Управителният съвет на БНБ реши на 26 септември 2018-а да промени равнището на антицикличния буфер, като го увеличи от сегашните 0% на 0.5 процента. Съгласно изискванията на Наредба № 8 на БНБ, според която въвеждането на антицикличен капиталов буфер, различен от нула, трябва да става с предизвестие от 12 месеца. И увеличението, утвърдено от УС на БНБ сега, ще започне да важи от 1 октомври 2019-а.
Какво всъщност означава за банките и за техните клиенти увеличаването на този буфер и защо за прилагането му е нужно такова голямо предизвестие. Според европейските директиви и регламенти, допълнителните капиталови буфери имат за цел да намалят заплахата за банките от различни видове рискове. Изключение не прави и антицикличният буфер. Той обикновено се активира, когато ръстът в кредитирането започне да надхвърля обичайните рамки, съотношението на общия размер на отпуснатите заеми спрямо брутния вътрешен продукт значително нарасне или се появят други подобни индикатори за прегряване на икономиката. Тогава Централната банка увеличава антицикличния буфер, като по този начин принуждава кредитните институции да повишат капиталовото покритие на рисковите си активи. В нашия случай от 1 октомври 2019-а върху всеки рисков актив, например от 10 млн. лв., банките ще трябва да заделят допълнително по 50 хил. лв. капитал. По този начин надзорната институция потиска прекалено големия апетит на банките към поемане на допълнителен кредитен риск, който при евентуално забавяне на икономическия ръст или при стагнация може да доведе до бързо увеличение на проблемните кредити.
Ето какво се казва в официалното съобщение на БНБ за увеличаването на антицикличния буфер: "Тенденциите в икономическата среда и кредитната активност дават основание да се смята, че страната се намира във възходящата фаза на икономическия и на финансовия цикъл. На фона на повишена икономическа активност вземанията на банковата система от неправителствения сектор нарастват с темпове, надхвърлящи тези за последните години, особено в сегмента на кредитите за домакинства. Политиката на Българската народна банка е насочена към своевременно прилагане на мерки за ограничаване на рисковете и дисбалансите в банковата система, като в серия от свои действия до момента на кредитните институции бе посочвана необходимостта от поддържане на консервативни кредитни стандарти и адекватна капиталова подкрепа на ръста на кредитите. Настоящите благоприятни икономически условия дават възможност за допълнително укрепване на капиталовата позиция на кредитните институции, с което да се увеличи устойчивостта им срещу загуби при бъдеща материализация на циклични системни рискове, произтичащи от евентуални неблагоприятни развития в икономическата среда", се казва в анализа на БНБ. В него се уточнява, че до края на третото тримесечие на 2019-а антицикличният буфер остава 0 процента.
Според някои икономисти предпазливостта на БНБ е предизвикана от значителното нарастване на жилищните кредити – с около 10% на годишна база, което създава опасения за надуване на нов имотен балон. Както става ясно от цитираното изявление на БНБ, потребителските заеми също се увеличават с темпове, които са доста по-високи, отколкото през предишни години. Опасенията са, че целият този процес може да доведе до свръхзадлъжнялост на населението, която да рефлектира много остро в проблеми за гражданите при обслужването на банковите им заеми в случай на спад в заетостта или при едно по-значително увеличение на лихвените равнища. Най-неприятният вариант е, ако тези два негативни фактора се проявят по едно и също време. Централната банка няма ангажимент да се грижи за платежоспособността на банковите длъжници, но пък нейно задължение е да предвижда възможните опасности от възникване на проблеми с плащанията към банките и да ги предпазва , като ограничава кредитната им експанзия. По този начин БНБ изпълнява основния си ангажимент, който има по силата на пруденциалния надзор – като защитава стабилността на банките, да гарантира сигурността на парите на техните вложители.
