Борбата с глобалното затопляне и намаляването на парниковите емисии изглежда обречена, независимо от опитите на световните лидери да ни убедят в обратното. Това обобщение може да се направи след 17-ата конференция от Рамковата конвенция на ООН за климата в Дърбан, Южна Африка. Позитивните послания от срещата и добрите намерения на държавните ръководители трудно могат да компенсират липсата на ново споразумение, което да замени Протокола от Киото. Повече от сигурно е и, че финансовите ангажименти, които поеха развитите икономики, няма да бъдат изпълнени поне докато не отшуми дълговата криза в Европа. Въпреки това форумът в Дърбан бе значително по-успешен от миналогодишния опит да се съживи въпросът за климата в Канкун, както и от грандиозния провал в Копенхаген през 2009-а.
В последна сметка, след четиринадесет дни и две безсънни нощи на преговори, представителите на 194 страни участнички в конференцията се обединиха около създаването на пътна карта. Тя би трябвало да доведе до сключването на споразумение, обхващащо за пръв път всички държави в борбата срещу глобалното затопляне. Разговорите за неговото създаване ще започнат следващата година и е планирано да приключат до 2015-а, а самото споразумение се предвижда да влезе в сила най-късно до 2020-а.
Постигнатото съгласие е голям пробив в преговорите за климата. Всички страни ще положат усилия за борба с климатичните промени, а не само членките на Европейския съюз. Това няма да се случи веднага, но процесът вече започна, отбеляза Томаш Хрушчов, главен преговарящ от Полша, която държи ротационното председателство на Евросъюза.
На практика с въпросната пътна карта ограничаването на глобалното затопляне и парниковите емисии се отлага за след 2020-а, като се продължава действието на протокола от Киoто, чиято дейност формално изтича в края на 2012 година. Според подписания през 1997-а документ само индустриалните държави, сред които и България, са задължени да ограничават емисиите си. Сега именно те се съгласиха да изпълняват поетите ангажименти още пет години. Споразумението обаче не бе подписано от САЩ и бързоразвиващи се икономики като Китай и Индия и на практика обхваща по-малко от 30% от парниковите емисии в глобален план, което сериозно поставя под въпрос ползата от съществуването му. Да не говорим, че във вторник (12 декември), ден след края на срещата в Южна Африка, Канада официално оттегли подкрепата си за Протокола от Киото. По думите на канадския министър на околната среда Питър Кент документът вече се е превърнал в пречка за предотвратяването на глобалното затопляне и продължаването на канадското участие в него би нанесло сериозни щети на канадскита икономика.
Всъщност това бе причината навремето и САЩ да не участва в Протокола от Киото. Изчисленията на Конгреса показват, че намаляването на вредните емисии означава харчене на много пари – като абсолютна стойност около 366 млрд. долара годишно, или по 3100 долара на домакинство.
Ето защо анализаторите с пълно основание смятат, че най-големият успех на конференцията в Дърбан е присъединяването на Китай, Индия и САЩ към бъдещото споразумение, което трябва да влезе в сила до 2020 година. Ключовият момент при преговорите бе задължителният му характер. Европейският съюз настояваше в текста да има твърди формулировки, които да задължават всички страни в еднаква степен да спазват ангажиментите си по намаляване на емисиите. Но Индия поиска нетолкова строг вариант. Индийският министър на околната среда Джаянти Натарджаян заяви, че предложението на ЕС е в разрез с приетия отпреди 20 години принцип развиващите се държави да носят по-малка отговорност от индустриалните, които са допринесли най-много за глобалното затопляне с емисиите си в продължение на 200 години. Все пак, след 10 минутен разговор между Натарджаян и еврокомисаря по въпросите на климата Кони Хедегард, в крайна сметка бе взето решение всички големи замърсители да предприемат действия за забавяне на глобалното затопляне.
Независимо от спечелването на Китай, САЩ и Индия за каузата много от участниците в преговорите смятат сключената в Дърбан сделка за неамбициозна. Записваме в текста, че проблемът е от критична важност и спешност, а после решаваме да направим нещо след 10 години. Това е слаба амбиция. Игнорираме случващото се пред очите ни, подчерта Пол Оквист Кели, министър на държавната политика на Никарагуа.
