Доцент д-р инж. Димитър Димитров е роден на 15 февруари 1952 г. в с. Тръстеник, Русенска област. Завършил е Университета за архитектура, строителство и геодезия, както и Икономическия университет. Специализирал в Англия, Франция, Германия, Холандия, Белгия и САЩ. Работил е като проектант и инвеститор. Бил е заместник-министър в Министерството на земеделието и горите. Бивш председател на федерацията на кооперациите Взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частните стопани. Представител е за аграрния сектор в Смесения консултативен комитет Европейски съюз – България.
Г-н Димитров, с каква цел създадохте Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите и какво го отличава от останалите специализирани университети?
– Открихме Земеделския колеж през 1991 година, когато настъпиха промените в аграрния сектор. Започнаха да се оформят фамилни стопанства и в същото време да се закриват аграрно-промишлените комплекси. Дойде и обществената необходимост от нови форми на обучение в земеделието и за изграждането на семеен бизнес. Концепцията ни бе да сме близо до студентите, които искат да се занимават с агробизнес, да стигнем до земеделските региони. Ако студентите са концентрирани само в големите градове, се губи идентичността на образованието, то излиза и далеч по-скъпо. Първоначално работехме като колеж, но през 2011-а се преобразувахме на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите от университетски тип.
Аграрният сектор е важен за България, но започнахме трудно, защото правителството на Филип Димитров ни отказа държавна субсидия. Принудихме се да събираме такси за обучение. Студентите ни нямаха пари и затова започнахме да им организираме бригади, основно в САЩ и Великобритания. Те са доволни, защото получават по 8000-10 000 евро за лято. Досега сме изпратили над 11 хил. души. Нужно е основно владеене на езика и желание за работа. Българските студенти са марка. Някои от тях се връщат и с интересни бизнес идеи, които реализират тук.
Колко студенти обучавате и какви стажове им предлагате?
– Обучаваме 7000 студенти в специалности, свързани с аграрната икономика и развитието на регионите. Покриваме нуждите от квалифицирани кадри в ключови за икономиката ни отрасли. Включително и винарската индустрия, туризма, артмениджмънта и бизнес администрацията. Ние сме единствените, подготвящи професионални частни фермери, затова се наложихме в структурата на висшето образование. Развиваме специалности като банково дело, счетоводство и одит, профилирани в аграрния сектор. Тази година приемаме 1500 първокурсници, толкова ще запишат и магистратури. За две десетилетия увеличихме приема 150 пъти – започнахме със 60 студенти. Тези резултати са благодарение на иновациите. Трябва да предложиш нещо ново, за да си намериш място под слънцето. По програма Еразмус нашите студенти учат един семестър във Великобритания, Германия, Полша, Испания. Приемаме и студенти от тези държави. Работим по над десет международни проекта, шест-седем от които ръководим. Досега те са ни донесли приходи от над 1 млн. евро.
Защо бъдещите висшисти избират да кандидатстват при вас?
– Студентите идват, защото образованието ни е истинско. Не правим компромиси с учебния процес. Преподавателите ни предлагат професионално и качествено, прагматично насочено образование. Принципът ни е: Точно толкова теория, колкото е необходима за практиката. Пазарно ориентирани сме, поддържаме контакти с бизнеса. Студентите ни работят и се подготвят да наследят и доразвият бизнеса на родителите си. Разчитаме главно на препоръките от първо лице. Випускниците ни рекламират курсовете ни пред братовчеди, роднини и приятели. Най-търсени са специалностите, свързани с туризъм, бизнес администрация, банково дело и счетоводство. Предлагаме уникална за страната специалност – Управление на общините. Почти 250 общини в България търсят подготвени кадри, които да привличат средства, включително и по европроектите.
Бихте ли посочили приоритетите в инвестиционната ви политика?
