Любовта на предприемачите към банките се охлажда стремглаво през последните няколко години. Те твърдят, че кредиторите ги дерат с високи лихви, не проявяват разбиране към проблемите им и не желаят да финансират развитието на бизнеса им. Банкерите, естествено, отричат, повтаряйки безспир, че не са луди да гонят платежоспособните си клиенти. Нещо повече – опитват се да помогнат на всяка компания, която има потенциал да оцелее в сегашната тежка конюнктура. Но изрично подчертават, че не са склонни да дават заеми на дружества, които според всички сметки не могат да ги обслужват дори и при нулева лихва. Банковите мениджъри подчертават, че когато се обсъждат договори за заеми – както с фирми, така и с граждани, водещо при вземането на решение да бъде ли отпуснат кредитът, вече не са обезпеченията, а има ли кандидатът достатъчно приходи, за да го обслужва.
Другият важен момент в кредитирането е, че заради несигурната икономическа конюнктура практиката да се предоставя проектно финансиране бе силно ограничена. Става дума за инвестиционни заеми със срок на погасяване от 10-15 години, при които погасяването на главницата настъпва едва след като инвестицията е направена и започне да носи приходи на фирмата кредитополучател. Такива финансирания вече се отпускат само на стари клиенти на банките, с големи обороти и с утвърдени търговски позиции на пазара.
Разказваме всичко това по повод на едно оплакване, което изпрати в редакцията управителят и собственик на Керамика Летница ЕООД Георги Георгиев. Той негодува, че Пощенска банка не желае да му отпусне
инвестиционен заем от 1.2 млн. лв.
за да довърши и пусне в експлоатация керамичен завод в Летница. Причина за това била кредитна инспекторка , която по думите на жалбоподателя правела всичко възможно, за да възпрепятства изграждането на завода. А той щял да предложи 250 работни места и да произвежда 30 млн. броя тухли годишно. Оплакването е пратено и до централата на банката, и до почти всички медии, а също до Народното събрание, до президента на Република България, до Министерския съвет, както и до Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За проблема си Георгиев е информирал също БНБ и Европейската банка за развитие, без да уточнява за коя от трите европейски кредитни институции става дума – ЕБВР, Европейската инвестиционна банка или Банката за развитие към Съвета на Европа. Георгиев смята, че с проблема му трябва да се занимава и Европейската централна банка, което обаче прави протеста му доста несериозен. Но да приемем, че човекът не е наясно (а и не е длъжен да знае) коя европейска финансова институция какви правомощия има по отношение на България.
Но от жалбата му се вижда, че
не познава и механизма
по който банките решават дали да одобрят, или да отхвърлят едно искане за заем. Трябва да е кристалноясно, че това не зависи от един-единствен служител на банката, нито от експерт, нито само от изпълнителен директор. Решението дали да бъде отпуснат един бизнес кредит, или не е плод на колективен труд, в който участват членовете на няколко комисии в банките. Служителите в търговските отдели са натоварени със задължението да съберат всички необходими документи по искания заем – обосновка и бизнес план, баланси и отчети на фирмата, проверка на кредитната й история, активи, които могат да бъдат приети като обезпечения, и оценка на ликвидността им. В нея се включват имоти, договори с клиенти за доставка на продукция, налични парични средства и други подобни. Целият този наръч от документи отива в комисията по оценка на риска в банката, която изготвя становище дали кандидатът за заем има възможност да го обслужва и какви са рисковете той да се затрудни при плащанията. Рисковете може да са всякакви – лихвени, валутни, пазарни, оперативни… Становищата си двете комисии защитават пред кредитен комитет, който преценява всички за и против искането за кредит и на свой ред дава предложение дали той да бъде отпуснат, или не. Отказът на комитета да се предостави конкретен заем може да бъде обжалван от клиента. Ако го направи, искането му за кредит отново преминава през описаната процедура, като от предприемача се изисква допълнителна бизнес информация.
Докато проучвахме случая на нашия читател, научихме, че Пощенска банка е отказвала на няколко пъти на Керамика Летница ЕООД да я финансира. По наша информация аргументите да бъде отхвърлено искането на Керамика Летница са няколко. Нека читателите ни преценят дали те са основателни. Първо, иска се
заем със срок от двадесет години
Направихме проучване в няколко големи банки и разбрахме, че инвестиционни кредити с подобен срок не се предоставят на фирми. Максимално приетият е петнадесет години. Банкерите се въздържат да отпускат по-дългосрочни заеми с обяснението, че производството не е достатъчно рентабилно и съществува сериозен риск (при негативна промяна в конюнктурата), компанията да стигне до невъзможност да обслужва задълженията си.
Освен това
оценката за паричните потоци
които реализира нашият търговец, не е в негова полза. Георги Георгиев наистина е отколешен и при това добър клиент на Пощенска банка. Той неколкократно е вземал заеми от нея и ги обслужва. От документите, които ни е изпратил, става ясно, че в тези случаи става дума за значително по-малки суми – общо около 170 хил. лв., които са предназначени за закупуване на стоки и за изграждане на малки станции за газ. Бизнесът на Георгиев и на фирмата му не показват, че той разполага с чисти приходи, които биха му позволили да обслужва кредит от 1.2 млн. лева. Неговата убеденост, че парите за погасяването му ще дойдат от работата на завода за тухли, въобще не вдъхновява банката. Нейните експерти смятат, че ако тя отпусне заема, ще има период от поне година, докато заводът заработи на пълни обороти и постигне приходи от дейността си, достатъчни да започне да погасява кредита. Пак опираме до т. нар. проектно кредитиране, което банките престанаха да предоставят, откакто започна кризата. То може да бъде осъществено само ако клиентът ползва финансиране от фондове за рисков капитал или пари по европейски програми за насърчаване на малкия и средния бизнес.
Освен това няма никаква гаранция, че предприятието ще може да реализира продукцията си. Това не би било проблем, ако все още сме в период на ръст на жилищното строителство, но сега ситуацията е точно обратната. Направихме си труда да се запознаем с финансовите резултати и
състоянието на няколко фирми за производство на тухли
които ще са естествен конкурент на предприятието, което иска да построи Георгиев. Фирмата Керамика Плиска АД, за която стана въпрос в предния брой на вестника по друг повод, го е закъсала до степен, че не може да обслужва редовно задълженията си към Хипо Алпе Адрия Лизинг, на който дължи 6.77 млн. евро. Поради тази причина по искане на лизингодателя съдия-изпълнител е обявил за публична продан хотел, заложен в полза на Хипо Алпе Адрия Лизинг.
Друга компания за производство на тухли – Банлар ЕАД, е обявена в несъстоятелност през 2011-а с начална дата на неплатежоспособността през 2009-а.
Три дружества, притежаващи заводи за производство на тухли – Керамик ГТ, Кераминженеринг и Керамат, пък отчитат за 2011-а (отчетите и балансите им за 2012- все още не са качени в Търговския регистър)влошаване на финансовите си резултати – значително намаление на приходите от продажби, увеличаване на материалните запаси, намаляване на рентабилността… Тези примери и данни рисуват една твърде негативна картина в бранша, на фона на която се прави оценка за възможностите на един нов завод да пласира продукцията си и да реализира приходи. Безспорно инспекторите в банката са ги взели предвид, когато са оценявали проекта на Георги Георгиев и искането му за кредит. Бизнесменът също би трябвало да е наясно с тези факти и да ги оцени внимателно, преди да пише жалби до кого ли не, че Пощенска банка и по-точно един неин служител целенасочено не одобрява искането му за заем.
