Търговците на лекарства очевидно са решени да използват всички възможни хватки, за да спасят бизнес, в който по неофициални данни се въртят към 300 млн. лв. годишно. Първоначално камбаната на частните им интереси би „Движение България на гражданите“. Оттам поискаха от президента Росен Плевнелиев да наложи вето на текстовете от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които регулират паралелния износ на медикаменти. Ще припомним, че основната цел на поправките е да се спре износът на лекарства, когато това заплашва да доведе до изчерпване на партидите за българския пазар, застрашаващо живота на пациентите. По същество фирмите, които правят паралелен износ (официално на стойност 85 млн. лв.), занапред трябва да уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата за вида и количеството на изнасяните от тях медикаменти. От своя страна здравното министерство в 30-дневен срок е длъжно да провери дали лекарствата, които се препродават зад граница, не са кът на нашия пазар и съответно да даде зелена светлина на операцията или да я забрани.
Тази наглед безобидна и абсолютно законна схема за контрол обаче очевидно застрашава големи бизнес интереси. И прекупвачите бързо си намериха могъщи съюзници. След извънпарламентарната подкрепа лично Плевнелиев взе присърце каузата им и наложи вето върху разпоредбите в норматива, които въвеждали „рестриктивен режим“ върху износа. Президентът се позова на чл.36 от Договора за функционирането на Европейския съюз, при все че той регламентира тъкмо случаите, при които всяка страна членка може да налага търговски ограничения.
Междувременно продължи офанзивата на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства. Организацията от публично неназовани членове доведе представители на Европейската асоциация на фармацевтичните компании и Германската асоциация на паралелните износители, които да ни предупредят, че заради поправките в закона ни грози наказателна процедура от Европейската комисия. Случайно или не, Германия е държавата, към която се отправя най-голяма част от паралелния износ. Триото цитира резултати от проучване, в което се твърди, че в 67% от българските болници няма липса на лекарства, а в останалите недостигът се дължи на проблеми с регистрацията на медикаментите или спрян внос. Дори да е така, това е само едната страна на медала. Другата е – какво се случва на аптечния пазар, който остана извън обхвата на норматива?
Паралелните износители извадиха като жокер от ръкава си и позабравената Гергана Паси, която бе министър по европейските въпроси в правителството на тройната коалиция. От позицията на последна инстанция тя констатира, че от европейска гледна точка сегашните промени нарушавали свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар на ЕС и отваряли врата за корупция. На практика Европейската комисия е сезирана по въпроса, но президентското вето бави отговора й, тъй като – каквито и да било, наказателни процедури се налагат само за вече влезли в сила актове. Тоест твърде рано е да се раздават присъди.
Законодателната страна по случая също има солидни аргументи. Проектът за поправките беше внесен от Нигяр Джафер и депутата от „Коалиция за България“ Емил Райнов с мотива, че паралелният износ е една от причините за недостига на лекарства за онкозаболявания, диабет, епилепсия и Паркинсон на нашия пазар. Джафер се позовава на конституцията, упълномощаваща държавата да осъществява контрол и да предприема ограничителни действия във връзка с търговията на лекарствени продукти. Председателят на здравната комисия твърди също така, че това се прави, когато недостигът на даден медикамент може да застраши здравето на гражданите, а в Директива 83 от 2001 г. на ЕС е казано, че на първо място е защитата на здравето и интересите на общността. Джафер отбелязва и че законът не застрашава свободното движение на стоки, а България не е единствената европейска държава, наложила подобни рестрикции. По думите й: „Гърция забрани износа на 80 медикамента с един-единствен акт, докато режимът, който се предлага тук, не е толкова драстичен и засяга само лекарствата от Позитивния лекарствен списък, заплащани на 100% от здравната каса.“
Колкото до 30-дневния срок, Джафер заяви, че е нереалистично той да бъде намален, защото през този месец Министерството на здравеопазването и здравната каса ще проверяват обема на износ, за да не се допусне недостиг.
Въпросът бе осветлен и от председателя на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов. Той призна, че има „сив сектор“ на пазара, защото голяма част от препаратите се изкупували през аптеките, но това няма как да бъде установено. Според него въпросът за паралелния износ на лекарства се поражда от постоянния административен натиск за намаляване на цените им, който кара все повече търговци да изнасят в чужбина. Аптекарите смятат, че проблем с паралелния износ съществува, както и основание да се регулира бизнесът. Костов обаче е на мнение, че законът трябва да залага истински критерии за наличност на медикаментите и за степен на държавна регулация. „В други държави, като Гърция и Румъния, има подобно законодателство. То наблюдава пазара и при проблем с количествата съответната държава се намесва“, казва фармацевтът. Всъщност точно това иска да направи и българското правителство. Но май настъпи по мазола грешните хора.
