Предизборна треска тресе иначе деполитизираната Държавна агенция „Национална сигурност“. Два месеца преди предсрочния вот агентите са се разделили на два лагера, които стискат палци за основните противници на изборите. Едните викат за ГЕРБ, а другите – за досегашните управници. Прогерберски са настроени агентите, които преди година кабинетът на Пламен Орешарски насила вкара в агенцията, закривайки бившата мегадирекция „Борба с организираната престъпност“ в МВР. Другите пък са всички останали, които благославят първата тройна коалиция между БСП, НДСВ и ДПС за това, че през 2008 г. ги извади от мизерното МВР и им даде по една пълна шапка с пари като служители в новата агенция.
Масло в предизборния огън, на който се пържат агентите, наскоро наля бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. На кръгла маса, организирана от неговата партия по въпросите на сигурността, той заяви, че всички полицейски дирекции трябва да бъдат на едно подчинение и нямат нищо общо с контраразузнавателните, както наблюдаваме в момента в ДАНС. Той визира бившата Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, която през лятото на 2013 г. безславно беше закрита и се вля в ДАНС. Както е известно, още при появата на тази идея ГЕРБ скочи, като обяви, че това няма да доведе до положителни резултати нито в борбата с организираната престъпност, нито в специфичната област на контраразузнаването.
Един от бившите заместници на Цветанов – Веселин Вучков , обясни още тогава, че заличаването на ГДБОП ще срине дейността на специализираната прокуратура. Спецпрокуратурата заработи от 1 януари 2012 г., след като мнозинството на ГЕРБ в 41-вото Народно събрание предложи и прие съответните поправки в Закона за съдебната власт. Така беше регламентирано, че спецобвинението ще работи по дела за образуване, ръководене или участие в организирана престъпна група по чл.321 от НК и за участие и ръководене на организация или група, която сключва сделки или извлича облаги чрез сила или страх – чл.321 от НК.
Промяната в Закона за съдебната власт, довела до появата на спецпрокуратурата, предизвика и паралелно раздвижване в ГДБОП. Там бе ситуирано звено от разследващи полицаи, подбрани след специални конкурси, за събиране на доказателства за новата специализирана прокуратура. Това беше т.нар. отдел „Специализирано разследване“ в антимафиотската дирекция.
След вливането на антимафиотите в ДАНС действително се получи известен срив в работата на спецобвинението. В отчета му за дейността през 2013 г. например беше записано, че в сравнение с 2012 г., когато прокурорите са работили по 391 преписки, през следващата година разследванията срещу организирани престъпни групи (ОПГ) са спаднали почти с 40 на сто. Възможно обяснение за това е реформата в МВР и в ДАНС през 2013 г., се казваше в отчета.
Спецпрокурорите отчетоха също, че сливането се е отразило и върху движението на досъдебните производства. На друг разследващ орган, в случая на ДАНС , са прехвърлени 104 производства, вече възложени на МВР и съответно на ГДБОП. Прави впечатление и фактът, че в класацията на делата за организирани престъпления има промяна – след сливането на антимафиотите и агентите на първо място изскачат делата за групи, занимаващи се с кражба на ДДС, докато разследванията за трафик и разпространение на наркотици, които традиционно са били на върха, слизат по-надолу.
Дори и лаиците са на мнение, че техническото сливане на чисто полицейска с контраразузнавателна работа не отговаря на познатите европейски и световни стандарти. В учебните пособия за контраразузнавателната дейност се посочва, че щатните служители обикновено се делят на две основни групи – открито действащи и засекретени. Открито действащите ползват служебни карти и имат определени от закона правомощия да наблюдават лица, обекти и дейности, свързани с опасности за националната сигурност, да привличат граждани за доброволно сътрудничество, да използват специални разузнавателни средства и други. Засекретените служители на свой ред са три групи: оперативни работници, които действат под прикритие, служители на оперативно-техническите служби и оперативни работници, които изпълняват задачи по разкриване и пресичане на извършвани посегателства срещу сигурността.Според направлението, по което работят, служителите са разпределени в политическото, военното, икономическото и научно-техническото разузнаване.
