За спешно спиране на действието на новоприетия Закон за частната охранителна дейност се обявиха 7 браншови организации[1] от сектор „Охрана и сигурност“ в съвместното изявление.
На пресконференция днес, 19 април 2018 г., в БСК, ръководителите на Българската камара за охрана и сигурност (БКОС, член на БСК), Индустриален клъстер „Сигурност“ (ИКС, член на БСК) и Съюза на фирмите за охрана и сигурност (СФОС, член на ССИ) представиха позицията на фирмите от сектора относно новия Закон за частната охранителна дейност и проектите на наредби към него.
Участниците в пресконференцията бяха единодушни, че новият закон е неотговарящ на вътрешното и европейското законодателство, прекомерно рестриктивен и неработещ, лобистки и унищожаващ малкия и среден бизнес. Беше поставен акцент върху факта, че представителите на бизнеса активно са участвали във всички фази на законодателния процес при приемането на закона, но нито едно тяхно становище или предложение не са били отчетени, което е довело до настоящия нормативен хаос.
„Законът пряко работи против бизнеса. Ако се опитаме да изпълним всички рестрикции по този закон, то ние трябва вече да сме затворили“, каза Александър Иванов, председател на УС на ИКС. Според него, единствената цел на този закон е увеличаването на административната и регулаторна тежест, а това показва безсилието на контролните органи да изпълняват отговорностите си по предходния закон. „Създава се впечатление, че в този сектор работят едни престъпници, които на всеки три месеца трябва да декларират, че изпълняват изискванията на закона, а това е абсурдно“, каза още Иванов. С въведените лицензионни режими се създава неравнопоставеност на пазара между операторите от сектора и т. нар. звена за самоохрана. „Съгласно закона, директорката на детска градина е приравнена по отговорности и ниво на познаване на ЗЧОД с директора на АЕЦ“, допълни Ал. Иванов.
„Крайно време е законодателят да осъзнае, че ние сме икономическа дейност, ние сме частен бизнес, а не отдел към МВР“, категорична бе Татяна Иванова, изпълнителен директор на ИКС. „Наредбите не са в унисон с тенденцията за все по-широко използване на данни от публични регистри, които са служебно достъпни за органите на МВР. Въвежда се несъразмерно голям документооборот, който ще наложи назначаването на допълнителен персонал“, каза още Т. Иванова. Според нея, вместо да улеснят бизнеса в изпълнението на законовите му задължения, наредбите ще доведат до блокиране, тероризиране на бизнеса, административен хаос, корупционна среда. Тя допълни, че техническите изисквания към фирмите изостават значително спрямо достиженията на бизнеса, не отчитат широко използваните от фирмите технологии и иновации. Иванова допълни, че заложените от законодателя изисквания ще натоварят допълнително МВР с излишни и несвойствени дейности, за които министерството няма да има капацитет.
Според председателя на БКОС Николета Атанасова, „със свръхизискванията към частните услуги за сигурност законодателят се опитва да компенсира неспособността на МВР да се справи с престъпността, прехвърляйки отговорността за обществената сигурност върху частния бизнес“.
Според Борис Гарванов, дългогодишен експерт в сектора и собственик на компания за сигнално-охранителна дейност и мониторинг център, законът е лобистки и е в интерес на 1-2 големи фирми. Другият голям печеливш от новия ЗЧОД е Нотариалната камара, тъй като едно от новите нормативни изисквания към компаниите е да заверяват нотариално всички оперативни документи, вкл. договори с клиенти, декларации и др.
Гарванов обърна специално внимание върху въведената със закона забрана за ползване на подизпълнители. Това нарушава конституционното право на свободна стопанска инициатива и сдружаване, а в допълнение е и практически невъзможно. Според Гарванов, няма нито една компания у нас, която е в състояние да покрие самостоятелно (без подизпълнители) територията на цялата страна. Като пример той посочи охраната на банки, Български пощи, телекомуникационни оператори и пр., с които се сключват централизирани договори, а спечелилата обществената поръчка фирма търси по места партньори за изпълнение на услугата по договорените параметри. С новия закон това няма да бъде възможно.
Допълнителните нотариални такси, новите такси, допълнителните изисквания към операторите в сектора и техните служители рязко ще оскъпят услугите за сигурност, а много малки и средни фирми ще бъдат принудени да прекратят дейността си. От това ще пострадат хората, основно от малките населени места, тъй като частните охранителни фирми са единствените, които им предоставят някакво ниво на сигурност.
За недостатъците на закона са сезирани всички български и европейски отговорни институции, вкл. Президент, Министър-председател, Главен прокурор, Народно събрание, Омбудсман, Европейска комисия.
Браншовите организации от сектор „Охрана и сигурност“ категорично настояват за спиране на действието и цялостно преработване на Закона за частна охранителна дейност, като очакват адекватен отговор от институциите до 30 април т.г. В противен случай, са готови на всички законови възможности (вкл. на протести), за да защитят бизнеса си и работните места на 120 000 души.
[1] Българска камара за охрана и сигурност (БКОС); Индустриален клъстер Сигурност (ИКС); Национална асоциация на лицата и сдруженията извършващи частна охранителна дейност (НАЛСИЧОД); Национална асоциация на фирмите за търговска сигурност и охрана (НАФТСО); Национална асоциация на фирмите охраняващи с технически средства (НАФОТС); Национална браншова камара охранители и детективи (НБКОД); Съюз на фирмите за охрана и сигурност (СФОС).
Публикувано във факти.бг:
Индустриален клъстер "Сигурност" (ИКС) настоява за оттеглянето и основното преработване на Закона за частната охранителна дейност. Според бранша законът е в нарушение както на българската Конституцията, така и в правото на Европейския съюз.
На дискусията, проведена в Българската стопанска камара, изпълнителният директор на ИКС Татяна Иванов обясни, че всички организации са обединили усилията си, Законът за частната охранителна дейност да бъде спрян и припомни, че са поискали държавният глава да наложи вето, съобщава News.bg.
Тя обяви за абсурдно опита с проектонаредби да се въвеждат изисквания, с които да се променя самия закон, което представлява и нарушение на правната практика. "Това само по себе си създава не по-малко усещане и не по-малко корупционен натиск върху бизнеса", отчете тя.
Иванова представи позицията на членовете на ИКС – Българска камара за "Охрана и сигурност" (БКОС), Национална асоциация на лицата и сдруженията извършващи частна и охранителна дейност (НАЛСИЧОД), Национална асоциация на фирми за търговска сигурност (НАФТСО), Национална асоциация на фирмите, охраняващи с технически средства (НАФОТС), Национална браншова камара охранители и детективи (НБКОД) и Съюз на фирмите за охрана и сигурност (СФОС)".
Шефът на ИКС изрази готовността на всички частни организации да сътрудничат на законодателя и компетентните институции, за да създадат "нормално функционираща нормативна уредба във връзка със ЗЧОД, която да е в съгласие с българското законодателство.
"Ако до 30 април 2018 г. не получим отговор от българските управляващи и не се приемат становищата и позицията ни спрямо ЗЧОД, то тогава сме решени на протестни действия", отсече тя.
От търговските организации са настояли законът за частната охранителна дейност да бъде хармонизиран с европейските норми и практики и да формулира коректни правила, работещи процедури и изисквания към бизнеса, да дава ясни и обективни критерии за контрол и независими контролни органи, недопускащи условия за корупционна среда.
Според ИКС сред недостатъците в Закона за частната охранителна дейност са е въвеждането на много неработещи регулаторни изисквания, а забраната за наемане на подизпълнители лишава фирмите от правото на свободно договаряне, законът предоставя възможност МВР да проверява сам себе си, създава се неравнопоставеност между операторите от сектора.
Ангел Иванов, председател на УС на ИКС обясни, че Законът за частната охранителна дейност притиска търговските организации като поставя още по-сериозни рамки на бизнеса. Иванов изрази готовността си да подкрепи всички действащи организации и сдружения, които настояват, че ЗЧОД трябва да бъде спрян и преработен. Този закон е брак, изрази възмущението си председателят на ИКС.
Николета Атанасова, председател на УС на Българската камара "Охрана и сигурност" категорично заяви, че със Закона за частната охранителна дейност изисквания са по-големи към Българската камара "Охрана и сигурност", отколкото към МВР.
На събитието присъстваха и редица представители на седем браншови организации, които също се обявиха против новоприетия Закон за частната охранителна дейност и подзаконовите актове към него. Те също поискаха неговото спиране и преработване.
