До вчера си мислех, че Лев Толстой единствен е успял да сътвори образа на мирното, добро, духовно начало. В романа му "Война и мир" това начало е заложено в Платон Каратаев, един от второстепенните герои в творбата на класика. Платон е закръглен, добродушен, простоват, обичлив, внимателен, ласкав, движението и жестовете му са меки, плавни и спокойни. Според Толстой закръглеността и мекотата на Каратаев е изразът на съвършената доброта, духовност и цялостност на човека.
Графът обаче пасти да яде. Висшият съдебен съвет и по-точно етичната комисия към прокурорската колегия към ВСС дадоха заявка, че имат други представи за човека. Не говорим за традиционното за прокурорската колегия схващане, че затворът вади човешкото у човека. Не.
Ето за какво иде реч. ВСС отказал да премести една прокурорка на друго място, защото не "спазва в пълнота " етичния кодекс и "не притежава в цялост" необходимите нравствени качества. В случая не е важно името на прокурорката, а защо след като не притежава в цялост и не спазва в пълнота етичните норми, тя продължава да е държавен обвинител. Който решава човешки съдби от позицията на не дотам високия си морал, очевидно.
Има и нещо друго. Така наречено правителство на съдебната власт в лицето на ВСС явно има някаква дефиниция, според която преценява прокурорския морал в цялост и пълнота. Каква обаче е тя си остава тайна. И така сме обречени на незнание какво всъщност представлява цялостната прокурорска нравственост и тя не е ли изискване за всички от тази колегия, без значение кой на кое място е назначен.
Тайна, пред която и хуманистът Лев Толстой безпомощно би изпуснал перото…
