По всичко изглежда, че този парламент ще работи все по-трудно през следващите месеци, независимо от всички трикове, нарушения на правилници и закони, и купувания на депутати, които прилага ръководството на парламентарната група на ГЕРБ. Целта е една единствена – да се удържи правителството да не падне.
Своеобразно чудо се случи в пленарната зала на Народното събрание в четвъртък (19 ноември). Ветото, което президентът Румен Радев наложи върху законовите промени, прокарани от ГЕРБ, с които се предвиждаше затвор за нерегламентиран автопревоз, успя да мине. Това стана най-вече благодарение на гласовете на БСП и част от парламентарната група на „Обединени патриоти”.
Този път
дори от „Воля“ гласуваха против поправките.
Срещу тях се обявиха и отцепниците от БСП. А иначе тези две групи с охота осигуряват кворума, за да може заседанията да започнат. ДПС пък изобщо не участва в гласуването. Така само 91 от народните представители гласуваха „за“ промените при необходими 121. Девет от тях, които са изолирани заради ковид, се включиха онлайн, но и те не бяха достатъчни. Шейсет и един бяха „против“, а 18 – „въздържал се“ (от „Обединени патриоти” и независими). От тук нататък предстои ново разглеждане на падналите текстове, въпреки че ветото беше отхвърлено от транспортната комисия в сряда (18 ноември).
Досега президентът 25 пъти е връщал на народните представители за ново разглеждане приети от тях закони. И ветото му обикновено се е отхвърляло безапелационно. Сегашното е едва третото, което получава подкрепа в парламента. За първи път Радев постигна такъв успех през декември 2017-та, когато върна наложения мораториум върху иновативните лекарства, а през март 2020 г. депутатите се съгласиха с неговото искане да бъдат повторно обсъдени отделни разпоредби от току-що приетия закон за извънредното положение.
По време на дебатите, които не бяха особено дълги, от БСП подкрепиха държавния глава.
Опонира им само Иглика Събева от ГЕРБ.
Социалистите се възмутиха, че наказанието за нелегален обществен превоз би надминало това за изнасилване, трафик на хора и др. Те отново защитиха тезата, че проблем има, но предложеното решение е неработещо.
Заместник-председателят на парламентарната група на „БСП за България” Георги Свиленски извади статистика, според която при близо 13 000 проверки за нерегламентиран превоз на пътници, направени през 2019-та, има едва 29 влезли в сила постановления за нарушения. "За тези 29 нарушители ли променяте Наказателния кодекс? Бъркате в Наказателния кодекс, защото сте поели ангажименти към някого", намекна левият депутат за евентуален лобизъм. Той напомни и за риска под ударите на наказателния закон да попадне споделеното пътуване. И се обърна към шефа на парламента Цвета Караянчева: "Бусчето на Народното събрание не е регламентиран превоз. Г-жо председател, и вас ще ви удари този закон!". "Добре, г-н Свиленски", отговори му тя.
Срещу скандалната поправка се обявиха и представителите на ВМРО в "Обединени патриоти". "Наказателният кодекс е една специална материя, която не бива да се пипа лековато, и без да подценявам размера и значението на незаконните превози, тези текстове най-малкото трябва да бъдат прецизирани", заяви Искрен Веселинов. Той посочи, че с негови колеги
ще се въздържат при повторното гласуване
на промяната с надеждата текстът да бъде наново обсъден и редактиран по начин, който ще гарантира, че споделеното пътуване няма да се преследва.
"Мотивите на президента са оскъдни, общи, без каквато и да било конкретика по същината на промените, както и без ясен анализ на фактическия състав, който се предлага", продължи да упорства вносителят на въпросните поправки в Наказателния кодекс Иглика Иванова-Събева от ГЕРБ. Според нея предложението й ясно разграничавало споделените пътувания на приятелски начала от онези, които се организират за икономическа облага.
Ще припомним, че партията на Бойко Борисов предизвика голям скандал през октомври, когато прокара промяна в Наказателния кодекс, с която се предвиждат до 10 години затвор, глоба до 15 000 лв. и конфискация на половината имущество на онези, които превозват пътници без лиценз. Обяснението за криминализацията на нарушението беше, че трябва да се защитят превозваческите фирми от нелоялна конкуренция. Самите управляващи тогава допринесоха за съмненията, че става въпрос за лобистка поправка с начина, по който я прокараха – тихомълком, без каквото и да било обществено обсъждане, в преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за търговското корабоплаване.
В мотивите си към ветото президентът посочи, че не оспорва проблема, който представлява нерегламентираният превоз на пътници за конкуренцията в сектора. Но изтъкна, че това и сега е административно нарушение по Закона за автомобилните превози. Което повдига въпроса как ще се преценява кои случаи да бъдат преследвани по административен път и кои – по наказателен? Държавният глава наблегна също, че управляващите не са уточнили критериите, по които нерегламентираният обществен превоз на пътници ще се разграничава от т.нар. споделено пътуване. Според него така се оставя прекалено широко поле за преценка от страна на правоприлагащите органи.
Иначе в сряда (18 ноември) управляващото мнозинство
за пореден път скри премиера Борисов
от изслушване в парламента по искане на лявата опозиция да даде разяснения за бъдещите отношения със Северна Македония и българското вето на започването на преговорите й за членство в ЕС.
Социалистите се обосноваха, че досега по темата за нашата съседка се е говорило единствено в тесния контекст на преговорната рамка на Скопие с Европейския съюз. „Дискусията трябва да бъде по-цялостна – за отношенията между двете страни оттук-нататък. Това изслушване трябва да бъде проведено с министър-председателя. Искането ни е абсолютно добронамерено и е свързано с желанието ни българският парламент да има думата по тези въпроси и да работим заедно за устойчиви отношение с нашата съседка”, изтъкна Кристиан Вигенин.
От мнозинството обаче отхвърлиха предложението.
