Бизнес форумът "Индия – Европа 29" ще се проведе на 20-21 ноември в Делхи.
Това е традиционно събитие, което ще се проведе за пети път в индийската столица. То ще постави фокус върху следните ключови сектори:
-изкуствен интелект;
-информационни технологии и стартъпи;
-фармацевтика;
-възобновяеми енергийни източници и чисти технологии;
-интелигентни градове – градска инфраструктура и транспорт.
Българската търговско-промишлена палата съвместно с Конфедерацията на индийската индустрия (CII) организира бизнес делегация, която ще придружи Марияна Николова, заместник министър-председател по икономическата и демографската политика, по време на посещение в Индия и участие в Бизнес форума "Индия – Европа 29".
Индийската икономика нараства със 7% и се очертава като най-бързо развиващата се икономика в света. Очаква се тя да бъде една от трите топ икономически сили на света през следващите 10-15 години, като икономиката на страната е подкрепена от силна демокрация и международни партньорства. Очакваният ръст на БВП на Индия за финансовата 2018-2019 г. (април 2018-март 2019 г.) е 7.2% и съответно +7.7% за финансовата 2019-2020-а. Овладяна е инфлацията в страната, като през 2018 г. е намалена до 2.1%, а фискалният дефицит е 3.4 на сто.
Приоритетните сектори, които биха могли да бъдат съсредоточени върху ускоряването на търговията и инвестициите между Индия и региона, включват: фармация; медицинска технология/диагностика; възобновяема енергия и оборудване, особено за хидро-, вятърна и биомаса; информационни технологии; биотехнология, транспортно оборудване, машини и съоръжения и други.
Предварителната програма на посещението предвижда освен участие в бизнес форума "Индия – Европа 29", организирани от БТПП допълнителни събития: бизнес срещи с фирми-членове на Федерацията на Индийските ТПП /FICCI/ и срещи с Индийско-азиатско-българската бизнес камара в Делхи. Конфедерацията на индийската индустрия ще съдейства също за намирането на надеждни бизнес партньори от индийска страна.
Развитието на търговско-икономическите отношения между България и Индия следва да се разглежда в контекста на пълноправното членство на България в ЕС и факта, че Индия е стратегически партньор за Евросъюза. Налице е засилен интерес от държавите-членки на ЕС за развитие на търговско-икономическите отношения с Индия, в т.ч. размяна на множество визити на високо и най-високо ниво, двустранни бизнес-форуми, срещи на върха ЕС-Индия, приемане на "План за действие ЕС-Индия" /Action Plan/, стартиране на преговори за сключване на всеобхватно Споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия.
Индийската икономика е една от най-големите в развиващия се свят. Страната заема седмо място в света по номинален БВП и трето място по паритет на покупателната способност. Индия е 19-тия по големина износител и 10-ия най-голям вносител в света. Индийското правителство си поставя и много амбициозна задача до 10 години възобновяемите източници да станат основен източник на енергия в Индия, предвид големите проблеми със замърсяването на въздуха в страната.
Европейският съюз има големи интереси и перспективи на индийския пазар, но е факт, че Индия все още прилага силно протекционистична политика в някои сектори на икономиката и като цяло налага множество тарифни и нетарифни бариери, ограничаващи достъпа до индийския пазар. ЕС е най-големият търговски партньор на Индия.
През финансовата 2018-19 г. (април 2018 – март 2019 г.) търговията между ЕС и Индия със земеделски стоки, по данни от Министерството на търговията и индустрията на Индия, възлиза на 322 млрд. индийски рупии (около 4 млрд. евро), от които износ от Индия за ЕС за 261 млрд. рупии (3.26 млрд. евро) и внос в Индия от 61 млрд. рупии (762 млн. евро).
Същевременно от земеделските култури България традиционно изнася за индийския пазар кориандър и периодично по-големи количества пшеница. По данни от PHD Research Bureau, през финансовата 2018-19 г. добивите на пшеница в Индия достигат рекордни 100 млн. тона, а добивите на кориандър в страната са едва 468 хил. тона при произведени 710 хил. тона през предходната година.
Износът ни за Индия през първото полугодие на тази година възлиза на 65.8 млн. щ.д. – основно химически торове, табла, конзоли, инструменти и апарати, чугунен скрап, и други. Вносът от Индия в периода януари-юни е за 101,3 млн. щ.д. основно хетероциклени съединения, необработен алуминий, медикаменти.
Стокообменът през 2018 г. възлиза на 346.6 млн щ.д., с ръст от 25.3% спрямо същия период на 2017-а, Износ за Индия – 116.3 млн. щ.д. – минерални или химични азотни торове, инструменти и апарати за физични или химични анализи, табла, пана, конзоли, пултове, отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана (скрап); медикаменти; автоматични машини за обработка на информация; електрически апарати за жична телефония или телеграфия; електрически трансформатори, статични електрически преобразуватели; помпи за течности; машини и апарати за обработка на каучук или пластмаси; отпадъци и отломки от алуминийи други.
Внос от Индия – 230.3 млн. щ.д. – необработен алуминий; хетероциклени съединения; медикаменти за терапевтични или профилактични цели, за продажба на дребно; плосковалцувани продукти от неръждаеми стомани; памучни прежди; сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн; пневматични гуми от каучук; полимери на пропилена; органични тиосъединения; пръти и профили от неръждаеми стомани и друг.
Реално българският износ за Индия е по-голям, но част от износа за Индия минава през Сингапур и оттам се реекспортира за Индия, което статистиката отчита като български износ за Сингапур. Между Индия и Сингапур има сключено Всеобхватно споразумение за икономическо сътрудничество, в сила от 2005 г., което предвижда либерализация на търговията между двете страни.
В официалната статистиката не се включва българския износ на специална продукция за Индия, която е един от основните пазари за продукцията на българската отбранителна индустрия. В статистиката за двустранния стокообмен не се включва и търговията със софтуерни продукти. Индийски софтуерни компании изнасят софтуерни програми за България и работят успешно с редица български банки, като внедряват и поддържат банковия софтуер.
Индийските инвестиции в България почти изцяло минават през трети страни. През последните години бяха реализирани успешни индийски инвестиции в България в областта на информационните технологии, земеделието, фармацевтичната индустрия, туризма и хотелиерството, клиничните проучвания и други.
