Европейските лидери нямат време за политически маневри
Не бива да сме андрешковци, нито горди ентусиасти в преговорите за европейския пакт за стабилност
Не виждам положителното в един бъдещ данък върху банковите транзакции
nbsp;
Г-н Вътев, какви са очакванията ви за икономическото развитие през 2012-а? Смятате ли, че европейските лидери ще намерят решение за излизане от кризата и какво според вас ще е то?
– Започвам с втората част на въпроса – сигурен съм, че европейските лидери ще намерят начин за трайно решение на дълговата криза просто защото другата алтернатива е разпад на еврозоната. Нямам нито правото, нито самочувствието да съдя европейските политици и институции, но според мен твърде много време се загуби за търсене на политически решения на проблеми, които имат чисто финансова и математическа логика.
Да вземем например съседна Гърция – първата страна от еврозоната, която обяви преди цели две години проблемите на публичните си финанси. Нима никой от европейските институции тогава не знаеше за огромния външен дълг на тази страна и че няма никакъв друг начин този дълг да бъде обслужван, без да бъде сериозно намален, разбирай – опростен? Сега това е повече от очевидно, но никой не може да пресметне реалните загуби, и то в световен мащаб, от пропуснатото време за вземане на трайно решение по въпроса.
Ясно е също, че Гърция е най-малкият проблем на европейската дългова криза. Основният е, че няма време за политически маневри, а следва да се вземат бързи кардинални и логични икономически решения, за да бъде спасена еврозоната. Няма никакво съмнение, че това ще бъдат болезнени решения и всеки от участниците в този процес – държави, институции, частни инвеститори, банки и т. н., ще понесе някаква финансова болка, но тя няма да стане по-малка, ако това решение продължава да се отлага във времето. Най-показателен в тази връзка е фактът, че именно липсата на яснота за кардинално решение на дълговата криза в Европа е ключовият фактор за парализата на капиталовите и паричните пазари, банковото посредничество и оттам за икономическата стагнация на повечето страни от еврозоната в момента.
Така че бързото решаване или нерешаване на този проблем ще даде отговор и на първата част от вашия въпрос. Аз лично съм оптимист за бъдещето на Обединена Европа – ще има много трудности, но не допускам друга алтернатива.
Според вас какви ще са ползите и опасностите за България от този нов пакт за усилен икономически съюз, който предстои да бъде обсъден а срещата на върха в Брюксел?
– Не мога да преценя, защото не е толкова просто, а пък и нямам достатъчно информация. Във всички случаи България трябва да е активен участник в този процес, внимателно да слуша и анализира ползите и цената за страната като бъдещ член на еврозоната, и то в дългосрочен план. Просто трябва да имаме прагматична, но и честна позиция спрямо останалите членки. Не бива нито да се правим на хитри андрешковци, тоест да участваме само ако имаме полза от това, но не бива да бъдем и безкритични ентусиасти, само и само да сме горди участници в този план.
В момента е достатъчно да подчертаем, че България ни е една от малкото страни от ЕС, макар и извън еврозоната, която отговаря на ключовите критерии на този съюз за силна финансова и фискална дисциплина и няма причини тя да не бъде запазена и за в бъдеще. От друга страна, не е логично държавата ни да бъде равноправен донор в стабилизационния фонд за спасяване на кризисни икономики, каквито идеи също се коментират като елемент от този съюз.
Смятате ли, че данъкът върху банковите транзакции в Европа наистина ще бъде въведен и какви ще са ефектите от него върху българския финансов сектор?
– Личното ми мнение по този въпрос е силно негативно, макар че вероятността този данък да бъде въведен е твърде голяма.
Единственият положителен ефект от него би бил, че се очаква да се съберат някакви 200 милиарда евро, които ще бъдат използвани като допълнителен ресурс във Фонда за финансова стабилност. Оттук нататък виждам само недостатъци.
Първо, политическият мотив за този данък е див популизъм – видите ли, банките са виновни за финансовата криза, дайте от тях да вземем тези пари и така те да си платят за това. Само европейските банки ли бяха виновни за тази криза, или по-скоро тя започна малко по на запад отвъд Атлантика от едни други банки?
Второ, няма ли европейските банки да загубят известна конкурентоспособност в сравнение с неевропейските и всъщност кой ще спечели от това? Неслучайно британският премиер откровено, а за някои почти скандално обяви, че Великобритания няма да участва в новия пакт за финансова стабилност, и то именно поради тази единствена причина – риск от загуба на лондонското Сити като световен финансов център, формиращ сериозен дял от БВП на страната.
Трето, няма ли засегнатите от данъка банки да се опитат естествено да прехвърлят част от тази тежест на своите клиенти и оттам те да се окажат крайните платци на този спорен налог.
Хубавата новина е, че ако бъде въведен този данък, той ще бъде само за банките, опериращи в еврозоната и според мен няма да има съществен ефект върху българските банки.
За българския банков пазар 2012-а ще бъде ли по-различна от 2011-а и с какво?
– Като цяло секторът ще следва пазара, т. е. икономиката. При нея не се очакват чудеса, но ако постигнем предвидения растеж на БВП от 1.5-2 процента, ще бъде добре на фона на случващото се около нас и в голяма част от страните в еврозоната. Колкото и да ни критикуват нас, банките, ръстът на кредитирането ще бъде поне 2 процентни пункта над очаквания растеж на БВП.
