Коварният коронавирус влезе и в парламента. Първият му носител е д-р Хасан Адемов от ДПС . Този факт отложи гледането на актуализацията на бюджета, което пък вкара управляващите в "Параграф 22". От една страна, правителството има нужда да тегли експресен заем, за да посрещне предизвикателствата на пандемията. От друга, това не може да стане без санкцията на депутатите, но Народното събрание бе разпуснато и те не могат да се съберат и да гласуват.
Ако действията на председателя на парламента Цвета Караянчева не бяха толкова панически и вариантите за работа бяха обсъдени навреме и хладнокръвно ("План А" – работа в условията на пандемия, и "План Б" – работа в пандемия плюс заразени народни представители), ситуацията с актуализацията на бюджета нямаше да е чак толкова нажежена. По този повод заместник-председателят на Народното събрание от БСП Кристиан Вигенин заяви, че няколко пъти е повдигал тази тема на Председателски съвет, но тя е била отклонявана.
„Още в петък (27 март), когато предложих Народното събрание да не работи, точно това имах предвид – независимо че сме депутати, вирусът не подбира нито по политическа, нито по етническа, социална и религиозна принадлежност. Но бях обвинена, че парламентът няма да работи, защото ще се установява едноличен режим, диктатура и потъпквам парламентаризма“, оправда се Караянчева на среднощен брифинг във вторник – 31 март.
След извънредното събиране на Председателския съвет на следващата сутрин (сряда, 1 април), лидерът на БСП Корнелия Нинова със задоволство отбеляза, че сега вече и управляващите смятат, че парламентът трябва да работи, защото искат актуализация на бюджета. "Обсъждахме няколко варианта как да стане това, но окончателно ще го решим, след като всички депутати минат на тестове и се видят резултатите. Имаше всякакви предложения – от електронно-дистанционно дебатиране чрез софтуерен продукт, който да се инсталира на компютъра на всеки депутат и през телефоните ни. Само няма да може да гласуваме, защото конституцията го забранява. Там се иска лично присъствие на гласуване и експертите от правната дирекция на парламента са категорични, че е
риск да гласуваме дистанционно,
защото тези актове могат да паднат при обжалване“, "повдигна завесата" Нинова.
Сред останалите идеи са депутатите да влизат по групи при гласуване в пленарната зала, за да може да се спази дистанцията помежду им, или да се приложи механизмът на тайното гласуване. Обсъждан е бил и вариант народните представители да се преместят в по-голяма зала – в Партийния дом или в НДК.
Цвета Караянчева пък уточни, че едва след като бъдат ясни пробите на депутатите ще се реши дали да се затвори Народното събрание и за администрацията, а също и как да се процедира с извънредното заседание за актуализацията на бюджета.
В публичното пространство се чуха
различни мнения по въпроса.
Едно от тях е, че народните представители би трябвало да се съберат с лично присъствие, само за да гласуват едно единствено нещо – промяна в конституцията, която да им позволи да провеждат заседания и гласувания онлайн. За такова нещо обаче няма време. Така или иначе, всички народни избраници имат кабинети в бившия Партиен дом, където са по двама в стая. Там имат компютри, имат смартфони. Ако пък не може да се промени основния закон, биха могли да дебатират дистанционно и да идват в пленарната зала в определен час, за да гласуват обсъдения норматив.
България е парламентарна република и така, както никой не мисли за разпускане на армията или полицията, понеже там се събират много хора, не трябва да се допуска и Народното събрание да не функционира, е мнението на редица наблюдатели. Според тях това би било абсурдно. Да разпуснеш парламента по време на извънредно положение ще е като да разпуснеш пожарната по време на пожар.
Какво казва Конституцията:
Чл. 1.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Чл. 64.
(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
В крайна сметка, хубаво е да се чете преди на юруш да се разпуска парламента. А и не е чак толкова сложно да се разбере защо той трябва да работи и при извънредни обстоятелства като сегашните. Както и да го погледнеш, има решения, които се вземат само от него. Като актуализацията на бюджета например или евентуалното удължаване на извънредното положение. Да не забравяме и че една от основните функции на парламента е
да осъществява контрол
върху изпълнителната власт.
От друга страна, като се има предвид нивото на сегашното Народно събрание, едва ли ще е голяма загуба, ако неговият състав си остане по домовете и не заседава. Показателно е как на пожар бе приет Законът за извънредното положение и вече трябва да се поправя, дори след ветото на президента. Невъобразимият хаос при обсъждането му в правната комисия, безумните текстове, гласувани в пленарната зала…За какво говори това? Не случайно рейтингът на парламента се вдига, когато е във ваканция.
Вярно е, че парламентарният контрол върху кабинета на Бойко Борисов е съвсем хлабав, но той все пак е нужен. Няма как да го заменят монолозите на премиера, предавани пряко от електронните медии. Нито брифингите с често задаваните на тях неадекватни или удобни въпроси. В Народното събрания все пак има някаква опозиция…
А и изобщо, как ви се струва при разпускане на парламента едно правителство да остане абсолютно безконтролно и то в условията на извънредно положение?