– Досега сме инвестирали 3-4 млн. евро в сграден фонд с около 14 хил. кв. м застроена площ и 400 декара земя с учебно-експериментални полета и лаборатории. Разширяваме базата си, но основата е изградена, само усъвършенстваме и модернизираме. Имаме акредитирани филиали в Русе и Велико Търново. Въвеждаме дистанционната форма на обучение, използваме най-съвременни маркери за контрол на учебния процес. Само ние сме правили ежегодни анкети със студентите ни за качеството на преподаване. Заради резултатите сме отстранили петима-шестима преподаватели с повтаряща се лоша оценка за втора година. Ако не предлагаме качество, не можем да привлечем студенти. Таксите ни не са големи – 490 лв. на семестър. Навлизаме в държави като Молдова и Украйна, имаме офис в Лондон. Развили сме мрежа от консултативни центрове из цялата страна. В тях приемаме документи, консултираме за формите си на обучение и спецификата на курсовете.
Наблюдавате ли как се реализират вашите възпитаници след дипломирането си?
– Това е една от най-силните ни страни. За тези 20 години сме дипломирали над 12 хиляди висшисти. От тях само трима души са се регистрирали като безработни. Около 40% от възпитаниците ни започват собствен бизнес, най-вече с агрофирми, частни стопанства, преработвателни предприятия и винарни. Други към 30% се реализират в чужбина – голяма част във Великобритания. Разкрихме представителство в Лондон, за да им помогнем да си довършат образованието, без да губят пари. Останалите работят в държавната администрация като чиновници в общините, полицаи… Имаме и хора в ресторантьорския бранш.
Търсят ли се кадрите ви от българския бизнес?
– Провеждаме периодични срещи с бизнеса. Консултираме се за потребностите им, дори коригираме учебните планове. За профилиращите изпити вече каним представители на стопански камари, банкери и ресторантьори. Те правят кастинг и си харесват студенти. Субсидират ги със стипендии до завършването им, след което ги привличат на работа. Това е ефективна система, действаща след втори курс на обучението. Студентите ни се стягат и учат сериозно, преподавателите не могат и да си помислят за корупция, а работодателите отсяват талантите сред младежите. Подходът е бил използван още в началото на ХХ век от големия банкер и политик Атанас Буров. Той е ходил в Свищов, за да си поръчва кадри от студентската скамейка.
В качеството си на експерт как виждате перспективите пред агробизнеса ни?
– Тъй като обучаваме и фермери, виждам, че интересът нараства. Българинът се активира, когато види, че отнякъде дават пари. След като влязохме в Европейския съюз и структурните фондове се раздвижиха, нещата вървят напред. Субсидиите въздействаха. Дори ако минете по пътищата, ще видите, че почти няма пустеещи земи, с изключение на Северозападна България. Агробизнесът ще успее. Той е бил в основата на икомическия бум на САЩ, китайците също задоволиха потребностите си от хранителни стоки, преди да отнесат икономиките на Европа и Щатите. България е силна в агробизнеса, хранителната индустрия, туризма и енергетиката. В тези отрасли трябва да концентрираме усилията си. А политиците е необходимо да отварят пътищата за бизнеса и да защитават неговите интереси, както е в нормалните държави. Именно той плаща заплатите на депутати и дипломати и пълни бюджета. Аз лично говоря за България като страната с най-ниски данъци в Европа. Имаме стабилна валута и добра държавна макрорамка, етническата толерантност тук е важна. Земята ни е евтина, както и ресурсите ни. Трябва да изтъкваме плюсовете си, за да привличаме инвеститори. Поредица от правителства гледаха на предприемачите като на доведени деца.
А къде е мястото ни в европейската стратегия за развитие Европа 2020?
