Президентът Румен Радев заподозря управляващото мнозинство в Народното събрание, че подготвя "скрита приватизация на дружества от забранителния списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол". Той наложи вето върху част от Закона за изменение на Закона за държавната собственост, който беше приет на 10 октомври.
От прессекретариата на президента разпространиха съобщение, в което държавният глава подчертава, че "законовите правила трябва ясно и точно да регулират разпореждането с държавната собственост". Освен това общественият интерес изисква разпореждането с държавно или общинско имущество да се подчинява на ясни правила, които да го охраняват във всички случаи. Това се отнася с още по-голяма сила за правилата, по които се осъществява приватизацията на такова имущество. Въпреки направената в мотивите за приемането на закона заявка, че няма да се променя по същество досегашната концепция на законодателя, новите правила засягат основни елементи и принципи за правата на държавата в търговски дружества и за приватизацията, гласят мотивите към ветото.
Според президента част от новите разпоредби противоречат на целта на забранителния списък за приватизация, а именно – да не се приватизират без решение на Народното събрание дружества, които имат структуроопределящо значение за икономиката или висока обществена и социална значимост. Подчертава се, че апортът има транслативен ефект и предметът на апорта става собственост на дружеството, в което той е направен, без апортиращият да получи насрещно плащане. Когато апортът се прави в дружество, което не е в забранителния списък, няма пречка впоследствие това дружество да бъде приватизирано заедно с апортираните имоти и вещи на дружеството от забранителния списък.
Опасенията са, че по този начин се създава законова възможност за скрита безплатна приватизация на дружества от забранителния списък чрез апортиране на техни имоти и вещи. В текстовете за налагането на ветото се подчертава : "нещо повече, с §1, т.2 се отменя общата забрана за апортиране на имоти и вещи на дружества от забранителния списък, а с §4 се създава специално правило, изискващо решение на Министерския съвет само при апорт на необособени части от тях. По отношение на другите видове апорт, например на обособени части, право на ползване, право на строеж, патент, право на вземания, приетият закон не съдържа никакви специални правила. Това дава възможност такива апорти да бъдат извършвани и без решение на Министерския съвет".
Посочва се и че с новия норматив се премахва забраната за апортиране на имоти и вещи, които са собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие. Освен това промените в закона предвиждат възможност за апортиране на имоти и вещи, които не са обособени части от дружества, в търговски дружества с държавно или общинско участие.
В аргументите на президента се подчертава, че "приетият §3 от Закона за изменение на Закона за държавната собственост премахва един важен правен способ за защита на държавния интерес – когато търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие учредяват или участват с парична или непарична вноска в търговски дружества, чийто капитал не е тяхна собственост. Отнема се възможността в тази хипотеза направилите апорт търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие да имат блокираща квота при вземане на решения за изменение на устава или на дружествения договор, за увеличаване и намаляване на капитала, за сключване на сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон, за извършване на разпоредителни сделки с имущество – предмет на непаричната вноска, както и за преобразуване и прекратяване на дружеството. Това правило ще рефлектира и върху търговските дружества от забранителния списък, които няма да могат да се противопоставят на вземането на решения за отчуждаване на апортираното от тях имущество в полза на трети лица. Така се създава още по-реална опасност за скрита приватизация по отношение на дружества, които би трябвало да подлежат на приватизация само след решение на Народното събрание".
До момента президентът наложи девет пъти вето. Народното събрание подкрепи само това върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Последното вето беше за несъответстващи на международни договори отделни текстове от Административно-процесуалния кодекс. След като парламентът го преодоля, Радев сезира Конституционния съд с искане въпросните текстове да бъдат обявени за противоконституционни и за несъответстващи на международни договори.
Какво ще се случи сега – все още не е ясно.
