Кариерните бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет(ВСС) от магистратската квота и на съдебните инспектори засега отпадат, но се очаква прераждането им в нова опаковка. На извънредно заседание на парламентарната правна комисия във вторник (26 юни) управляващите подкрепиха ветото на президента Росен Плевнелиев върху текста в Закона за съдебната власт, предвиждащ завръщането им на по-висока длъжност след края на мандата. При новото гласуване на отхвърления текст депутатите от ГЕРБ гласуваха с въздържал се, сините и ДПС – против, а за оставането на бонусите се обявиха от БСП.
Червените възложиха защитата на бонусите на депутатите си Михаил Миков и Мая Манолова, на избрания от тях от парламентарната квота член на съвета Петър Стоянов, на главния инспектор Ана Кариванова и на колежката й Янка Гочева, дошла от Върховната касационна прокуратура. Стоянов беше над всички, описвайки колко зле е да си член на ВСС, ако нямаш право на кариерен бонус. Според него дори воденето на спор за тази привилегия унижавало съдебната власт. Членуването във ВСС е понижение, без да е налагано наказание, тъй като връщането в системата влачи намаляване и на трудовото възнаграждение освен деветгодишен кариерен застой. Да се съгласиш да бъдеш избран във ВСС е псевдоидеализъм, близо до мазохизъм. Това дори граничи със здравия разум, изцепи се Стоянов. Той не спомена нито високите заплати, които членовете на съвета си раздаваха през целия мандат (над 4000 лева месечно), нито кадруването на бели покривки и непрестанните скандали, които го съпровождаха.
Миков призова на свой ред участието в управлението и контрола на съдебната власт да не бъде своего рода санкция и настоя да се мисли върху предложения неотдавна вариант членовете на ВСС да се завърнат на по-високи постове след атестиране подобно на всички магистрати. То трябва обаче да е съобразено с работата, като се направи изключение от общия срок за атестирането. Манолова пък заяви, че управляващите сами са забъркали кашата и трябва сами да излязат от нея, а кариерните бонуси далеч не са най-същественият проблем в закона.
Петър Стоянов не се ограничи с искането бонусите да останат, а предложи свой вариант на върнатия от Плевнелиев текст. В него обаче на практика не се правят отстъпки, а се дава правото на членовете на ВСС и на инспектората сами да решат дали да се върнат на по-високи постове. Стоянов беше подготвил и плиткоскроен текст, в който понятието по-висока длъжност е заменено с длъжност, различна от заеманата преди избора. Онези от членовете на съвета, които отговарят на изискванията на закона за стаж и ранг, да могат да бъдат назначавани от ВСС на поискана от тях длъжност, различна от заеманата преди. А тези, които не отговарят на изискванията, достигнали са максималната длъжност, или пък не желаят да бъдат назначавани на друга, да бъдат възстановени на предишната.
На репликата на Анастас Анастасов, че така един съдия от районния съд с 18 години стаж, който бъде избран за член на ВСС, може да иска след края на мандата си назначаване направо във Върховния касационен съд без атестиране и конкурс, Стоянов отвърна: Че то и сега може, дори има такива случаи. Колежката му Янка Гочева пък поиска повишаването на членовете на съвета и на инспектората да става с решение на самия ВСС, а не по силата на закона. Тоест те сами да повишават себе си. Междувременно Анастасов измисли схема за запазване възнагражденията на ВСС-ейците след края на мандата им – чрез добавяне на процент от възнаграждението им към магистратската заплата.
Свой вариант за излизане от ситуацията предложи правосъдният министър Диана Ковачева. Тя се съгласи, че трябва да се мисли за преуреждане на бонусите, за да се даде шанс за кариерно развитие на членовете на съвета, но поиска дотогава да действа гласуваната и отхвърлена от президента разпоредба. Ковачева каза, че в Министерството на правосъдието се работи по следващи промени в съдебния закон, свързани с материята по атестирането и кариерното развитие на магистратите. В рамките на тези промени можело да се помисли и за атестирането на членовете на ВСС по извънреден начин. Тук Петър Стоянов пък възрази, че те няма как да бъдат атестирани заради липсата на критерии и защото не е ясно кой ще ги атестира – Народното събрание или правосъдният министър.
След като кашата стана пълна, председателката на правната комисия Искра Фидосова беше принудена да признае, че всички са объркани. Изобщо не сме объркани, объркани сте вие от ГЕРБ. Точно вие, които написахте и предложихте тези текстове, след това ги гласувахте, а накрая накарахте собствения си президент да им наложи вето, реагира Христо Бисеров. Екатерина Михайлова от ДСБ пък каза, че парламентът е извършил генерална грешка още когато е направил ВСС постоянно действащ орган. Това откъсвало магистратите от работата им и създавало проблема със завръщането им в системата.
