Кой папка от парите на ОПАК?

Migration Image

Управниците продължават да подценяват парите по оперативната програма Административен капацитет (ОПАК), предназначени да елиминират армията от бюрократи в страната. Дори и малкото усвоени средства, които би трябвало да помогнат за повишаване на знанията на чиновниците и намаляване на административните пречки пред гражданите, се харчат за недобре функциониращи системи и обучения. По всичко личи, че държавата като цяло не проявява голям интерес към модернизацията на структурите си.

Година преди края на сегашния програмен период и напук на уверенията на властта за големи скокове при усвояването на парите от еврофондовете нещата не изглеждат никак оптимистично. До края на ноември по Административен капацитет са разплатени реално 37.2% от целия бюджет (който е 353.5 млн. лв.), или общо малко над 131.4 млн. лева. Според заместник-министъра на финансите Владислав Горанов обаче тази оперативна програма е с най-добрия баланс между договорените и реално изплатените средства.

Доколко подобни определения са уместни, е доста спорно. Още повече че сред лидерите в използването на европарите по тази линия е закритото още през 2009-а Министерство на държавната администрация и административната реформа, както и Институтът за европейска интеграция. Само за две години и половина – от края на 2007-а до средата на 2009-а, оглавяваните тогава от Николай Василев институции са успели да лапнат над 30 млн. лева. С такава бързина могат да се похвалят малко държавни структури, макар че задължително трябва да направим уговорката, че към днешна дата е пълна мъгла как усвоените по онова време пари са се отразили върху работата на сегашната администрация.

С голям принос в случая е и самият Министерски съвет, който с осем проекта е взел около 30 млн. лева. А други 11.5 млн. лв. са отишли при служителите във финансовото министерство.

С ударни темпове работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което изпълнява три проекта за общо 31.6 млн. лева. Средствата са предназначени за създаването на прословутото е-управление, което би следвало да заработи от средата на следващата година. Поне на този етап някакъв видим ефект няма, но от апетитните държавни поръчки спечелиха няколко компании.

С мотива, че е необходимо да приспособят системите си за въвеждането на електронните услуги, отделните министерства харчат допълнителни милиони по Административен капацитет, и то за дейности, които уж вече са поръчани в пакета за цялото е-управление. А колкото до повечето общински ръководства, те откровено са далеч от предстоящата електронна революция.

Тъй като стартът на е-правителството се забави с години, управляващите си намериха оправдание – ограниченият човешки ресурс и сложните нормативи и правила в страната. Австрийските текстове за е-управление например са написани на девет страници, а българските са с обем от над 170 страници, което на практика възпрепятства неговото пускане, посочи при представянето на годишния отчет на програмата Административен капацитет заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов. Затова сега с европейски пари се правел нов критичен анализ на закона, който да го направи разбираем и работещ. А досега?

Държавата ще има сериозни проблеми, ако през втория програмен период не продължи да доразвива изградените системи по Административен капацитет, признава Борисов. Само че след 2014-а такава програма няма да има и никой не казва как ще се финансира електронното управление занапред.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст