Това е изконната българска психология – страхът да не се уплашим. Тоест, вглъбени в пъпа си, да не се обезпокоим ненужно.
Затова мисленето ни е позитивно: „Точно на нас ли ще се случи“.
Ако къщата ти е с гредоред и е под стената на язовира – „Точно на теб ли ще се случи?“
Ако караш пиян – „Точно на теб ли?“
Ако не ходиш на задължителни профилактични прегледи – „Точно на теб ли ще се случи?“
А после като приливната вълна отнесе покрива ти, сгазиш дете или ти открият рак? „Така е било писано.“
Това е то превантивно мислене.
Затова само у нас и в Черна гора съм виждал пътен знак „Внимание, падащи камъни!“ Чужденците настръхват, като го видят, чудят се да минават ли, или да свърнат по друг път. Те, горките, не могат да проумеят как така е път като път, пък има знак, че скални отломки могат да те разплескат на него. Тази табела е знакова за превантивното мислене на по-високо ниво – местна власт и органи, контролиращи движението по пътищата. И те така си викат: „Точно на нас ли пък ще се случи“. Плюс това – „Предупредили сме ги – да се оправят!“
Българите се приемаме като ХОРА НАД ТЕЗИ НЕЩА, богопомазани богочовеци. Живеем си като птички Божи, предпазвайки мисълта си от обременеността на разума. Докато ни сграбчи Черната котка.
На обществено ниво – нищо по-различно. На кого му пука, че речните корита са сметища, че децата ни пушат заедно с учителите си, че сме първи по смъртност и по тъпотия?
Истинските проблеми се прикриват с монашеска свенливост. И не само това – активно ни се насаждат парапроблеми и псевдотеми, които да ги замъгляват, притъпяват, обезличават.
Някой нещо да е казал по глобалния проблем с „Ислямска държава“? Та тя е само на 30 часа път от София, територията й вече е колкото две Българии, огромните вълни от бежанци вече заляха Турция. Каква е позицията ни, как ще се включим – с оръжие, с наемници, със заклеймяване на терора. Или с още 131 км телена ограда към досегашните 30 на турската граница – срещу бежанците от югоизток.
Злощастните кюрди, които геройски бранят териториите си, вече били поискали да лекуваме техни ранени бойци. Ние ще им отговорим ли нещо?
Или, „абе точно на нас ли ще се случи?“
Вместо това вече седмица ни занимават с простотията „Как ще се отрази увеличението на тока върху цената на хляба?“ И хора, уж наглед нормални, ни заливат електронно и върху хартия с прокоби как ще стане страшно. Ами че то половината българи вече не ядат хляб, бе! На диета са!
Кога ще спрете да ни облъчвате? Когато изроди в черно отрежат главата на първия мирен българин ли?
Но мисленето ни бяга. Дето викаше един: „Седнах да си събера мислите. Нищо не стана. Нито една не дойде на събранието“.
А колкото до хляба, мястото му във вестника трябва да е за три реда, а в тв новините – в 10 секунди. Защото делът на енергоносителите в цената на хляба варира от 6 до 8 процента. В зависимост от това на какво се пече – на дърва, кюмюр, нафта, газ или ток. Значи планираното увеличение на тока с 10% би се отразило на вдигане на цената с 1-2 процента. Ако самунът е левче, ще стане лев и две стотинки. Толкоз.
Но изпростяването отива още по-далеч.
Бареков щял да отвори 1 млн. нови работни места за осем години, при положение че в момента сме във върхова безработица от около 400 000 души. Освен това, разбрахте ли – на 5 октомври гласуваме за премиер, т.е. – за него.
Волен пак се хвана за 500 евро минимална пенсия и 1000 евро минимална заплата. (Тогава вече хлябът, стари приятелю, от левче ще стане 2 евро.)
Касим Дал пък взел краен курс – турският език да стане официален.
Изпуши по политическа линия и един достолепен и мъдър човек – проф. Стоян Тонев. В ролята си на водач на ГЕРБ-ерска листа, той предложи докторите да не плащат данъци. Професоре, ако това стане, учителите ще опразнят класните стаи, а армията и полицията ще обявят гражданско неподчинение.
За да завършим подтемата за глупостите, мимикриращи предизборно като новини, които ни пазят, сакън!, от истинските обществени тревоги, трябва да споменем две заглавия: „Изнасяме газ за Украйна“ и „Изнасяме лъвове за Африка“. Значи поне износът ни е тръгнал.
Спете спокойно, абсентисти*!
*Това не е форма на протестни действия, нито често кръшкане от работа, не е и алкохолната зависимост от абсент. Това е философия на отсъствието. Отсъствие на отговорност.
Чавдар Цолов, уплашен