При това развитие на нещата везните се накланят отново в ущърб на членове на отиващия си ВСС. Ако е имало договорка те да бъдат дарени с бонуси, управляващите трябва да я изпълнят в светкавични срокове, защото мандатът на съвета изтича в началото на октомври. Нищо чудно обаче договорката да се е разсъхнала след реакцията срещу въведената пак от тях възможност старият съвет да избере новия главен прокурор. Ако е така, псевдоидеалистите и мазохистите от ВСС ще трябва да се задоволят с връщане на старите си длъжности, което също означава тлъсти заплати и бонуси. Вярно – не кариерни, а парични. А това не изглежда никак далече от здравия разум.
nbsp;
nbsp;
В началото на седмицата омбудсманът Константин Пенчев коментира в телевизионно предаване въведените и отхвърлени промени в Закона за съдебната власт. Като бивш член на съвета, който клеймеше кадруването на бели покривки в разгара на скандала Красьо Черния, Пенчев потвърди написаното в последния брой на Параграф 22, казвайки, че промените в съдебния закон не правят кой знае каква реформа и че дори не я започват. Омбудсманът прогнозира, че механизмът за сътрудничество и проверка на Европейската комисия за България няма да отпадне, тъй като Брюксел няма да се реши да премахне това тежко бреме. На Еврокомисията не й било комфортно, но липсвали аргументи мониторингът да бъде свален.
Омбудсманът защити обаче отказа на управляващите да въведат прекия избор на членове на ВСС от магистратската квота и да променят отново статута му на непостоянно действащ. Пенчев се обяви и за право на кариерно израстване след края на мандата на съдебните кадровици. По думите на Пенчев дали избирането на ВСС ще е с пряк избор или от делегати не е решаващият въпрос. Важното било съветът да остане постоянно действащ и след края на мандата му неговите членове да се връщат на по-високи позиции в съдебната система. Именно по отношение на бонусите омбудсманът заяви, че не разбрал какво е наложило налагането на вето от страна на президента.
Когато ВСС не беше постоянно действащ, членовете се съобразяваха с мнението на тримата големи и отиваха във ВСС само за престиж. Получават си хонорарите, гласуват нещо, което невинаги знаят какво е. Това добре ли е за системата? Постоянно действащият ВСС има много проблеми, но това е единственият работещ модел, който не трябва да се променя. Аз бях един от основните привърженици на идеята за постоянно действащ ВСС, заяви Пенчев.
Кариерните бонуси пък били нужни, за да бъде попълван съставът на съвета с млади, работещи и мислещи хора, а не с такива на пенсионна възраст. Ако нямало стимул за членовете на ВСС, при завръщането си на магистратски длъжности те щели да установят, че колегите им вече отдавна са заминали нагоре. В добавка Пенчев защити и удължаването на сроковете за избор на председатели на двете върховни съдилища и на главен прокурор, но в синхрон с управляващите внесе корекцията, че с избора на тези назначения трябва да се занимава този ВСС, който е в момента, а не да избираме напред.
nbsp;
Докато депутатите разрешаваха проблема с бонусите, двата съдийски съюза се счепкаха по въпроса за конкурсите в съдебната система. В становище до правосъдното министерство, където е формирана работна група по въпроса, сдружението Съдии за единна Европа предложи при формиране на оценката от атестацията на съдиите, прокурорите и следователите да бъде засилена ролята на административните ръководители . Аргументът е, че техните впечатления от работата на магистратите са най-преки. За целта се предлага да бъдат създадени атестационни комисии по места, в рамките на които да се избере състав, който да оценява всеки магистрат поотделно. Съюзът на съдиите в България пък настоява за въвеждане на централизирана система за непрекъсната оценка от страна на ВСС и превръщане на неговата комисия по предложения и атестиране в централен орган по оценяването. Най-изкусително изглежда предложението на съдийското сдружение административните ръководители да свикват събрания по колегии, за да бъде осигурена предвидимост на съдебните актове. По същество това е тълкувателна дейност за уеднаквяване на съдебната практика, каквато върховните съдилища поначало извършват, и не е ясно дали този е начинът тя да стане по-ефективна.
Съдии за единна Европа искат ясни критерии и по-прецизно оценяване на професионалните качества на кандидатите за повишение чрез извършване на събеседване по материята, в която те работят. Предлага се конкурсът за повишаване във върховните съдилища и прокуратури да е по-разчупен – кандидатите да могат да представят собствени публикации по даден казус и да представят теоретична или практическа теза по даден въпрос. Конкурсът за преместване в равен по степен съд трябвало обаче е по-лек от този за повишаване и назначаване, защото обратното водело до дискриминация на магистрати, които се местели по семейни или други причини. Иска се конкурсите да бъдат провеждани два пъти годишно, като се определи минимален и максимален срок за провеждането им.
Съдийското сдружение настоява за критерии за определяне на натовареността на магистратите, на чиято база да се планират щатните бройки. Планирането трябва да бъде включено в нова единна стратегия за съдебната система, която да се изготви от следващия ВСС още в началото на мандата му. За целта се предлага в съвета да се създаден отдел Планиране, който да стъпи върху годишните доклади на съдилищата, обобщени в годишния доклад на ВСС за работата на съдебната система. Повечето от тези предложения на Съдии за единна Европа засягат само вътрешнокариерни детайли на системата и са безкрайно далеч от реформата, която системата заслужава.