– Длъжни сме да започнем от висшето образование и да го поставим в конкурентна среда. Ние имаме 5000 кандидати, но можем да приемем само 1500. Други не могат да си запълнят местата, но получават високи бюджети. Парите идват от бизнеса, а специалностите реално са неприложими. Университетите са отговорни за всичко, защото произвеждат политици, бизнесмени, лекари и учители. Ние сме интелектуалният потенциал, създаващ концепции и идеи. Някои колеги си получават субсидията и само критикуват, а не помагат с нищо на държавата. Грешно е мнението, че понеже младежите ни са неграмотни и неподготвени, нищо не може да се направи. А защо има професори по педагогика, не трябва ли те да анализират процесите в образованието ни и да предлагат работещи методики? Учителите също са отговорни, също и семейството.
Нямаме пари за фундаментални изследвания, потенциалът ни е само в космонавтиката и генното инженерство. Можем да контролираме генно-модифицираните организми – това ще бъде кучето, пазещо двора. Държавата трябва да плаща само за необходимите й студенти. Станахме донор за образовани кадри на Европейския съюз. Обучение на студент ни струва по 35 хил. евро, а накрая той емигрира. Кандидати от Молдова и Турция се оплакват, че трудно си вадят визи да учат у нас, а в Холандия процедурата трае само два-три дни. Трябва да мислим как да привличаме интелектуален потенциал, особено от християнски държави като Русия и Украйна.
Регионите ни се обезлюдяват, как можем да преодолеем тази опасна тенденция?
– Нужно е да сме гъвкави и да следваме актуалните насоки. Европа редуцира тютюна и нашият университет веднага започна да търси алтернативни методи в Кърджалийско. Вкарваме маслината, внасяме нови овошки, френски породи овце. С наши пари купихме стада и промоционално ги подарихме на хората, за да им докажем, че те са изгодни, защото се раждат по 2-3 агнета годишно. Никой няма полза, ако 150 хиляди души без работа излязат на улицата с мотиките и организират размирици. Българският земеделец винаги е бил прагматик. Сгрешихме, че в продължение на 50 години изтеглихме всички образовани младежи от селото и ги направихме пролетариат. А връщането от тротоара в калта е много трудно. На селянина бе създаден лош имидж, точно селата обаче съхраняват културното ни наследство и националните ценности. Хубаво е да се насочим към биоземеделието. Земята ни вече е чиста от промишленото замърсяване. Необходим ни е възглед, чисти ресурси и добри кадри. А България може да се превърне в оазис на Европейския съюз за производство на екологично чисти храни. Приоритетно трябва да се концентрираме върху плодовете, зеленчуците, гроздето и виното.
Подписахте договор с испанската фондация Интеркооп. Какви са ползите ви от него?
– Ние не само образоваме децата, но им създаваме и бизнес контакти. Испанската фондация Интеркооп е представител на огромен кооперативен съюз, чийто модел искаме да внедрим у нас. В аграрния сектор ни липсват важни структури като кооперации и снабдителни сдружения. Аз работих и по един проект за 10 млн. евро, финансиран от Евросъюза, за малки селски банки съвместно с френски партньори. И в Германия кооперациите Райфайзен обслужват фермерите и работниците, те са важен елемент от бизнеса. В България ТКЗС-тата бяха опорочени, а наследниците им не са променили манталитета си. Председателите им забогатяват, а кооперацията обеднява.
Приехте бизнесделегация от Оман начело с почетния консул Мунир Ахмед Сюлейман. Постигнахте ли конкретни договорки?
– Първо, нашата делегация посети Оман, а те ни върнаха визитата само след 40 дни. Организирахме съвместна работна група за аграрно образование и агробизнес. Седмица след разговорите, които водихме, подписахме договори за инженерингови разработки и за разкриване на университет с аграрна насоченост в Оман. Лично султанът ще субсидира проекта с 35 млн. евро. Той много държи на висшето образование и явно добре ни е проучил. На целия Арабски полуостров няма подобен тип учебно заведение. Очевидно петролните държави се подготвят за бъдещето и това е нашият шанс да извлечем дивиденти с опита си в хранителния сектор.
