С извънредна държавна субсидия в размер на 8 млн. лв. отвърна служебният кабинет на стачката на надзирателите. Сумата беше гласувана в сряда (3 септември) само два дни след протеста на служителите в местата за лишаване от свобода, които изляха недоволството си пред Министерството на правосъдието. Парите ще отидат обаче не за увеличение на заплати и за надбавки, а за покриване на неотложни нужди по издръжката на затворите и на следствените арести. Средствата ще покрият натрупани задължения за лекарства, за консумативи, за медицинското обслужване и прехрана на осъдени и задържани. Предишното правителство така и не одобри извънреден транш, въпреки че имаше опасения от спиране на електричеството заради неплатени сметки. Отпусната сума била абсолютен минимум на фона на поисканите още през юни 14 млн. лв., които също не бяха отпуснати. В тях бяха включени и 700 000 лв. за плащания към персонала.
Проблемът с парите за местата за лишаване от свобода накара служебния правосъден министър Христо Иванов да лавира, за да избегне протестните действия. Въпреки че не успя, напрежението ще бъде потушено поне временно. Преди няколко дни Иванов даде срок от една седмица на началниците на затвори да проведат срещи с представителите на Синдиката на служителите на затворите в България. Наред с въпросите за повишаване на сигурността, за подобряване на битовите условия, привличане на частния сектор в инвестиционни проекти и подготовка за участие в европроекти, беше обсъдена и темата за връщане на 24-часовите смени за работа на надзорно-охранителния състав. Това е едно от основните искания на надзирателите, след като този режим беше заменен с 12-часов от предишното ръководство на министерството.
Ръководството на министерството даде и знак, че прави необходимото за увеличаване на заплащането с уговорката, че за това са необходими нормативни промени, възможни при наличие на парламент. Дадени бяха разяснения по основните искания на надзирателите и всичко звучеше в тяхна полза. Във връзка с влизането в сила на новия Закон за МВР, с който заплатите на надзирателите се приравняват с тези на служителите във вътрешното ведомство, министерството поиска разчети и увери, че работна група пише необходимите за прилагането му подзаконови актове. Синдикалистите бяха успокоени, че ведомството ще спазва новите правила за индексиране на работните заплати с инфлационния индекс, за заплащане на добавки за нощен труд и на времето на разположение. И че ще бъдат изравнени порционите и допълнителните плащания за специфични условия на труд с тези в МВР и за диалога с надзирателския синдикат съгласно подписаното между него и министерството споразумение за сътрудничество. Колкото до продължителността на смените – беше обещано въвеждане на смесен режим.
Спешната маневра на министерството не можа обаче да предотврати протеста и виковете „Оставка!“ накараха служебния министър да смени тона. При размяната на реплики пред ведомството той даде да се разбере, че връщането на 24-часовите смени като правило няма да се случи, защото ще постави страната в неудобна позиция пред Европа. Той имаше предвид продължилите няколко години критики от Съвета на Европа чрез комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне към лишените от свобода. Основният мотив на надзирателите да недоволстват от съкращаването на продължителността на смените е, че повечето от тях пътуват отдалеч и транспортните им разходи набъбват. Според запознати по-съществен е обаче доводът за разпокъсване на времето, което затруднява тези държавни служители да си докарват допълнителни доходи и с други дейности.
В крайна сметка служебният кабинет е в изгодна позиция, тъй като изброи направления, по които работи, обеща повече пари и отпусна средства за най-необходимото. Парите ще трябва обаче да дава следващото правителство, наследявайки хроничния недоимък в системата на затворите. А прилагането на европравилата във всички направления се нуждае от многомилионни инвестиции, които остават за далечното бъдеще. И това е в тон с наказателната политика на държавата.