Работата на правителствата е да защитават своите граждани. В Дърбан те се провалиха при изпълнението на тази задача. Науката ни казва, че е необходимо да действаме веднага, защото екстремалните промени във времето, сушата и жегата ще се срещат все по-често. Ясно е обаче, че личните амбиции на няколко политически лидери надделяха над тревогите на милиони, които остават изложени на риска от катастрофа, каквато е глобално затопляне, коментира и Саманта Смит, ръководител на глобалната климатична и енергийна инициатива на Световния фонд за дивата природа (WWF).
Иначе на конференцията бе приет и механизъм за работа на Зеления фонд, чиято цел е да помага финансово на развиващите се страни при прилагането на мерките за ограничаване на климатичните промени. Само че въпросът за неговото финансово подсигуряване остана без отговор. Първоначалните планове бяха той да разполага с поне 100 млрд. щ. долара годишно, но при сегашното състояние на световната икономика няма откъде да дойдат толкова много пари. По този повод генералният секретар на ООН Бан Ки Мун каза: Навлязохме в период на икономическа несигурност, ера на строги фискални мерки. Аз обаче няма да се уморя да повтарям колко важно е развитите държави да спазят ангажиментите си.
Несъмнено преговорите за новото споразумение за намаляване на емисиите ще са особено драматични. Получава се нещо като игра на котка и мишка – на думи всеки подкрепя документа, но се ангажира да го изпълнява, ако всички останали се присъединят към него. Те пък чакат същото.
Междувременно глобалните парникови емисии продължават да се покачват и вече достигат нови рекордни нива. Това води до зачестяване на природните бедствия и драстично поскъпване на храните. След опустошителните горещини в Русия и Украйна през 2010-а например житото поскъпна с над 80%, като цените не успяха да се върнат на предишните си нива, въпреки изключително добрата реколта през тази година. За последните месеци соргото в Сомалия скочи с 393% над средната стойност от пет години насам, а цената на царевицата в Етиопия и Кения съответно с 191 и 161 процента. Бурите и ураганите в Югоизточна Азия пък повишиха стойността на ориза, като през септември и октомври тя беше с 25-30% по-висока, отколкото 12 месеца по-рано.
nbsp;
nbsp;
Добрите практики
На 25 ноември Дания прие собствена енергийна стратегия, според която трябва да задоволява енергийните си нужди на 100% от възобновяеми енергийни източници преди 2050 година. За електро- и топлопроизвдството дори още преди 2035-а ще се използват изцяло чисти енергийни източници. Скандинавската държава си е поставила целта пет години преди това пък да прекрати употребата на въглища. А до 2020-а да редуцира парниковите емисии с 40 на сто.
Колкото и изненадващо да звучи, Китай също си е поставил амбициозна цел за намаляване на вредните за околната среда газове. До 2015-а страната ще ореже изхвърляните в атмосферата количества въглероден диоксид със 17% спрямо 2010-а. По тази причина само през тази година в Китай са били изградени фотоволтаични инсталации с общ капацитет 1.8 гигавата.
В Европа борбата с климатичните промени се води освен на национално и на регионално ниво. Близо три хиляди общини са се обединили около идеята за енергийна ефективност и зелено бъдеще.
nbsp;
Възможности за България
В чл. 17 на Протокола от Киото е регламентирана търговията с квоти за вредни газове. Основната цел е да се гарантира, че общите емисии на въглероден диоксид за периода 2008- 2012 г. няма да надвишат разрешеното за съответната държава количество. Предписаните за България квоти се равняват на 92% от изхвърлените в атмосферата парникови газове през базисната 1988-а, или малко над 610 млн. тона. Това количество се разделя на т.нар. Предписани емисионни единици (от англ. – assigned amount units), всяка от които представлява разрешение да се емитира един тон въглероден диоксид. Според предварителни проучвания на Министерството на околната страна и водите страната ни ще спести общо около 200 млн. квоти (за петте години), без да наруши задълженията си по международните договори. Те могат да бъдат продадени на други държави, които са превишили лимита си, като цената на една квота е около 10 евро. Друга възможност е спестените единици да се прехвърлят за следващ период, така че да не се налагат допълнителни мерки за ограничаване на замърсяването.
nbsp;
Факти
За 2011-а Китай остава замърсител номер едно в света като абсолютна стойност – азиатската държава произвежда 6.83 млрд. т въглероден диоксид годишно. На второ място е САЩ с 5.2 млрд. тона. На глава от населението обаче американците са номер едно – всеки един от тях замърсява атмосферата с 16.9 т годишно, докато при китайците числото е 5.14 тона на човек.