Може би новият момент за сектора ще бъде различната степен на банкова активност от страна на отделни банки, което ще доведе до известно разместване на пластовете. За ОББ мога спокойно да кажа, че имаме всички предпоставки и намерения да бъдем много по-активни както на корпоративния, така и на пазара на гражданите и да възстановим позициите си на една от водещите банки и в двата сегмента.
Лошите кредити ли ще са най-голямото предизвикателство, с което ще трябва да се справят нашите банки и през 2012-а?
– Не. Мисля че най-лошото е зад нас. Независимо че вече натрупаните лоши кредити ще продължат да тежат върху доходността на банките, очаквам, както казах, по-голям апетит за нови свежи кредити и освежаване на кредитния портфейл като цяло с по-доходоносни активи.
Основното предизвикателство пред банките ще продължи да бъде доброто управление на активите и пасивите, поддържане на оптимална ликвидност и капиталова адекватност, тъй като достъпът до парични и капиталови ресурси извън България ще продължи да бъде силно ограничен.
Обвиняват българските банки, че буквално извиват ръцете на длъжниците си. Вие как си обяснявате тези атаки и има ли възможност да водите по-либерална политика по отношение на кредитополучателите – като лихви, такси и комисиони и предоговаряния на заеми?
– Силно се дразня от такива твърдения, просто защото са крайно неверни. Всички сме свидетели на подетата истерия в последните дни за постоянното покачване на лихвените проценти, убийствените лихви за бизнеса, картела между банките и други от този порядък. В основата на истерията са спечелените три дела на първа инстанция срещу банки, позволили си едностранно повишение на лихвени проценти по ипотечни кредити. Сигурно има такива случаи от страна на някои банки, но те нито са масови, нито картелни, а и сигурно давността им е отпреди две и повече години.
Нека разгледаме реалните факти по тези въпроси към днешна дата. Известно е, че основният негативен ефект на връхлетялата върху банковия сектор криза е бързото увеличаване на дела на необслужваните кредити както при гражданите, така и малко по-късно при фирмите. В тази връзка основните усилия на банките през последните години бяха съсредоточени главно към преструктуриране на кредитите и в двата сегмента, където основните средства за това бяха и сега са предоставяне на по-облекчени условия по обслужването им – гратисни периоди, частично плащане на лихви, опрощаване на част от тях и т. н. Трябва да си напълно неадекветен на тази ситуация, за да си позволиш безумието да доубиеш клиента с вдигане на лихвените проценти по такива кредити. Това автоматично прави кредита несъбираем и води до крайна загуба за банката.
По отношение на лихвите по новоотпуснатите кредити съм абсолютно сигурен, че те бележат спад и са абсолютно адекватни и поносими за добрия бизнес, сигурните доходи и добрите инвестиционни проекти. Трябва да сме напълно наясно – не банковите лихви са сред основните причини за слабото кредитно търсене, а все още скромните темпове на растеж на икономиката, липсата на външен интерес и нови инвестиции, слабото вътрешно потребление и в немалка степен депресивното мислене и страхът от взимане на по-дългосрочни решения както от страна на бизнеса, така и при домакинствата.
Допуска ли все пак някой, че ако имаше толкова много добри проекти, те биха останали без банково финансиране при тази огромна конкуренция на повече от тридесет банки на нашия пазар? Няма да коментирам призивите към банките за дружно намаляване на лихвите, защото не ми е ясно за кои точно лихви става въпрос – по депозитите, по кредитите ли? А какво става с цената на бензина пък съвсем не знам!
Няма как да не ви попитам за мнението ви по последните твърдения на някои хора, че текстовете в Гражданскопроцесуалния кодекс поставяли банките в привилегировано положение спрямо длъжниците и не давали възможност за адекватна правна защита на кредитополучателите.
– Това също е част от негативния фолклор срещу банките напоследък. При това твърде съмнително съсредоточен в устата на едни и същи клакьори и защитници на правата на потребителите.
Всъщност не мога да си обясня как точно тези разпоредби на ГПК нарушават правата на потребителите. Знам само, че законодателят е предвидил такива права и за банките с една единствена цел – бърз и ефективен процес, без допълнителни адвокатски и съдебни разноски, които във всички случаи са за сметка на неизправния длъжник. Този механизъм по-скоро е в негов интерес, но може би не е в интерес на други лица, знам ли…..
Смятате ли, че в сегашния си вид законодателството вече дава достатъчно гаранции на кредиторите за ефективно събиране на вземанията? Ако има проблеми в това отношение, къде са те?
– Мисля, че като цяло да. Надявам се скоро да бъдат приети и подготвените промени в Търговския закон, които окончателно ще сложат край на недобросъвестните опити на некоректни длъжници за обявяване на антидатирана неплатежоспособност с цел лишаване на кредитора от правата по предоставеното му обезпечение.
Как според вас ще изглежда българския банков сектор в края на 2012 ?
– По-добър и сигурно малко по-различен. Може би по-интересният въпрос е как ще изглежда финансовият и банковият сектор в Европа и света – със сигурност доста по-различен.
