Европа е изправена пред бавно възстановяване през следващата година с висока опасност от нарастващи фалити на компании и дългосрочна безработица. Това е прогнозата на Европейската комисия, която представи в сряда есенния си пакет за икономическата политика, включително становищата за проектите на бюджетни планове на държавите от еврозоната за 2021 г. и препоръки за политиката за еврозоната.
Комисията преценила, че всички планове като цяло съответстват на препоръките на Съвета от 20 юли 2020 година. Някои мерки обаче, изложени в проектите на бюджетни планове на Франция, Италия, Литва и Словакия, според институцията не изглеждат нито временни, нито съпътствани от финансови компенсаторни мерки. Затова предвид равнището на техния държавен дълг и големите предизвикателства пред устойчивостта в средносрочен план преди избухването на пандемията от COVID-19, за Белгия, Франция, Гърция, Италия, Португалия и Испания е важно, когато се предприемат съпътстващи бюджетни мерки, да се гарантира запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.
В Доклада за механизма за предупреждение се констатира, че въпреки намаляването на макроикономическите дисбаланси, наблюдавано преди кризата с COVID-19, в държавите членки, в които вече е имало дисбаланси преди пандемията от COVID-19, рисковете от дисбаланси се увеличават.
Загубите на работни места и нарастването на безработицата натоварват сериозно поминъка на много европейци. Политическите мерки, предприети от държавите членки, заедно с инициативи на равнище ЕС, помогнаха да се смекчи въздействието на пандемията върху пазарите на труда. Безработицата ще продължи да нараства през 2021 г., тъй като държавите членки постепенно премахват мерките за спешна подкрепа, но подобрение се очаква чак през 2022 г.
Прогнозата предвижда общият държавен дефицит на еврозоната да се увеличи от 0,6% от БВП през 2019 г. до около 8,8% през 2020 г., преди да намалее до 6,4% през 2021 г. и 4,7% през 2022 г. Това отразява очакваното постепенно прекратяване на мерките за спешна подкрепа през 2021 г. с подобряването на икономическата ситуация.
Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис пък предупреди за риска от ранно спиране на стимулите. Именно преждевременното спиране на стимулите за бизнеса и гражданите по време на предишната криза предизвика втора рецесия в Европа през 2012 г.
Комисията обаче се притеснява за нарастващото ниво на публичния дълг, по-специално в Белгия, Франция, Гърция, Италия, Португалия и Испания.
