Че инфлацията кълве от храната ни и полива градината на енергийните монополисти, вече няма съмнение. Всеки усеща по джоба си, как тя пришпорва цените нагоре, но как успява да замрази желанието да се вземат кредити знаят най-добре банкерите.
nbsp;
За една година броят на заемите за населението се е свил с около 30 хиляди. Няма данни, които директно да посочат колко точно е намалението на потребителските кредити и колко на ипотечните, но това може да се разбере от някои косвени индикатори.
Общият обем на потребителското кредитиране последната година е намалял с близо 200 млн. лв. и в края на юли е 9.05 млрд. лева. Докато за целия период от юли 2011-а до юли 2012-а ипотечните заеми стоят на равнището от 9.36 млрд. лева. Тоест колкото са погасените задължения на гражданите, толкова са новоотпуснатите кредити.
Така както до 2008-а хората се надпреварваха да ползват заеми за какво ли не – от мобилен телефон, битова техника и мебели до автомобила, така сега дори и платежоспособните българи не щат и да чуят за нови заеми. Но при всеки сгоден случай тичат да погасят предсрочно старите.
Любопитното при потребителските кредити е, че от тях се отказват и по-заможните хора – със сравнително високи доходи и сигурна работа. Това се обяснява с намаления брой на заемите между 5 хил. и 25 хил. лева. Тази група кредитополучатели сега отказва да задлъжнява допълнително. Защо ли? Отговорът е, че вземането на нови заеми излиза твърде скъпо, тъй като лихвите били високи, а останалите разноски по обслужването на кредита – като такси и комисионни, убийствени. Като се вгледа човек в условията на банките, наистина остава с впечатление, че
оплакванията за скъпите кредити
са основателни. Например, ако се абстрахираме от промоциите, повечето банки имат еднократни такси при отпускане на потребителски заем, които варират между 2 и 3% от размера му. При кредит от 5000 лв. сумата е 100-150 лв., а при 10 000 лв. е 200-300 лева. Само като разбере човек, че банката автоматично му прибира въпросните стотачки, му иде въобще да се откаже от кредита.
За да представим коректно картината в потребителското кредитиране, ще сравним не само лихвите, но и годишния процент на разходите по тези заеми сега, преди година и в средата на 2008-а – преди началото на кризата. За да няма неясноти, поясняваме, че годишният процент на разходите, според Закона за потребителския кредит, включва лихвата и всички такси и комисионни, които плаща длъжникът.
Средният размер на
лихвите по потребителски заеми в левове
през юли 2012-а е 11.55 процента. Вярно е, че при всяка банка той е различен, но това е усредненият му размер, който БНБ публикува.
Преди година – през юли 2011-а, тази лихва е била 12.05 процента. А преди кризата – през юли 2008-а, средният лихвен процент по потребителските заемите в левове е бил … 11.66 процента. Може да не е за вярване, но такива са данните на безпристрастната статистика. Защо тогава кредитополучателите сега са по-уплашени от тогава. Най-простият отговор е: поради липсата на перспектива. Само преди седмица изпълнителният директор на МКБ Юнионбанк Мария Илиева заяви, че лихвените равнища по заемите са по-ниски от тези преди началото на кризата. Впрочем от близо половин година насам това твърдят и останалите български и чуждестранни банкови мениджъри. И думите им очевидно не са без основание.
Какво става обаче с годишния процент на разходите (ГПР), който показва
истинската цена на кредита
Защото лихвата може и да намалява, но това не би имало съществено значение, ако таксите и комисионите растат и дори правят кредита по-скъп.
През юли 2012-а средният годишен процент на разходите по потребителските заеми е бил 13.2 процента. Разбира се, има институции, при които той е под 12%, но съществуват и такива, където той отскача и над 18 процента. По правило банките с български капитал предлагат потребителски заеми с по- голямо (ГПР), защото не разполагат с чуждестранни собственици, които да им осигурят евтино външно финансиране при лихва от 3-4% годишно. Само че тези банки не определят пазара на потребителски заеми.
Най-големите играчи
на него са Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка, Райфайзенбанк (България), УниКредит Булбанк и Societe Generale Експресбанк и ПИБ, които са предоставили близо 81% от всички потребителски заеми.
За конкретния годишен процент на разходите решаваща роля имат както видът на кредита – всяка банка има по няколко продукта за потребителско кредитиране, така и срокът за погасяването му. Колкото по-дълъг е той, толкова по-нисък е годишният процент на разходите (ГПР). Това се вижда и от статистиката на БНБ. Според нея ГПР по едногодишните потребителски заеми е средно 27.7%, по тези между една и пет години то пада до 15.12% годишно, а за потребителски кредити над пет години средното ГПР е 11.4 процента.
Но основният въпрос все пак е: повишава ли се общата цена на кредитите за населението. Споменахме, че през юли 2012-а тя е 13.2 процента. Година по-рано е била 13.63%, а през юли 2008-а – 12.26 процента. С други думи, потребителските заеми са поскъпнали с около 1% през периода на кризата. Вярно е че през 2008-а е имало месеци – като ноември и декември, когато ГПР е бил по-висок от този през юли 2012-а, но като цяло
кредитите за населението винаги са по-скъпи
nbsp;
Кризата обаче изяде доходите на българите и именно затова те се въздържат да вземат нови заеми. Хората с пари предпочитат да пестят – нищо че могат да обслужват заемите си. Целта им обаче е да увеличават депозитите си, защото са в стрес дали утре няма да загубят работата си. Всеки разумен човек си дава сметка, че стигне ли се до такава ситуация, възможностите са две: или спестяванията му бързо да се стопят, или да спре да погасява дълговете си към банката със съответните неприятни последствия от това. Това обяснява защо няма наплив за нови потребителски заеми и скоро няма да има, ако цената им междувременно не падне. Според изпълнителния директор на ОББ Радка Тончева банките са наясно със сегашната ситуация и заради това бавно ще намаляват цената на потребителските заеми. Този процес обаче ще върви паралелно и със свиване на лихвите по депозитите. Няма друг начин. Не е реалистично да имаме скъпи привлечени средства, а кредитите да поевтиняват, коментира Тончева.
Главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова пък смята, че в сегашната ситуация цената на потребителското кредитиране въобще не е висока. За старите и коректни клиенти ние имаме специални програми, по които те могат да получат заеми при по-ниски цени, и постоянно развиваме тези услуги. Проблемът е, че хората, които могат да си позволят нови кредити, просто не искат да го правят, каза Маринова.
Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на Пощенска банка, пък е на мнение, че лихвите вероятно ще продължат бавно да се понижават. Не мога да твърдя обаче, че това ще се случи с таксите и комисионите. Прогнозата за тяхното движение изисква много задълбочен анализ, заяви Димитрова.
Така въпреки оптимистичните очаквания реалността сочи, че хората не бива да се надяват на чувствително понижаване на цената на кредитите. За да се случи подобно нещо, или средните лихви по депозитите трябва да паднат под 4% годишно, а в момента средното им ниво е 4.8-4.9%, или пък в банковата система да почне да влиза външен евтин финансов ресурс от по 2-3 млрд. лв. годишно.
Най-сигурният начин потребителското кредитиране да се отпуши обаче е безработицата да намалее и доходите на населението да се увеличат. Тогава хората ще имат по-добра перспектива и ще започнат да вземат заеми, за да купуват нови стоки. И това ще се случва дори и при сегашните цени на потребителските кредити. Но подобно оживление е въпрос на държавна, а не на банкова политика, каквато очевидно отсъства от програмните обещания на политиците!
