилд 2003". Средствата за обезпечените активи са, разбира се, от кредити от КТБ.
В последната на практика тройна сделка очевидно е отчетено, че върху имота има тройна възбрана – в полза на КТБ, на НАП и отделно на бюджета – по иска на Комисията по конфискация. Нещата са подготвяни отдавна – "Ню кооп инвест" предложило още в края на 2016 г. да прехвърли вземанията си от "Евробилд 2003" към КТБ, а Фондът за гарантиране на влоговете го разрешил половин година по-късно. В договора е включена и клауза за поверителност, съгласно която страните се задължават да не разкриват информация и да не правят изявления, с които да коментират каквито и да са факти и обстоятелства за предмета и страните по него.
Със сегашното си решение САС като въззивна инстанция отменя решението на Кюстендилския окръжен съд, което объркваше схемата на Лазов и компания. Според апелативния състав с докладчик съдия Мадлена Желева споразуменията между "Ню кооп инвест" и "Евробилд 2003", въз основа на които са направени поредицата цесии и прихващания, са валидни дори ако са… симулативни и нищожни.
САС приема въпросните споразумения за извънcъдeбнa cпoгoдбa, с която страните уредили отношенията си чрез взaимни oтcтъпĸи. Оcнoвaтeлнocттa нa пpeтeнциитe зависела в случая eдинcтвeнo oт вaлиднocттa нa cпopaзyмeниятa и oт изпълнeниeтo нa yгoвopĸитe пo тяx, а слyжeбнaта пpoвepĸa нa cъдa зa дeйcтвитeлнocт нa cдeлĸитe била ограничена до фактите относно тяхното изпълнение. Само че тъкмо тази преценка на САС е точно обратната на изводите на окръжния съд в Кюстендил. И е мотивирана с абсурдната за всеки юрист теза, че нищожните договори (сред които и привидните) може също да бъдат предмет на спогодба. Макар по дефиниция нищожните сделки да са едно правно нищо.
