Въпреки оптимистичните прогнози за развитие на икономиката, през 2013 година почти половината българи са живели в лишения. Това показва годишният доклад на Института за икономически изследвания към БАН за икономическо развитие и политики в страната. Според него между 41 и 44% от хората се лишават да купят средно между 4 и 9 възможни продукта, включени в запитването.
По този показател България е сред страните от ЕС сс сравнително високо равнище на бедност. През последните години статистиката отчита, че в риск от бедност живеят 20-22% от населението. За сравнение, в ЕС застрашени от бедност са 16-17 на сто. Сред най-рисковите групи, които са в риск от бедност, са нискообразованите граждани, безработните, живеещите самостоятелно и родителите, които живеят със зависими деца.
В същото време през 2013-а заетостта в страната продължила да намалява. Важно е да се отбележи обаче, че за разлика от 2011 г. и 2012 г., когато заетостта е намаляла редно с по 2.5%, през миналата година броят на заетите е намалял само с 0.5 процента. Прогнозите за 2014 г. са за увеличения в дела на заетостта, макар и минимални.
Експертите отчитат, че минималния спад в заетостта и очакванията за покачването и от догодина се дължат на икономическата активност на населението, както и на активните мерки на правителството към пазара на труда, които са насочени към най-уязвимите групи.
През миналата година е отчетено забавяне в темповете, с които нараства минималната заплата. Като причини за това експертите отчитат три фактора: съществуващата икономическа несигурност и липса на предсказуемост; ниска инфлация в страната, която през последните месеци стана и дефлация; преструктурирането на заетостта, като 2010 г. и 2011 г. бяха съкратени от работни места с ниска квалификация и нископлатени.
Оказва се, че страната ни е сред държавите в ЕС, която поражда най-големи проблеми, от гледна точка на критериите на кохезионните политики на общността. Така през последните десет години неравенствата между регионите в страната нарастват с 44.7 процента. За сравнение – в Румъния, която бе приета в ЕС заедно с България, резултатът е 10 на сто. Най-уязвим е Северозападният район, който е най-изостаналият не само за България, но и в цяла Европа.
Според доклада през последните 40 години неравенството в България нараства, като след 2008-а този показател бележи лека тенденция към снишаване.
