Експерти на МВФ установили, че големите кредитори от еврозоната са ползвали публични средства в размер на 300 млрд. щ. долара четири години години след избухването на световната финансова криза. Това ставало ясно от ниските разходи за финансиране през 2012-а, включително на френската "БНП Париба" и на италианската "Уникредит". За сравнение, щатските банкови групи от калибъра на "Джей Пи Моргън Чейз" и "Ситигруп", са получили правителствена подкрепа от 70 млрд. долара, пише в публикувания на 31 март Доклад за световната финансова стабилност на Фонда. По-високите равнища в еврорегиона се дължат отчасти на кризата на държавния дълг от 2011-а – 2012-а, заключават икономистите от Фонда и подчертават, че субсидиите са намалели към края на 2012-а.
Държавните инжекции са потвърдили очакванията на инвеститорите, че правителствата няма да позволят на едрите кредитори да фалират под натиска на финансовите проблеми, произтичащи от кризата. Същевременно обаче те са създали и цял куп проблеми: асиметрични пазарни полета, поемане на прекалено висок риск и огромни разходи за публичния сектор. МВФ използва "находките" си, за да упражни по-голям натиск за премахване на привилегиите точно когато световните регулатори бързат да приключат до ноември изработването на пакета от мерки, които да не дават възможност на банките да растат прекалено и с това да създават системен риск.
Държавната финансова "патерица" е достигнала до 110 млрд. щ. долара и във Великобритания и в Япония. Тези стойности са изчислени за кредиторите, които базелският Борд за финансова стабилност определя като "системно важни за световната финансова система институции".
В обзора на Фонда е направена и отделна оценка на влиянието на субсидиите върху разходите за привличане на финансиране. През 2013-а тази публична подкрепа е понижила цената на финансовия ресурс с поне 15% в САЩ, с 60% във Великобритания и в Япония – с 60% и с цели 90% в еврозоната.