В момента към всички тях са прибавени и оперативните работници от бившата ГДБОП по направленията, в които действаше бившата дирекция – наркотици, терор, икономическа престъпност (т.нар. бели якички ), корупция, трафик на оръжие, трафик на хора и т.н. – тоест всичко, което илюстрира и дефинира термина „организирана престъпност“.
Допирните точки на ГДБОП с ДАНС са много малко. Дирекцията е органически свързана с националната полиция, с институциите на МВР, с експертизите, които прави МВР, така че „преливането“ й към ДАНС е, като да смесиш олио и вода, обявиха спецовете от ГЕРБ.
Очевидно ако партията на Бойко Борисов спечели убедително изборите през октомври, ДАНС пак ще преживее отделяне на олиото от водата. Този път „алхимиците“ от ГЕРБ със сигурност ще бъдат безкомпромисни, защото си спомнят историята около зачеването на агенцията и скандалите при появата й на бял свят. Хъсът им за драстични промени ще е още по-голям и заради все още пресния спомен за избора на скандалния депутат от ДПС Делян Пеевски за шеф на агенцията. Цветанов сигурно и до ден днешен подрипва насън, когато му се явява образът на Пеевски, надвесен като градоносен облак над микрофона в парламентарната зала при това гласуване.
Това означава пренаписване на закона за агенцията и поне на още петдесетина нормативни документа, за което се иска доста време. Бившият силов вицепремиер Цветан Цветанов обаче демонстрира завиден оптимизъм, досущ като своите политически опоненти, които още веднага след формирането на коалиционното си мнозинството в 42-рия парламент извадиха от ръкавите си готови законопроекти за ДАНС и за ръководството му. Изглежда, Цветанов също не си е губил времето, прекарвано напоследък между партийната централа и съдебната зала, и е успял да открадне ценни часове, за да работи над законите, регламентиращи сектор „Сигурност“. На кръглата маса преди седмица той се изпусна, че ГЕРБ много иска да се приемат законите за разузнаването, за военната информация и устройствения закон за специалните служби. И почти всички секторни програми вече са в напреднал етап на подготовка.
Говорейки за спецслужбите, Цветанов не изпусна от погледа си и навършилата една година Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО). Но очевидно герберите ще запазят самостоятелността на агенцията, което няма да им пречи да контролират и да насочват дейността й в желаната от тях посока, когато се настанят в изпълнителната власт. Те обаче предвиждат да променят нещо, за което още през 2008 г. бившият премиер и лидер на ДСБ Иван Костов говореше при приемането на закона за ДАНС: „Най-бедната държава в Европа сега ще издържа две министерства на вътрешните работи – а едното ще шпионира другото“. Костов се оказа прав. Бившите управляващи от тройната коалиция „БСП, ДПС, „Атака“ обаче безочливо редактираха думите му, като обявиха, че МВР и ДАНС взаимно ще се контролират чрез… паралелните си звена за подслушване. Те допуснаха очевидно дублиране на тази специфична дейност, като позволиха агенцията да има своя спецдирекция за подслушване, въпреки че формално вече съществуваше самостоятелната ДАТО. Отнемаме разследващите и полицейски функции на ДАНС, извеждаме звеното за СРС от агенцията и го вливаме в ДАТО, така в кратце Цветанов обрисува бъдещето на агентите.
Няма как при така заявеното намерение тях да не ги тресе треска. На хоризонта се задава поредна реформа, която освен орязване на функции и правомощия, ще подкастри и бюджета на агенцията. А бившите антимафиоти, сънуващи главната си дирекция като мегаструктурата, пред която трепереха мафиоти, бели якички и политически опоненти, само могат да потриват ръце. Но – айде на избори!
