Банките от еврозоната планират да ограничат потока от кредити към бизнеса през лятото. Причина са очакванията им правителствата да започнат да свиват схемите си за гарантиране на заемите, сочи анализ на Европейската централна банка, основан на резултатите от проучване, проведено през юни сред 144 институции. Кредиторите са споделили за тримесечния обзор на ЕЦБ, че предвиждат "значително затягане на кредитните стандарти за кандидатстващите за заеми предприятия" през третото тримесечие на 2020-а.
Откакто пандемията удари Европа, правителствата от Стария континент са гарантирали отпуснати кредити за стотици милиарди евро на борещия се за оцеляване бизнес. Националните централни банки и ЕЦБ пък наводниха банковата система със свръх-евтини заеми при отрицателни лихвени проценти, за да стимулират кредитната активност. Което окуражи търсенето на кредити от компаниите от еврозоната, достигнало рекордно висок размер през второто тримесечие, констатира в проучването си ЕЦБ. И допълва, че пораженита от пандемията са предизвикали "остра нужда от ликвидност за оборотен и за работен капитал".
Европейските централни банкери констатират, че през идните месеци може да пресъхне кредитирането на фирмите, които разчитат на банково финансиране, за да се справят с причинения от COVID-19 икономически спад. Подобен сценарий може да доведе до удар върху работните места и върху растежа през второто полугодие.
Преди дни Испанската централна банка призова Мадрид да увеличи схемата си за кредитни гаранции над обявените 100 млрд. евро заради опасения, че тя скоро ще бъде изчерпана. Председателят на голям кредитор от еврозоната пък е споделил пред "Файненшъл таймс", че вече е ограничил достъпа до заеми, за да съхрани капитала си в очакване на решението на ЕЦБ дали ще разреши на банките с по-силни баланси да подновят разпределянето на дивиденти.
Жак-Ален Рейнолдс – икономист в "Кепитъл икъномикс" – предвижда, че затягането на стандартите за корпоративно кредитиране "ще окуражи съответните правителства да удължат схемите за гарантиране на заемите поне до края на годината". Той смята още, че планираното ограничаване на банковите кредити ще е "много по-умерено" от кредитния спазъм по време на финансовата криза от 2008-а.
Кредитните институции са уверили ЕЦБ, че са затегнали слабо изискванията си към кандидатстващите за заеми бизнесмени през второто тримесечие и отхвърлените молби са намалели с 12 процента. Което се дължи основно на държавните гаранции, подкрепящи кредитния поток къв реалната икономика. Другите заключения на ЕЦБ са, че дребните и средните предприятия са търсели по-активно корпоративни кредити отколкото едрите компании, като най-предпочитани са били краткосрочните заеми, докато търсенето на средства за финансирането на инвестиции е паднало рязко. Значително са намалели и молбите за ипотечни кредити през второто тримесечие, а търсенето на потребителски и на други заеми от домакинствата "са паднали до рекорден минимум от 2003-а когато ЕЦБ започва да прави това тримесечно проучване".
Банките от еврозоната очакват по-слаб ръст на интереса към бизнес-кредитите през третото тримесечие, докато апетиътът за ипотеки, потребителски и други заеми за домакинствата вероятно ще се засили след премахването на наложените от пандемията ограничения.
Резултатите от обзора, в комбинация с разочароващите данни за индустриалното производство на еврозоната през май, свидетелства за крехкото възстановяване на общността от заразата, която се очаква да тласне блока на еврото в рекордно дълбока рецесия за следвоенния период. Въпреки рекордният 12.4% ръст на индустриалния продукт на еврорегиона през май, той все още е с 20% по-нисък от миналогодишното си равнище. Очакванията на инвеститорите за възстановяване на германската икономика пък са паднали през юли, сочи последният обзор на авторитетния институт ZEW, който следи нагласите им.
