Паричните стратези на Федералния резерв като цяло одобряват плана на банковия шеф Бен Бърнанке да започне да намалява месечните покупки на облигации към края на годината, става ясно от резюмето на последното им съвещание на 30 и 31 юли, публикувано на 21 август. В момента щатската централна банка купува всеки месец книжа за грубо 85 млрд. щ. долара и в резултат балансът й се е раздул до рекордните 3.65 трлн. щ. долара. А дебатът кога точно ще започне съкращаването му дестабилизира финансовите пазари по света.
Почти всички членове на паричния комитет на Федералния резерв са съгласни, че незабавна промяна в количеството на купуваните активи с цел стимулиране на щатското стопанство не е подходяща. Някои пък са наблегнали, че са необходими търпение и оценка на още данни за икономиката, преди да се смени курса. Или, както обобщават експерти, нищо в публикуваните откъси от дебатите на централните банкери не говори, че ограничаването на паричните стимули ще започне още през септември.
Екип на Федералния резерв
продължава да обсъжда различни инструменти, чрез които да бъде изтеглено огромното количество пари в щатската икономика. Същевременно щатските парични експерти потвърдиха обещанието си от 31 юли да продължат да купуват облигации, докато не видят убедителни доказателства за съществено подобрение на пазара на труда.
През последните шест месеца наетите по трудов договор служители (без селското стопанство) са се увеличавали средно с по 200 хил. души месечно срещу 141 хил. през предишния шестмесечен период. Безработицата през юли пък е паднала до 7.4% (от 7.6% през юни) и е най-ниска за последните повече от четири години. Броят на молбите за обезщетение при безработица е най-нисък от края на 2007-а, а уволненията са редки, защото работодателите имат нужда от работна ръка за изпълнение на по-големия обем поръчки и продажби. Всичко това говори за убедително подобрение на пазара на труда.
Нагоре вървят и цените на жилищата, като през юни те са се повишили с нови 0.7% спрямо май и със 7.7% на годишна база. Ценовият ръст изкарва повече продавачи на пазара, откъдето преди пет години тръгна световната финансова криза.
Секторът на услугите на еврозоната отново е в подем
след продължителната рецесия. Индексът, който следи активността в тази сфера, се е изкачил до 51 пункта през август след 49.8 през юли, което се случва за първи път за последните 19 месеца. Да припомним, че всички стойности над 50 показват растеж на съответния бранш. Общият индекс, отчитащ продукта в сферата и на услугите и на производството, се е повишил от 50.5 на 51.7 пункта през август – втори пореден месец на растеж.
Най-голям принос за възхода има Германия, чийто индекс на услугите е достигнал 52.4 точки през този месец, а на производството – 52 пункта.
Окуражителните новини от Европа последваха данните от Китай, показали неочакван ръст на производството през август – пореден сигнал, че второто по големина стопанство в света се засилва след две поредни тримесечия на охлаждане.
Положителни новини изпращат и Мадрид и Рим. Испания е понижила търговския си дефицит до 27.5 млн. евро през май срещу 1.6 млрд. евро през април, след като през март постигна първия си търговски излишък от въвеждането на еврото през 1999 година. Италия пък отчете петия си пореден месец с търговски излишък през юни.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата леко се охлади. Средният дневен валутен оборот бе в размер на 1862 млн. евро (3643 млн. лева) срещу 2037 млн. евро (3979 млн. лв.) през предишния отчетен период. Делът на щатските долари от купената и продадена валута бе 1 процент.
