За някои Швейцария може да е скучна, за други – интересна и разнообразна, за трети пък е възможност да постигнат своите професионални мечти. Но истината е, че в нея няма да ви е скучно. Природата, архитектурата и история й могат да разпалят всяко въображение. Сливането на германци, французи и италианци е оформило една политически неутрална, но икономически успешна нация.
Швейцария е федеративна парламентарна република, като всеки кантон има свое правителство, парламент и конституция. Според федералната конституция страната е конфедерация, но реално с оглед на държавното си устройство тя е по-скоро федерация с много широка автономия за федералните си субекти. Тя е съставена от 26 равноправни федерални единици, наричани кантони.
Законодателната власт се състои от Федерално събрание с две равнопоставени камари – Национален съвет (Nationalrat) от 200 депутата, избирани на всеки четири години на общонационален принцип съгласно населението на Конфедерацията, и Кантонален съвет (Ständerat, буквалният превод е Съвет на субектите), избиран на кантонален принцип с 46 депутата.
Федералният съвет е органът на изпълнителната власт, избиран на всеки 4 години, но ако всеки един от седемте федерални съветници в него има желание, мандатът му може да бъде продължен.
Всяка година от Съвета се избира президент на Конфедерацията по принципа на старшинството – длъжност, която реално не дава особена власт над останалите, а е чисто представителна.
Федера́лният дворе́ц (на френски – Palais fédéral, на немски – Bundeshaus, на латински Curia Confoederationis Helveticae, на италиански – Palazzo federale) е здание в центъра на Берн, в което заседават главните органи на страната – Федералното събрание и Федералния съвет. Състои се от централна част (сградата на парламента) и две крила – източно и западно, в които се помещават различни министерства и библиотека.
Дворецът е построен в периода между 1894 и 1902 г. по проект на швейцарско-австрийския архитект Ханс Ауер, в стил неоренесанс. Той тържествено е открит на 1 април 1902 година. До този момент парламентът заседавал в сградата на Федералния съвет (Bundesratshaus), построена през 1852-1857 г. по проект на архитекта Якоб Фридрих Щудер. Но тъй като тази неголяма сграда не отговаряла на нуждите на парламента и затова било решено да се построи нова сграда. Общата стойност на строителството на Федералния дворец възлязла на 7 198 000 швейцарски франка.
Федералният дворец е с височина 64 метра. В центъра на купола е разположена една мозайка, която изобразява гербът на Швейцария с надпис на латински – Unus pro omnibus, omnes pro uno- „Един за всички, всички за един“, а около него са 22-та герба на всички кантони в страната (към 1902 г.). Извън мозайката е изобразен гербът на кантона Юри – най-младият в страната, създаден едва през 1979 година.
В самия център на двореца, точно под мозайката на купола, е разположена статуята на тримата основатели на Швейцария – представители на трите кантона Ури, Швиц и Унтервалд. Нейн автор е скулпторът Джеймс Виберт, ученик на Роден.Тя е разположена тук през 1914 година.
Сградата на двореца е открита за свободно посещение през цялата година година – обиколки с гид или индивидуално. Те са безплатни и са около час. Специално за посетителите за определени галерии, от които желаещите могат на наблюдават заседанията на парламента. Правенето на снимки вътре в сградата е забрането, освен на 31 юли и 1 август.
Швейцария, официално Швейцарска конфедерация, е страна в Централна Европа. Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. Върху пощенските марки също се използва латинското название Helvetia. Швейцария е малка страна с площ от едва 41 749 кв. километра. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток.
Швейцария няма официална столица. Седалище на федералните правителство и парламент (и де факто столица) е федералният град Берн. Други големи градове с икономическо и културно значение са Цюрих, Женева, Базел, Лозана и Люцерн.
Населението на страната е около 8 милиона души, като се състои от три основни етнолингвистични групи – немска, френска и италианска, и малък процент ретороманско говорещо население. В този смисъл швейцарците нямат единна национална идентичност, а са група от народи, споделящи обща история и ценности като федерализъм, неутралитет и пряка демокрация, както и приспособеността към алпийската природа.
Икономиката на Швейцария е една от най-развитите в света, като качеството на живот в страната се оценява изключително високо, а Цюрих и Женева редовно заемат челни позиции в различни световни класации.
В международните си отношения Швейцария традиционно поддържа неутралитет, като не е участвала като страна във въоръжени конфликти от 1815 година. Това е една от причините на територията ѝ да са разположени седалищата на редица международни хуманитарни, икономически и спортни организации, включително Червения кръст, Световната търговска организация и ФИФА.
Приема се, че Швейцария е основана на 1 август 1291 г., като на тази дата е и националният празник на страната.
Швейцария се слави още с полупряката си демокрация. Поне няколко избора се провеждат в рамките на една година, под формата на допитване за приемане или отхвърляне на особено важни за страната становища в национален или международен план.
