На днешния ден през 1982 г. край Петрич е открит Националният парк-музей Самуилова крепост.
Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а районът около него е благоустроен. От паркинга до международния път Петрич – ГКПП "Златарево" към парка-музей покрай брега на реката води красива алея. Тя минава по пешеходен мост и се отправя към подножието на хълма. Отдалеч се вижда величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цял ръст и четирите бетонни пилона, изградени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула. Автор на паметника е професор Борис Гондов. До паметника е музейната експозиция, където могат да се видят находките, намерени при археологическите разкопки на крепостта: две мраморни плочи със старобългарски надписи, накити, оръдия на труда, стрели, керамика…
Крепостта е важен туристически обект в Югозападна България. От 2003 година тя е включена в списъка от 100 национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Самуилова крепост e името на средновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден в Ключката клисура. Намира се на невисокия хълм Куфалница, разположен на десния бряг на река Струмешница, на 5 километра северно от село Ключ. Построена е вероятно в периода 1009-1013 година по време на управлението на цар Самуил и е част от мащабна фортификационна система.
Село Ключ има богата древна история. В землището на селото има останки от праисторически, антични и средновековни поселения. В т.нар. Ключка клисура се е състояла историческата Беласицка битка от 29 юли 1014 година между войските на българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец.
В съчиненията на византийските хронисти от ΧΙ век Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура с широка преградна стена – дема. Археологическите изследвания сочат, че тя представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като Самуилова крепост, е само част от тази фортификационна система.
Разположението на Самуиловата крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система.
Крепостта се свързва с ослепяването на българските воини по времето на цар Самуил. В околностите на крепостта през лятото на 1014 година се е състояла историческата Беласишка битка, в която българските войски са предвождани от цар Самуил. Войските на византийския император Василий II разгромяват българската армия и пленяват много войници. Цар Самуил и неговото обкръжение успяват да се спасят. След края на битката византийският император ослепява 14-хилядната пленена българска армия, като на всеки сто души оставя по един едноок водач.
През 1916 година по време на Първата световна война Богдан Филов, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щаба на действащата армия, заедно с Йордан Иванов (един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура) посещават местата, свързани с битката при Беласица. Той описва останките от укреплението и правилно оценява важната му роля в събитията от 1014 година. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:
"Близо до с.Ключ можахме да установим едно твърде голямо укрепление, което по всичко изглежда да бъде от времето на Самуил и което трябва да е играло важна роля в Беласишката битка. То се състои от един обграден със стени лагер, разположен на един хълм над самия бряг на Струмица и обиколен с два паралелни рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият – в самото му подножие. Този начин на укрепяване не се среща никъде на друго място освен още в Самуиловата столица в Преспа."
