Не отива на добре държавата. Двама затворници, въоръжени с нож и пистолет, успяха да елиминират няколко надзиратели от различни сектори в Софийския централен затвор и най-накрая излязоха през служебния вход на зандана. Единственият служител на затвора, който се опитал да ги спре, всъщност е чистачка. За късмет на бегълците,хигиенистката е била без оръдието на труда си. Иначе историята щеше да има друг край.
Като оставим настрана въпроса откъде пандизчиите са се снабдили с оръжие, иначе няма страшно. Вътрешният министър Валентин Радев знаел някои места по границите, откъдето биха могли да се промушат бегълците. Ама не уточни кои са, за да не ги предупреди. Той много се надява, че ще ги хване там.
Както сочи прочутият афоризъм, изглежда, и при Радев надеждата умира последна. След като МВР не сколаса да блокира столицата с прословутите си заградителни мероприятия, та да сгащи бегълците още в първите минути на екшъна, очевидно само тя му е останала.
Според мен обаче и тя отдавна си е отишла, защото държавата е като разграден двор. Тук затворниците бягат толкова организирано и обмислено, че е чудно как все още Холивуд не е обърнал внимание на това. Освен това само тук е възможно пасажерите на току-що кацнал самолет да влязат в държавата – ей така, като в Аврамов дом. Без никакъв граничен контрол, без проверка.
Необяснимо е също така как хем бежанският натиск към границите ни е намалял, а в същото време София е важен транзитен пункт на нелегалните мигранти по пътя им към Европа. И те отнякъде влизат, но Радев няма представа откъде и какво трябва да се направи, та да спрат.
Но може би онази чистачка знае…
